Що за глупак не би се съгласил с вас?

Един човек отива до магазина всяка седмица да си вземе пиле. Преди да го сготви обаче той извършва сексуален акт с него. Чак тогава го сготвя и го изяжда.

Нека анализираме ситуацията. Човекът не е наранил никого – дори и птицата, тя вече е мъртва. Никой няма представа, че го прави. Може да се спори дори, че това е ефикасен начин за използване на ресурси.

Със сигурност обаче току-що почти Ви отказах от статията и продължавате да четете само за да разберете накъде бие болният мозък, който я е написал. Преди да продължите обаче отделете малко време да си отговорите: грешна ли е постъпката на човека?

Според Джонатан Хайд – американски професор по социална психология, току-що си направихте най-бързия политически тест. Ако чисто и просто смятате, че човекът е направил нещо грешно, то вие най-вероятно имате преобладаващо консервативни разбирания. За Вас (както и за повечето хора на планетата, оказва се) постъпката му е морално осъдима. За Вас моралът е обширен термин. За Вас някои постъпки са грешни, независимо дали нараняват някого или не.

Ако обаче отговорът в главата Ви е по-дълъг и нюансиран – нещо от сорта на „да, човекът очевидно е абсолютно извратен, но все пак не е наранил никого и има право да прави каквото си иска с пилето, което сам си е купил“, то Вие най-вероятно имате по-либерални или либертариански разбирания.

По същия начин двете групи имат различни реакции, когато видят някого да изгаря икона или да поругава знамето на държавата им. Или когато се заговори за гей бракове или отворени граници… Най-красивото обаче е, че двете групи съвсем не разбират реакцията на другата. Оказва се обаче, че всичко е чисто и просто шега на природата.

Първо чувствам, после мисля

Джонатан Хайд провежда редица експерименти, чрез които установява, че моралното ни мислене прилича повече на политик, който търси гласове, отколкото на учен, който търси истината. То е като секретарка, която автоматично оправдава всяко действие на президента. С нейна помощ пък той успява да лъже толкова ловко и убедително, че дори сам започва да си вярва.

Извън метафорите това означава, че ние винаги изграждаме мнението си въз основа на интуитивната си реакция, като едва след това впрягаме целия си интелект да оправдаем първоначалните си заключения пред другите с уж рационални аргументи.

Нещо повече, образованието или IQ-то изобщо не намаляват тази склонност. В един от експериментите, включени в книгата на Хайд „Праведният ум“, хората са попитани да разсъждават върху даден бинарен въпрос и да изброят аргументи, защитаващи и двете тези. Във всички ситуации участниците винаги изброявали значително повече аргументи за собствената си гледна точка – дори тези сред тях с по-високо IQ. При тях различното било единствено, че намирали повече и по-добри аргументи в защита на собственото си мнение, но все пак се проваляли в опита си да измислят нови за обратната.

Наскоро в блога си тази тема засегна и икономистът Дейвид Фридман. В него той разсъждава върху едно заглавие, което обикаля западните медии напоследък – „Най-богатите семейства във Флоренция през 1427 г. все още са най-богатите семейства във Флоренция“. Той пише, че има поне два начина, по които този факт може да бъде тълкуван. Първият е, че въпросните фамилии са ужасно добри в това да задържат богатството в рамките на семейството от поколение на поколение. Вторият е, че характеристиките, които помагат на един човек да забогатее, се унаследяват. Фактите рядко говорят сами за себе си – тълкуванието зависи от представата на човек за света, пише Фридман.

А какво чувствам?

Ако често спорите по теми като политика, икономика и религия, то със сигурност Ви се случва да недоумявате що за глупак не би се съгласил с Вас. Например либералите често са учудени, че някои „ретроградни“ мнения все още имат солидна и дори растяща подкрепа сред широката общественост. Главите им редовно не побират защо имиграцията например така и не успя да „излекува“ тази така остаряла нетолерантност.

Източноевропейските държави са приели най-ниските нива на имиграция, и все пак са най-ужасенипри мисълта, че може да се наложи да приемат още. Често цитираната причина за тази тенденция е, че не сме имали достатъчно контакт с имигранти, за да станем по-отворени към тях, както например западните страни са.

Въпреки това, от края на 20 век Европа е обект на безпрецедентни нива на имиграция и континентът би трябвало да е по-отворен към нея от всякога. Статистиките показват, че има известна истина в това твърдение, но все пак десните партии стават все по-популярни, а настроенията спрямо отворените граници стават все по-поляризирани, особено в страни с високи нива на имиграция.

Ами ако сравним две близки култури като Англия и Шотландия? Англия е главният приемник на имиграция в Обединеното кралство, а столицата ѝ е най-космополитният град в Европа. Въпреки това Англия гласува да напусне ЕС, докато 32-те области на далеч по-бедната откъм имигранти Шотландия гласуваха единодушно да останат. Само като бележка – Шотландия привлича едва 5,86%от всички имигранти на Острова.

В Англия обаче има огромни райони, които гласуваха да останат. Като например лондонското градче с огромен брой имигранти Ламбет, в което 78,6% от населението гласува да остане в ЕС. Тоест контактът с имигранти наистина прави хората по-толерантни? Не точно – в същото време в Бостън, Линкълншър, резултатите показаха най-високият вот за напускане на ЕС в Кралството – 75,6%.  Още един факт за Бостън – има най-високият брой хора с небритански европейски паспорти на Острова след Лондон.

Може би е мантрата „крадат ни работата“? Съвсем не – според изследвания приливът от Източна Европа е довел до диверсифициране на местната икономика, а безработицата в града е под националния минимум. Не е и увеличаваща се престъпност. Защо нищо от това не изглежда логично?

Защото няма никакво значение какви са аргументите за и против имиграцията. Няма значение колко статистики ще извадят консерваторите за това дали с прилива на имигранти от Азия и Африка към западна държава рязко се покачват и нивата на изнасилвания например или колко ще спорят, че имигрантите променят местната култура. Както и няма значение колко либералите ще обясняват, че ще се окъпем в пари, ако просто отворим всички граници, или че имаме морално задължение към имигрантите. Напротив – в повечето случаи другата страна изобщо няма и да се замисли върху аргумента.

Моралната теория на Хайд обяснява защо. Според нея ние често изпадаме в така наречената от него „морална матрица“ – вярването, че хората с различно от нашето мнение не просто имат различна морална обосновка, а че изобщо им липсва. Това е, защото ни е заложено да сме различни. Според изследванията на Хайд има 6 основни фундамента, върху които нашите морални избори може да почиват: грижа, справедливост, лоялност, уважение към авторитети и традиции, святост, свобода.

Неговите изследвания показват, че либералите са природно по-чувствителни към първите два – грижата и справедливостта, докато фокусът на консерваторите е по-равномерно разпределен между всички им. Моралните избори на либертарианците, шокиращо, най-често са продиктувани от последния. Вие не сте либерал, консерватор или либертарианец, защото някой ви е убедил с факти или статистики – просто природата така Ви е създала.

Това означава, че аргументите, базирани на емпатия, които изглеждат така очевидни за либералите, невинаги успяват да убедят по-консервативно настроените хора, защото останалите фактори оказват балансиращо влияние върху тях. Когато консерваторите пък побесняват при мисълта как някой гори знамето на държавата им, либералите съвсем не разбират проблема. А аргументите и от двете групи често не трогват либертарианците ни най-малко.

Когато например по-консервативните хора не се съгласяват с концепцията за отворени граници, не е защото им липсва каквато и да е емпатия към имигранти от по-бедни държави – те просто са по-склонни да предвидят и потенциалните негативи, които пристигането им може да им донесе, защото не са така съсредоточени върху нея.

Ако либералите вярват, че отварянето на всички граници ще доведе до по-голямо равенство, консерваторите са по-загрижени, че това идва с огромния риск от социални и културни проблеми. А дори да няма очаквани негативи, то те пак може да не са съгласни, защото са чувствителни към фундамента „лоялност“. Те биха искали да запазят културата си такава каквато е и имат всяко право да го направят. Това обаче е аргумент, за чието съществуване „моралната матрица“ на либералите дори не допуска.

Източноевропейците не са по-критични към имиграцията, защото не са имали достатъчно от нея. Те просто виждат реалния резултат от нея в западните държави, които поради по-напредналото си икономическо развитие, привлякоха много по-големи количества имигранти много по-рано. Западните хора не са и никога не са били и специфично по-либерални от нас.

В книгата Хайд пише, че повечето хора са по-консервативно настроени (в различни степени), и има сравнително по-малък брой хора, които са силно либерални – най-вече защото тези вярвания не са в крачка с еволюционните ни механизми. В книгата си „Странната смърт на Европа“ Дъглас Мъри показва, че широката общественост не е била съгласна с началните вълни на имиграция, както днешните статистики показват, че не е и със сегашните. Решението обаче се взима от политическия елит на западните държави, който е силно либерален. А редовите граждани, виждайки резултата от имиграцията и ефекта ѝ върху собствената си култура, стават все по-недоволни от нея, което започва да се отразява на политическите тенденции на континента.

Заради фокуса на либералите върху само два от фундаментите, а по-равномерното разпределение на вниманието на консерваторите между всички им, първите обаче са по-предразположени да не разбират вторите отколкото обратното. Затова често либералите подозират консерваторите в нечисти помисли, расизъм и т.н., смятайки че последните изобщо нямат морални притеснения.

Разбира се, има и изключения – не всички хора имат ясно изразена предразположеност към фундаментите или попадат в някой от конкретните модели. Не всички хора активно се интересуват от политика и вродените им интуиции понякога не намират отражение там. Някои хора не осъзнават и какъв е политическият път, по който техните интуитивни желания биха могли да бъдат изпълнени, и насърчават противопоказни за тях политики. Затова и понякога щом го осъзнаят, те сменят политическия си „отбор“.рчават противопоказни за тях политики. бъдат изпълнени. Затова и насърчават противопоказни политики.е

Също така фундаментите не са статични и могат да доведат до различни мнения, в зависимост от културата и времето –  разликата между либералите и консерваторите не е толкова в съдържанието на техните аргументи, а в принципите зад тях. Тези тенденции също така са най-ясно изразени в индивидуалистични култури като западните, което е друга дълга тема, разисквана от Хайд, но това ще оставим за друг път.

Как да почувстваме другите

Следващия път, когато спорите с някого и не можете да разберете защо този глупак просто отказва да Ви разбере, не забравяйте, че е много вероятно той да се пита същото за Вас. Запомнете, че произходът на мнението на човека срещу Вас често е фиксиран по същия начин, по който е и цветът на очите му.

Важно е обаче никога да не спирате да изразявате гледната си точка с максимално разбиране към чуждата. Най-вероятно няма да „победите“, но не и това е целта на играта. Може би в спора невинаги се ражда истината, но големите проблеми със сигурност идват, когато си замълчим.

Шега на природата или не – със сигурност няма нищо случайно. Ако природата ни е „сложила“ тук да се мъчим взаимно, то тя има и добра причина за това. А причината най-вероятно е, че имаме нужда един от другиго, колкото и да не се понасяме.


Ася Филипова, ЕКИП