Ева Браун Адолф Хитлер
(Източник: "Ева Браун - интимен съюз с Хитлер")
„Нашето време, с неговия стремеж да помогне на случайните нужди, да предусети и изобщо своевременно да отстрани неприятните възможности, е време на бедните!”
Фридрих Ницше, из „Воля за власт”, изд. „Захарий Стоянов”, С. 2009, стр. 72
Ерата на „Голямата бедност” и търсенето на изход от нея
След дългата, тежка и кръвопролитна Първа световна война (1914 – 1918 г.), човечеството вече не е същото. Някак си оказалата се неочаквана победа завихря най-долни страсти сред победителите, които правят грандиозен опит да смажат веднъж завинаги победените – териториално, демографски, икономически, социално..., без изобщо да си дават сметка, че голяма част от наложените злини твърде скоро ще ги връхлетят и самите тях, подобно на мощен светлинен лъч, отразен в огледало. Ето защо не е за учудване, че инфлационният шок, поразил икономиката на победената Германия през 20-те години на ХХ век, достига макар и със смекчена сила и до големия победител в тази война – САЩ, а тъмната сянка на гладомора унищожил по същото време стотици хиляди в победената Съветска Русия, надвисва над държави и народи, пръснати върху всички континенти. С други думи – обеднялото в следствие на войната човечество е в тежка криза – икономическа, социална, духовна – обезценяват се не само хартиените пари и техният златен еквивалент, но и традиционните ценности като морал и семейство, дори любовта е подложена на мощна девалвация, която я свежда до простото сексуално желание, а всичко това създава предпоставките за поява на редица радикални обществени движения и експерименти. И понеже смисълът на всяка обществена дейност е Човекът, тези социални експерименти имат и свой модел на личност, а и идеолози на неговото моделиране.
"Държавата лъже на всички езици на доброто и злото; и каквото и да каже тя, лъже - и каквото и да има, откраднала го е."
Фридрих Ницше из "За човека и свръхчовека", С. 2011, стр. 118
Следвоенните обществени експерименти
От историческа гледна точка, през 20-те и 30-те години на ХХ век се наблюдава твърде интересна метаморфоза на класическата национална държава и нейното социално – икономическо устройство, като всеки един от базовите модели има както своя идеология, така и своите нови виждания и изяви за взаимоотношенията между жените и мъжете.
В съхранения либерален модел, присъщ на държавите – победителки от двете страни на Атлантика, класическите либерални икономически възгледи, разработени от Адам Смит, претърпяват интересно модифициране свързано със засилване на ролята на държавата в стопанството, съгласно теоретико – приложните концепции на Дж. М. Кейнс, а междуличностните взаимоотношение между жената и мъжа са свързани с мощен и невиждан процес на разкрепостяване на жената не само икономически, но и морално и сексуално – нещо повече – хипотезите за доминацията на нагоните в човешкото мислене и поведение и необходимостта те да бъдат следвани, превръщат З. Фройд в родоначалник на сексуалната революция. Либералният модел на личност е базиран върху свободата на човека – независимо дали е мъж или жена – да работи колкото може, да произвежда каквото се търси, да купува всичко, което иска, а и да избира своите партньори – при това многократно през живота си. Либералният човек е работещ, купуващ, разкрепостен, хедонистичен, феминизиран..., а несподелената любов за него е само лек психофизиологичен дизкомфорт, който лесно може да бъде преодолян с нова връзка или по друг дори и пазарен начин, с крайна цел – удовлетворяване на либидото.
В победената и разорена от войната Русия, вследствие на избухналата социалистическа революция е наложен нов обществен модел, основан върху концепциите на К. Маркс, Ф. Енгелс, В. Ленин за пълното право на социалистическата държава да дирижира цялостния социално – икономически живот, с оглед необходимостта от премахване на експлоатацията на човек от човека и изграждане на съвършеното безкласово наддържавно комунистическо общество на всеобщото равенство между хората. В съзвучие с идеите на марксизма – ленинизма за одържавяването като първа стъпка в премахването на експлоатацията на човек от човека, съветската държава не само одържавява капитала на „експлоататорите капиталисти”, но и земята на наскоро освободените от помещическото иго руски селяни. Нещо повече. След кратки партийни спорове в редиците на КПСС (болшевики) за всеобща собственост върху жените с оглед необходимостта от премахване на буржоазното семейство като отживелица, социалистическото семейство е провъзгласено и регламентирано като основна клетка на обществото, а могъщата държава се намесва дори и в изконното родителско тайнство – върховен дълг на социалистическите родители е да създават, възпитават и отглеждат деца за държавата. На фона на мощната комунистическа пропаганда за всеобщо равенство, големите социални експерименти, свързани с насилствената индустриализация, колхозофикация и електрификация, твърде перверзно превръщат традиционната бедност на обитателите на „Необятната страна“ в небивал глад и масово измиране на „народонаселение.“ Самият „обществено - икономически социалистически модел” има и своята крайна дидактическа цел – превъзпитание на човека в „социалистически човек” – във вид на „многостранно, а в бъдеще – всестранно развита личност.” И понеже целта на взаимоотношенията между социалистическите жени и мъже е създаване на основната клетка на обществото – социалистическото семейство, несподелената любов, като нещо чуждо на този процес, просто не би трябвало да съществува – и тя няма как да не бъде отречена – диалектико – материалистически – с добре формулираните методи на закона за отрицание на отрицанието.
За да възвърне унизеното достойнство и превъзмогне всеобхватната бедност на своя народ в следствие на хиперинфлацията от 20-те години на 20 век, към твърде интересна шокова психосоциална терапия прибягва и победената Германия. В края на 20-те и началото на 30-те години на 20 век, в духа на идеите на класическата германска философия на Г. Хегел за стремежа на обладаните от Абсолютния разум народи към налагане на световно господство; на възгледите на А. Шопенхауер за волята за власт като присъщото на всяко живо същество естествено състояние; на тезите на М. Вебер за уникалната етика на модерните протестантски общности, която е условие и средство за тяхното благополучие; на пророчествата на О. Шпенглер за неизбежността на нова световна война, която би довела до залеза на Европа..., се появява, набира сила и в крайна сметка идва на власт националсоциализмът, чиято идеология е гарнирана с мощна доза расистки привкус от Вагнеровия антисемитизъм и вижданията на А. Розенберг за чистата раса.
Основата на практико - приложната идеологическа шокова терапия, така необходима на разорените в икономическо отношение и смазани в психосоциален аспект германци, е базирана върху странните дори и за онези абсурдни времена възгледи на Ф. Ницше за вечния кръговрат на случващото се в света и битието и стремежа към свръхчовека като иманентно заложено състояние във всяко човешко същество – защото колкото по-комплицирана и невъзможна за намиране на нормален изход е една ситуация, толкова по-нестандартно и творческо решение трябва да бъде намерено. В значителна степен обаче тази уникална идеология достига до германците през призмата на нейните разбирания от Адолф Хитлер.
Ева Браун
(Източник: "Ева Браун - интимен съюз с Хитлер")
„Аз ви уча на свръхчовека. Човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.”
Фридрих Ницше из "Тъй рече Заратустра", С. 1990, стр. 39
Ева и Адолф – несподелената любов по Свръхчовека
За Адолф Хитлер е прието да се пише или нещо оцветено във възможно най-негативните краски, или нищо. Ако се приеме обаче, че и политиците биват два основни типа – прагматици, чието мислене и поведение е подвластно на простичкото изречение „грабвай много и бягай бързо” и мечтатели, които се стремят към достигане на пределите на човешкия свят – често далеч извън времето, пространството и битието, то тогава едва ли би могъл да бъде открит в историята по-голям мечтател от несполучилия да бъде велик художник и архитект Адолф Хитлер. А влиянието на идеите на Фридрих Ницше върху Адолф Хитлер е огромно. То би могло да бъде проследено и в твърде големите стилови и езикови сходства на фундаменталните произведения на двамата – „Воля за власт” на Ницше и „Моята борба” на Хитлер, а и в подчертания интерес на фюрера към живота и творчеството на гения на германската философия, свързан дори с неколкократните му посещения през 1934 г. в създадения музей на Ницше от Елизабет Фьорстер – Ницше. Нещо повече – в доминираната от Адолф Хитлер Германия бива направен грандиозен опит за „обличане в плът“ на самата идея за ницшеанския свръхчовек – при това с пропито с въображение творческо съчетание на географския ареал на древноперсийската провинция Ария, призвана да бъде люлка и на германската раса, с твърде странния за тази област нордически антропологичен тип.
За да бъде мечта мечтата обаче, тя трябва да бъде неосъществима в реалността, в границите на човешкия живот, в пределите на човешкия свят и често – во веки веков, а когато случайно съумее да претърпи метаморфоза от идея в материя, превърне ли се в някаква обозрима реалност – просто губи завинаги примамливото очарование на своята несравнима красота и подвластна на всяко човешко деяние, имащо свое начало, свой естествен ход и своя неизбежен край, потъва завинаги в забвението и небитието… А това се отнася и за мечтата по свръхчовека, вдъхновила не само водача на най-динамично развиващата се държава в света през 30-те години на ХХ век, но и най-дисциплинирания, най-образован, най-трудолюбив, най-прагматичен…, народ от онази епоха. И в чието преследване измират, при това в невероятни мъки десетки милиони човешки същества.
Защо обаче мечтата по свръхчовека остава само мечта, а любовта по нея – в името на която биват дадени толкова напразни жертви – в крайна сметка е несподелена?
Ева Браун
(Източник: "Ева Браун - интимен съюз с Хитлер")
„Свръхчовекът е смисълът на земята, нека вашата воля да каже: Свръхчовекът да бъде смисълът на земята!“
Фридрих Ницше из "Тъй рече Заратустра", С. 1990, стр. 40
Ако в търсене на отговори на тези твърде интересни въпроси бъде направен повече или по-малко удачен опит да се погледне през призмата на концепцията за обяснение на човешкото мислене и поведение на К. Г. Юнг, базирана върху анализ на дефинираните от него архетипи в същността им на носители на основните личностни черти на епохата и обществото и се приеме, че Адолф Хитлер и Ева Браун са типичните техни въплъщения, то тогава в техните сложни и многопластови взаимоотношения би могла да бъде проследена и една удивителна история за несподелената любов по свръхчовека.
Добре възпитаната, високо образована и невероятно красива Ева Браун (1912 – 1945), среща Адолф Хитлер по времето, когато работи във фотографското ателие на Хайнрих Хофман в Мюнхен и едва ли е подозирала, че ще споделя идеите и живота му до края. И въпреки, че началото на тяхната връзка е умело дирижирано от Х. Хофман, с течение на времето Ева успяла да се превърне в истинска Първа дама на Германия.
Безспорно взаимоотношенията на Ева Браун и Адолф Хитлер са комплицирани и изпълнени с повратности, като самата Ева, бидейки истинска жена е искала и нещо малко повече от това да бъде само „любовница на най-могъщия човек в Германия” (6 : 100), но пък и прекрасно разбира, че това е невъзможно, защото Фюрерът бил женен за Германия, а голямата мечта на живота му – да извоюва жизнено пространство за бъдещия свръхчовек. Затова – в изчакване на подходящото време, тя не само стоически понася психофизиологичните странности и капризи на Хитлер, но и играе ролята на Първа дама – независимо дали й харесва или не, при това – с цялото възможно достойнство, дисциплина и всеотдайност, които се изискват.
„Всичко у жената е една загадка – и всичко у нея има едно-единствено разгадаване; то се казва „бременност”. Мъжът е за жената средство: целта е винаги детето.”
Фридрих Ницше из "Тъй рече Заратустра", С. 1990
Според биографи, историци и публицисти, пишещи с огромна охота за множеството проблеми в проточилата се близо 15 години връзка, Ева Браун на няколко пъти изпада в тежки депресивни състояния и дори прави опити за самоубийство. И макар, че след 1945 г. се появяват много конспиративни публикации за пръкнали се незнайно как деца на Адолф Хитлер, те остават само мечта за младата, русокоса, синеока, умна и красива жена на живота му. Що се отнася до това дали самата Ева е споделяла мечтата на всички истински германци от епохата по свръхчовека, защото за тях „националсоциализмът е нещо повече от религия: той е воля за създаване на свръхчовека”, (7 : 127) и то не толкова в битността му на висок, рус, синеок, работлив ариец, какъвто според Розенберг би се появил рано или късно навсякъде, където човекът впряга вола и оре земята, а в ницшеанския смисъл – на идея и път към онова примамливо нещо, което идва след човека, обикновено всички премълчават.
Защо обаче и самият Адолф Хитлер не е пожелал да има деца от една от най-красивите, всеотдайни и типични носителки на белезите на нордическия антропологичен тип жени на Германия?
Ева Браун
(Източник: "Ева Браун - интимен съюз с Хитлер")
„Мъжът трябва да се възпитава за война, а жената – за отмора на воина: всичко друго е глупост. Пресладки плодове воинът не обича. Затова той обича жената: дори и най-сладката жена нагарча.”
Фридрих Ницше из "Тъй рече Заратустра", С. 1990
Едва ли би могло да бъде оспорено, че Адолф Хитлер е един от най-великите воини в човешката история – познаващ модерната война за епохата във всичките й разновидности и владеещ изкуството да направлява битките в името на победата. В психоаналитичен аспект обаче за неговата голяма мечта за устройството на следвоенния свят и бъдещия човек, войната е само едно, макар и неизбежно средство, защото и самият живот е вечна война за съществуване, подвластна на непрестатнния цикъл на всемирното преображение, а смисълът на всичко човекът – крехък мост над бездната, разпната между звяра и свръхчовека. Що се отнася до онова, което би трябвало да бъде след войната, дори отвъд твърде интересната типично „комплексарска психична“ фиксация за отвоюването на необходимото жизнено пространство на бъдещата германска нордическа раса, то това едва ли би могло да бъде нещо различно от нова велика мечта, която да обединява и направлява мисълта и поведението на бъдещия човек, защото и той – обитаващ своя макар и по-съвършен човешки облик, пак би бил подвластен на изконния човешки стремеж към безсмъртие –невъзможно за човека и затова – така силно бленувано от него. И може би точно тук – а не толкова в обилно изравяните и описвани тайни на нерадостното детство на Адолф Хитлер, на странностите в неговите взаимоотношения с жените в живота му, на ровенето в неговата генеалогия и абсурдно изнамиране на загадъчно замърсяване на „чистата кръв“ с макар и отричаната теза за „чистотата на расата“ като най-важно условие за нормалност…, биха могли да бъдат намерени и немалко мотиви за неговото мислене и поведение, защото е всеизвестно, че винаги е имало, има и ще има хора, които живеят с миналото, други – които са отдадени на настоящето и такива, които са устремени към бъдещето – първите намират утеха в самосъжалението и страданието, за вторите – смисълът на живота е в удоволствието, а последните, към които безспорно принадлежат и Хитлер, и неговият учител Ницше, са до такава степен отдадени на човешкия стремеж към безсмъртие, че се превръщат в истински хора на вечността – телата им са тялото на човечеството, разумът им е част от мисълта и паметта на обществото, а безсмъртният им Дух – просто направлява вечното възвръщане.
От една подобна гледна точка, сложните и противоречиви взаимоотношения на Адолф Хитлер и Ева Браун биха придобили доста по-различен облик от онзи, познат от многобройните писания на историци, биографи, литератори и публицисти – в тях просто прозира класическата ницшеанска връзка между мъжа-войн и истинската едновремешна и отдавна изчезнала из дебрите на феминизираното модерно общество Жена – и по която всеки мъж копнее.
„Истинската любов към човека изисква жертви за благото на рода - тя е жестока, пълна е със самопреодоляване, защото има нужда от човешки жертви."
Фридрих Ницше из "Воля за власт", С. 2009, стр. 197
Времето, през което продължава връзката между Ева Браун и Адолф Хитлер е може би най-интересното и загадъчно в историята на Германия, чийто народ е прехласнат и обладан от мистичния стремеж на своя фюрер да „добие „вълшебното видение”, (7 : 126) което според него е цел на човешката еволюция. И безспорно Хитлер успява някак си необяснимо да зарази иначе трезвомислещите и интелигентни германци със своя странен от логическа гледна точка творчески ирационален патос и да превърне самата страна в кипяща експериментална лаборатория в която се сътворяват някои от най-значимите природо-математически, технически, психо-физиологични, социални, военни... открития, променили впоследствие света на ХХ век. Самата връзка също претърпява редица метаморфози, които са породени както от значимите обществени процеси, през които преминава управляваната от Хитлер Германия през този период, така и от обилно описваните от различни писачи негови реални или измислени увлечения по някои от най-привлекателните германки от епохата – звездата на германското кино Лени Рифенстал, младата и красива продавачка Мария Райтер, смелата и очарователна авиаторка Ханна Рьотч... Що се отнася до Ева Браун – тя, според писанията, просто стоически понася бълваната от медии и клюки информация в очакване и на своя звезден миг, които така и не идва до края на живота й.
Защо в крайна сметка любовта по свръхчовека, в името на която биват направени толкова жертви, остава несподелена?
„Нивга още не съм открил друга жена, от която да бих желал да имам деца, освен жената, която любя: защото аз те любя, о, Вечност!
Защото аз те любя, о, Вечност!”
Фридрих Ницше из "Тъй рече Заратустра", С. 1990
Епилог
Адолф Хитлер сключва граждански брак с Ева Браун на 29 април 1945 г. На 30 април 1945 г. те споделят смъртта си. Няколко дни по-късно Германия отново капитулира пред съюзниците – държавите, споделящи идеите на либералната демокрация и тоталитарния комунистически режим. Блянът по свръхчовека потъва в забвение, а либералният (и за известен период от време и на определени територии – социалистически) човек, отново тържествува.
Днес, в условията на невиждан крах на либералния модел на личност може би е дошло отново времето на вечното възвръщане – и на идеята за Свръхчовека.
_____________________________
Литература:
1. Джонсън, П. – „Съвременността. Светът от 20-те до 90-те”, УИ „Св. Кл. Охридски”, С. 1993 г.
2. Ницше, Ф. – „Тъй рече Заратустра”, изд. „Хр. Ботев”, С. 1990 г.
3. Ницше, Ф. – „Воля за власт””, изд. „З. Стоянов”, С. 2009 г.
4. Ницше, Ф. – "За човека и свръхчовека", изд. „Фама”, С. 2011 г.
5. Прайс, У. – „Познавам тези диктатори”, изд. „Терзиев и синове”, С. 1992 г.
6. Райън, Е, Р. Мос – „Ева Браун – интимен съюз с Хитлер”, изд. „Гармонд”
7. Раушнинг, Х. – „Хитлер каза...”, изд. „АЛ”, Варна 1992 г.
8. Сиуърд, Д. – „Наполеон и Хитлер”, ИК „Петекс”, 1992 г.
9. Хитлер, А. – „Моята борба”, изд. „Жар птица”, С. 2001 г.
10. Юнг, К. – „Архитипове и колективно несъзнавано”, изд. „е/а”, Плевен 1999 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар