Планетарна реторика

Планетарна реторика - Пламен Павлов

Абстракт: В есето се представят нови проявления на реториката, като се отчитат технически, технологични и социално-психологически промени в интернет. Представят се примери, които показват възможности да разширяване на възможностите за общуване в глобалната мрежа чрез технически устройства при използване на традиционни реторични техники, но адаптирани към съвременните условия.

Ключови думи: реторика, планетарна реторика, интернет.

Plamen Pavlov – Planetary rhetoric

Abstract: The essay presents new manifestations of rhetoric which are determined by technical, technological and socio-psychological changes on the Internet. The examples illustrate some opportunities which help to expand opportunities for communication on the Internet and through technical devices using traditional rhetorical techniques which are adapted to modern conditions.

Keywords: rhetoric, planetary rhetoric, internet.

Обикновено, когато се говори за реториката, се започва от Платон и Аристотел – кръстните отци на дисциплината.

Аз ще започна с един друг … да го наречем оратор.

Не знам дали някой някога е наричал сър Артър Кларк специалист по реторика, но той определено умееше да си служи с езика, имаше огромна слушателска аудитория и пишеше за бъдещето така, че днес четем нещо, което е написано  преди 70 години и се чудим дали това не е новинарската хроника, раздел технологии.

Къде е връзката?

През 1959 година Кларк предвижда глобалното сателитно телевизионно разпръскване, изпреварвайки с десетилетия технологията. Още тогава той описва „малък персонален предавател, който всеки може да носи със себе си. С него всеки може да бъде геопозициониран и никой никога повече няма да се загуби.“

Не знам защо, но се сетих да видя дали съм си изключил геопозиционирането на смартфона, за да не ме хванат къде съм…

И още веднъж: Каква е връзката с реториката?



А какво беше реторика?

Красноречие, убеждаване, доказване, комуникация, пра – ПР?

Един от бащите на философията, Платон е виждал реториката като способност на личността да познава душата на другия, нейната полза е да отвежда една индивидуалност към друга и да търси главната истина. Аристотел вижда в реториката оръжие, което индивидът да използва. Цицерон закрепостява реториката към държавата, заявявайки че всяка комуникация полезна и продуктивна когато служи на държавния интерес и на общото благо. В XXI век Кенет Бърк почти синонимизира  реториката с комуникацията. И ако реториката е всичко това по-горе или е била в различните си фази и прераждания, то реториката е нещо голямо. Тя е, както казват в някои среди, „стар дух“.

Изкуството на реториката започва от малката зала на философите в Елада.

Там аудиторията е на разстояние „един човешки глас“. Единици са тези, които знаят, че съществува такова нещо реторика; малцина са тези, които са слушали първите оратори.

Познатата земя – ‘Ойкумене’ е доста голяма за онези времена – околностите на Средиземноморието и Мала Азия, но тя не е сравнима с аудиторията на тогавашния оратор. Съобщенията пътуват бавно. Четенето е скъп лукс.

Дори и „уредената Римска империя“ практикува реторика основно и предимно в Рим! Провинциите се управляват, а образците на политическо и съдебно красноречие си остават столична ‘екстраваганца’.

Гутенберг прави първата по сериозна стъпка към масовизацията на изкуството на красноречието, въпреки че това е по-скоро ‘страничен ефект’ на неговата дейност. Той позволява една мисъл да бъде тиражирана и многократно възпроизвеждана. Разбира се, цялото обаяние на личността на оратора е напълно оперирано в бумажната медиа. Това не пречи на империите да експортират култура в своите колонии. Култура, която обуславя и съответно е обусловена от своята реторика.

Едисон, Маркони и Попов (изберете си един от бащите на радиото в зависимост от това, дали сте про-американци, про-европейци или про-руски настроени) дават за първи път възможност един от най-основните инструменти на оратора да стане достъпен за масовата аудитория. Макар и доста скъпи и редки в началото, радиоапаратите бързо стават опорна масова комуникация на живия език.

Добавянето на кинематографа вече включва и визуалната реторика модерирана от движещото се изображение. Третият райх дължи много на филмите и кинохрониките на Лени Рифенщал, които по блестящ начин представят една политическа пропаганда и реторика. Целта е и чрез тях да се постигане световна доминация. Технологията обаче не е съвсем узряла за тотално глобално покритие…

И тук се появява великолепната идея на сър Артър Кларк – едновременно покритие на цялата планета със сателитен сигнал. Ако ми е позволено да поизкривя термина на професор Неделчо Милев от киното, имаме „сиюминутно“ риторично покритие навсякъде по вода и суша. От идеята до реализацията минава доста време, но днес е напълно реално да имаме технологически възможно облъчване с един и същи сигнал, с една и съща идея, политика, пропаганда, реклама, маркетинг или която и да била близка и далечна комуникационна посестрима на реториката.

Независимо от идеята, от конкретния носител и мястото на генезис, реторичното послание днес има планетарна аудитория. Това послание цели планетарен ефект. Бъдещето на цялото човечество е резултат на отделни, случайни или не, единични или съгласувани комуникативни актове, които са в състояние да предизвикат ефекта на пеперудата, която размахвайки крила в Лондон, предизвиква тайфун в Манила.

И още нещо, както обичаше да казва гуруто Стив Джобс.

Реториката вече не е само комуникация между индивиди, даже не между групи от хора. Тя е хибриден феномен на комуникация между хора и машини. Сагата за фондацията на Айзък Азимов би трябвало да намери своето място между томовете на Платон, Квинтилиан и всички съвременни битове информация за общуването. Създавайки първият персонален компютър, Стив Джобс твърдеше, че прави своята прословута „dent in the universe“ (дупка в тъканта на вселената). В една изначално човешка дейност, нещо повече, в един напълно човешки продукт на съществото Homo Sapiens се вплита чуждото тяло на мислещата машина, която превзема все повече от бастионите на хората.

Александър Велики е станал толкова велик, колкото велики са били неговите учители. Те са били източник на неговото знание. По-късно знанието е били трансформирано в хартиените носители, захранващи библиотеките по света. Днес познанието е виртуално. Всеки използва ctrl+f на своя компютър. Но дори и това е сложно. Телефони, таблети и компютри пристигат с визуалната икона лупичка, която удобно търси информация. Но дори и това е вече старо. Управлението с глас е реалност. Apple има Siri, Amazon има Alexa, а Microsoft има Cortana. Независимо от конкретната имплементация, става въпрос за едно и също. Разговорен диалог с машината. И с чувство за хумор си задавам въпроса: Дали в този разговор Платон би се опитал да потърси душата й?

Не е ясно, но пък е сто процента сигурно, че диалогът му с машината ще е на английски. Един от най-трайните странични ефекти на Британската империя е узаконеният от компютрите и интернет световен комуникационен език – английският. В своето изследване „Научен дискурс и реторика на глобализацията“ Carmen Pérez-Llantada представя английския не само като език, а като глобална основа на комуникацията. Още по-далече отива Минае Мизимура (Minae Mizumura) в „Падение на езика в епохата на английския“ [1]. Тя показва как дори и големите световни езици отстъпват пред инвазията на супер езика. От Par Avion вече сме на Via Air Mail. Локалните и малките езици са вече екзотика.

Езикът обаче е минало неважно. Част от комуникацията вече е чисто визуална. You Tube е основна апликация за търсене на информация при тийнейджърите. Там реториката е сто процента видео комуникация. Какво ще кажете за книга, която няма нищо общо с чик лита, но се нарича „Медиа и реторика на телесната перфектност – Козметична хирургия, отслабване и красота в популярната култура“ [2]? За референция авторката е … американка Дебора Нарис-Мур (Deborah Harris-Moore от University of California, Santa Barbara, USA).

Въпросната популярна култура е планетарен феномен, който не винаги е доминиран от Америка. Хари Потър и 50 нюанса сиво дойдоха от Великобритания. Хело Кити е типичен японски пример за локална глобална марка. Кататоничното движение на тялото Гангам стайл се пръкна в Кореа.

Машините също участват в процеса. Вече са налице разкази, книги и песни, написани от изкуствен интелект. Някой от тях с международни награди за литература… Какво ли следва? Бог да ние на помощ!

Спомняте ли си онази реклама на диктофоните на Sony, където професорът не се появи на лекция, а остави диктофона си вместо него? На другия ден, вместо студенти на банките в аудиторията вече имаше само … диктофони.

И все пак, машините разделят хората, като ги свързват.

Дори се появи нова дума – Конектография. Авторът Параг Канна (Parag Khanna) в своето футуристично изследване „Конектография – картографиране бъдещето на глобалната цивилизация“ [3] показва няколко тенденции на съвременността. На първо място това е конектографията или вътрешната свързаност като съдба. На второ това е съдбата на деволюцията, като пряко следствие от втория закон на термодинамиката, по известен като закон на ентропията или безпорядъка. Изкушавам се да ви цитирам как започва иначе сериозната глава за деволюцията:

It’s the Second Law of Thermodynamics: Sooner or later everything turns to shit. That’s my phrasing, not the Encyclopedia Britannica.

—SALLY, IN WOODY ALLEN’S HUSBANDS AND WIVES (1992)

На трето място е интересната идея за преминаване от нации към хъбове от нации, обединени от раси, идеологии, религии и други. Всичко това се случва пред очите ни. Всичко това е на планетарно ниво.

Говорейки за деволюцията, Канна показва как като феникс от пепелта на разрушението се появяват нови неща. Интересна е идеята за агрегацията, която е резултат от деволюцията като принцип. Имаме агрегация на общества, религии, етноси, държави и … реторически идеи. Много сайтове в интернет са типичен пример за агрегация. Те се самосъздават от други такива. От гледна точка на реториката, една нова реторична идея, лекция, съобщение може да бъде машинно генерирано от няколко стари и да има изцяло нов живот.

Натрупването в агрегацията невинаги е плагиатство. Количественото натрупване и качествените промени са не само текстов закон.

Свързаните в едно хора и машини имат ново мислене. Потребителят на новата медиа не чете. Той скимва. Интересното е, че спелчекъра (терминът замества онова нещо, което се нарича Система за верифициране на граматическата коректност!!!) вече не ми поправя тази дума. Скимингът е висша форма на анализ на текстов и образен материал на базата на предходен опит и рутина. Това е нещо трудно обяснимо, неразбираемо за предните поколения. И нещо съвсем обикновено за съвременния тийнейджър със смартфон в ръка. Мяркащите се секунди картинки и изречения на пръв поглед не оставят следа в съзнанието, но те са отбелязани. Важното е категоризирано и забележете – дори запомнено, а в много от случаите и споделено – реблогнато, репостнато, ре-нещо си…

Тази тотална свързаност предполага нов начин на комуникация, който не само че е по-различен от античната реторика, не само че е по-различен от реториката на XXI. век, той е по-различен от реториката вчера.

Да вземем един масов феномен. Как се промотира нов албум на музикален изпълнител?

Създава се сингъл – промотира се в радиата и интернет.

По него се прави видеоклип – промотира се в телевизиите и интернет.

В същото време itunes и себеподобните предлагат закупуване на отделния продукт, преди още да се е появил целият албум. Цяла една индустрия работи по процеса, за да може да нарасне напрежението до изваждането на крайното произведение и неговото разпространение.

Гениално нали?! Съспенс, тийзър и още някоя друга английска дума…

И се появява Бионсе, която в своя Tweeter акаунт пуска късно през нощта само две думи: something new – Нещо ново.

Няма сингли. Няма интервюта. Няма нищо. Тишина.

Реторика на тишината. Зен. Философията на празното пространство!

Само в itunes се появява новият й албум, който се продава както в добрия стар XX век „нацяло“. На другия ден продажбите вече са колосални.

Някои казват – „Е да де, ама тя е Бионсе“. Факт! Само кралицата на Хипхопа може да си го позволи. Само тя има толкова приятели в Tweeter. Но това е пряко следствие от свързаността или конектографията, ако щете.

Съвсем пряко и непряко се изменя и реториката във всичките и проявления, някои от които се отричат от корените си и не искат да има нищо общо с нея.

Доскоро, мимиките, положенията на тялото и обстановката бяха невербалните фактори в реториката. Днес добавяме  и технологични невербалности. Прословутата мантра на интернет пространството SEO става фактор и в планетарната реторика. Както пееше Румен Бояджиев от ФСБ – „Застани високо да те видя“. Застани така в интернет, че да може да те види търсачката. Иначе си нищо. Реториката е наричана белкантото на езика,  но белкантото на интернет комуникацията е SEO. Оптимизацията за търсачка адаптира човешкото към машината.

Като процес, това е необратим фюжън на естествен и изкуствен интелект. На човешка и машинна реторика, които вече функционират на планетарно ниво. Следващият етап е близкият космос. Там е новото черно петно на картата. Днес познатата земя – ‘Ойкумене’ е цялата планета. Това е залата на новата реторика. Независимо дали става въпрос за расови, политически, модни или културни феномени, новата реторика е конетографска – тя разчита на свързаността, тя е масова отвъд разбирането на масовата комуникация – тя е тотално масова, включително и в географски смисъл.

И ако заемем от колегите от юридическия факултет разбирането за духа и буквата на закона – от гледна точка на духа, новата реторика е същата онази на древните елини, но с по-голям обхват и нови дрехи, а от гледна точка на буквата – е там вече те нямат нищо общо.

Електронно научно списание „Реторика и комуникации“, бр. 23, юли 2016 г. http://rhetoric.bg/



Цитати и бележки:

[1] Mizumura, M. (2015). The Fall of Language in the Age of English. New York: Columbia University Press.

[2] Harris-Moore, D. (2014). Media and the Rhetoric of Body Perfection. New edition. Oxford: Routledge.

[3] Khanna, P. (2016). Connectography: Mapping the Future of Global Civilization. Random House. April 2016.