Същност на лихвата

Лихвата представлява цена на парите или друг актив, предоставени под наем. Независимо за какво се използуват взетите на заем пари длъжникът трябва да заплати лихва на кредитора. Лихвата може да се дефинира и като възнаграждение за раздялата с ликвидност.

Съвременната финансова теория разглежда лихвата, от една страна като цена на парите като капитал, а, от друга страна, като цена на времето. Това двояко определение на лихвата отразява същността на капитала като нарастваща във времето стойност. Затова всяка бъдеща стойност на капитала се разглежда като настояща стойност, нарастнала с цената на времето - лихвата.

Кредиторите предоставят на заем пари срещу лихва по следнитe причини

1/ Давайки парите си или друг актив на заем, те отлагат настоящето се потребление, което има по-съществено значение от бъдещето;2/ Всеки кредит съдържа риск за непогасяването му. Чрез лихвата се покрива този риск;

3/ Лихвата компенсира загубата от понижаване на покупателната сила на парите при инфлация; 4/ Лихвата представлява компенсация за пропуснатия доход от кредитора от евентуално инвестиране на парите в алтернативна инвестиция.

Нормата на лихвата дава представа за относителния прираст на капитала. Тя представлява отношение на лихвата към дадения под формата на заем капитал. Нормата на лихвата изразява степента на възвръщаемост на лихвоностния капитал.

РОЛЯ НА ЛИХВЕНИЯ ПРОЦЕНТ

Лихвата изпълнява важна роля в икономиката. Тя влияе върху почти всички икономически резултати, но глвно върху темповете на икономическо развитие и икономическата активност.

Лихвеният процент е обобщаващо понятие, посредстом което се изпращат ценови сигнали до кредиторите, заемополучателите, спестителите, инвеститорите и потребителите. Лихвените проценти се проявяават в практиката в различни форми и видове: за кредити, депозити, ценни книжа и др. Централните банки в различните държави определят т.нар. базисен лихвен процент, наричан у нас основен лихвен процент, използван на междубанкови пазар главно при рефинансирането на търговските банки.

Повишаване на лихвените проценти предизвиква:1) Увеличаване на спестяванията на гражданите и депозитите на икономическите субекти и главно на срочните, които носят по-високи доходи, предизвикващо увеличаване на банковите пасиви;2) Намаляване на инвестициите, финансирани както с банкови кредити,

така и със собствени средства на предприятията. По-високите лихви увеличават оперативните разходи на банковите клиенти и оскъпяват инвестициите. Инвеститорите предпочитат и собствения си капитал да съхраняват в банките и да реализират по-висок лихвен доход, вместо да инвестират в реални активи.

3) П-високите лихви ограничават и потреблението и в това число главнопокупката на стоки за дълготрайно потребление;4) Увеличаване на депозитите в национална валута и намаляване надепозитите в чуждестранна валута;5) Повишаването на лихвените проценти повишава значението на левовитедепозити т.е. депозитите в националната валута в сравнение с депозитите в чуждестранна валута. ;

6) Всичко това предизвиква намаляване на националното производство и икономическата активност.

Резултатите при намаляване на лихвените проценти са обратни:1) Спестяванетията се намаляват;2) Инвестициите, финансирани и с банков кредит, и със собствени средства се увеличават;3) Увеличава се потреблението и главно покупката на дълготрайни стоки за потребление;4) Намалява се валутният курс на националната валута в чуждестранна валута, което стимулира увеличаването на износа и намалява вноса, т.е. повишава се нетният износ;5) Увеличава националното производство и заетостта и съответно намалява безработицата;6) Подобрява състоянието на търговския и на текущия баланс, както и на валутните резерви и паричната база на страната.

В теорията и в банковата практика се говори за парадокса на спестяванията, който се поражда от противоречията между индивидуалните потребности и потребностите на обществото като цяло, намиращи израз в противоречията между цените на банковите пасиви и цените на банковите активи. Когато лихвените проценти за депозитите се увеличават, банките са принудени да увеличават лихвените проценти за кредитите, за да реализират нормални лихвен спред и лихвен марж и съответно рентабилност. Повишаването на лихвените проценти за депозитите се отразява още по-силно върху лихвените проценти за кредитите и в резултат на увеличаване и на пропуснатите доходи от банките от увеличаване и на минималните задължителни резерви.

Лихвеният процент влияе върху спестяванията, инвестициите, потреблението и нетния износ.Когато равнищата на лихвения процент за депозитите нарастват, спестяванията се увеличават, а потреблението и инвестициите, както и нетния износ намаляват. Обратно, по-ниски нива на лихвените проценти за спестяванията предизвикват насочване на част от доходите към повече потребление и инвестиции, финансирани както със заеми, така и със собствени средства, намаляване на валутния курс на националната парична единица в чуждестранна вакута, което от своя страна увеличава нетния износ.

Парадооксът на спестяванията се проявява в това, че повишаване равнището на лихвения процент за депозитите постепенно предизвиква повишаване на лихвените проценти и на кредитите и следователно промяна и съответно намаляване на инвестициите, потреблението, нетния износ.

Следователно, крайният резултат от това е ограничаване на инвестициите, което предизвиква обратни тенденции: намаляване на производството, икономическата активност и на тази основа се намаляват и спестяванията.

Изводът е, че повишаването на лихвения процент в краткосрочен план увеличава спестяванеията, а в дъргосрочен - ги намалява. Равнището на лихвените проценти на спестяванията и кредитите се формират в краткосрочен план на основата на парично-кредитната политика на държавата, т.е.на централната банка, а в дъргосрочен план - на паричния пазар. Върху лихвените проценти влияят и други фактори, в това число : влиянието на еластичността на търсенето и предлагането на вносни и износни стоки върху промените на цените в страната.

Видове лихви

Размерът на лихвите зависи от равнището на лихвените проценти, но в значителна степен върху него се отразяват и начините на определянето и плащането им.

В практиката се използуват различни начини на олихвяване на капитала и плащане на лихвите и от там - различни видове лихви, поради което при дадено равнище на лихвените проценти за спестяванията и за кредитите е въозможно абсолютният размер на плащаната лихва по отделните видове кредити да е различна.

В зависимост от начина на начисляване на лихвата, тя бива проста и сложна, а в зависимост от момента, в който лихвата се заплаща или се прибавя към капитала - декурзивна и антиципативна.

При простата лихва паричната сума, върху която тя се начислява е една и съща за всеки период, т.е. лихвоностният капитал остава постоянна величина.

Николай Димитров