Много е изписано за религиозната и книжовна дейност наСофроний Врачански, но малко известно е, че по време на своя престой във Влашко той се е занимавал активно и с политико-патриотична дейност. След бягството си от Видин той изпитва силни угризения, че изоставяйки събратята си е предал и изоставил своя род, затова е обяснимо и неговото желание да работи за българската национална кауза.
Образован и буден Софроний Врачански се превръща в мотиватор и обединител на имигранстката общност във Влашко, в която започва живо да се търси решение на Българския политически въпрос. След пристигането си в град Крайова Софроний се запознава с Иван Замбин и неговите идеи за общо балканско движение, подпомогнато от Русия. Въстанието на сърбите от 1804 г. и руско-турската война (1806 – 1812 г.) допълнително подхранват тази надежда и българският свещеник заедно с няколко врачански първенци решават да изпратят мисия до руския император. Премествайки се в гр. Букурещ, Софроний среща подкрепата на местния политически
и духовен елит и лично на влашкия владетел Константин Ипсиланти. Така заедно с живеещите там българи сформират „Тайно общество” – първата българска организация, поставила си за цел освобождаването на българите и възстановяването на българската държава.
През 1804г. е организирана дипломатическа мисия до Петроград (дн. Петербург), чиято цел е да се запознае руския император с тежката съдба на поробените българи. Липсата на надлежни документи, които да докажат, че те са представители на българската поробена общност, довело до провал на мисията. Така през 1808г. с помощта на епископ Софроний Врачански е изготвено пълномощно благодарение, на което били приети и изслушани от руското правителство. Трябва да се има предвид, че не е без значение и факта, че през 1808г. Русия е в разгара на поредната война с османците. Това също до голяма степен обяснява повишения интерес на руснаците към българските искания. Важно значение изиграва и съдържанието на писмото, в което Софроний описва съдбата на поробените българи и отправя молба към руския император за помощ. Софроний не пропуска да опише както зверствата и жестокостите на османците към поробените българи, така и стремежът на гръцкото духовенство да унищожи българското самосъзнание сред населението. В писмото той сочи и границите, които преимуществено се населяват от българи – „България, Тракия и Македония”. В тази ситуация на безизходица Софроний заявява готовността на българския народ да стане руски поданик. Следва да се посочи, че това искане не говори за отказ от свободна и обединена българска държава, а точно обратното за политическа далновидност. Софроний и неговите съмишленици са осъзнали, че единственият начин да се пребори чуждата османска власт е с помощта на Великите сили, а единствената от тях, която проявява някакъв интерес е Русия.
След като Иван Замбин предава писмото на руското правителство, то е препратено на гланокомандващия руските армии княз Прозоровски, който по това време е стигнал до Каварна и обсажда Силистра. Зимата и липсата на хранителни запаси принуждават руснаците да се оттеглят във Влашко и Молдова. Там княз Прозоровски се обръща за помощ към българската имиграция иСофроний с молба да му осигурят помощ в предстоящата му кампания срещу османците. Българският епископ, който се радвал на уважение и почит от своите сънародници и отвъд Влашко, се съгласил, но само при няколко условия. Снабдяването с провизии да е само доброволно и по решение на българското население и ако руснаците поемат ангажимент да защитят българите, които са им оказали съдействие, след приключване на военните действия. В резултат на това руския главнокомандващ издал заповед как да действат войниците му в българските земи, а Софроний изготвя призив, в който се обръща към поробените си събратя да помагат на руските войски. В този призив личи силното вълнение, патриотичен плам и надеждата за освобождение, които оказали силно въздействие и на поробените българи. Затова е обяснимо и радушното посрещане на руските войски и оказаната им помощ. Доказателство за това е и благодарственото писмо на генерал Турчанинов към врачани.
Българска земска войска – снимка от 1879 г.
Освен в предоставяне на храна и сведения за врага отново по инициатива на Софроний през 1811г. българите сформират и доброволен военен отряд – т.нар. „Българска земска войска”. Първата „Българска земска войска” се състояла от 2500 души и дейно участвала в боевете за градовете Тутракан, Силистра и Русе. В същата 1811 г. обаче пред все по реалната заплаха от нападение от Наполеон, руското правителство решава да сключи примирие с османците. Така през 1812 г. бил подписан Букурещкия мирен договор, в който и дума не ставало за Българския въпрос. Но дори и в този момент, когато разочарованието обхванало българите, Софроний се заел да организира помощ за хилядите бежанци, търсещи спасение от жестокостите на османците във Влашко и Молдова. В изготвената от него „Молба” до руския главнокомандващ Михаил Кутузов той предлага да се предостави територия във Влашко, където да се заселят всички българи, като по този начин се обособи автономна българска област под върховенството на руския император. Тя трябва да се управлява от български управител, да се ползва с църковна автономия и да има право на български училища. За съжаление тези му искания остават нечути от руснаците. Със съдействието на Ат. Николаев, който представлявал българите пред руското командване, било издействано единствено българските бежанци да се заселят в новоприсъединената област Бесарабия.
С отправените искания до руските власти Софроний Врачански очертава първата конкретна политическа програма за решаване на Българския политически въпрос – политическа автономност, църковна и образователна независимост. Той е първият, който осъзнава, че за освобождението на българите е нужно народно въстание, подкрепено от външна намеса. Така Софроний е първият народен будител, който съчетава духовно-книжовната си дейност с открита политическа борба за освобождение на поробените българи. Всичко това говори за личност с ясно формирана ценностна система, българско самосъзнание и патриотичен заряд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар