Доц. д-р Даниел ВАЧКОВ, Институт за исторически изследвания при БАН
След падането на комунистическия режим през 1989 г. постепенно започна отварянето на архивите на държавните институции на Народна република България (НРБ) и на органите на БКП. Пред изследователите се разкриваха строго пазени до този момент от властта тайни за вътрешната и външната политика на управлявалата в продължение на 45 г. комунистическа партия. Хилядите доскоро секретни документи на Политбюро и на ЦК на БКП, на министерствата на външните работи, вътрешните работи, на финансите, на търговията и на БНБ показаха недвусмислено истинското състояние на социалистическата икономика, финанси, търговия, социални и етнически напрежения, екологични проблеми, внимателно прикривани години наред от българското обществото.
Една от многото строго пазени тайни е тази за финансовите фалити на комунистическата държава. През своето съществуване Народна Република България на практика на три пъти се оказва в състояние на фалит. В случая се има предвид състоянието, при което държавата обявява, че не може да продължи обслужването на външните си финансови задължения. За последния - този през 1989 г. и официално обявен през март 1990 г. от правителството на А. Луканов, като цяло българското общество беше информирано и въпросът тогава беше широко коментиран в публичното пространство. Това, разбира се, се дължеше на започналото вече в България спазване на правото за свобода на словото, печата и изразяването. Но за другите два фалита - тези от 1963 г. и 1978 г., абсолютно нищо не става известно на обществото. И макар че тези събития вече са изследвани от българската историческа наука, те и досега остават почти непознати за широката общественост.
Най-общо казано, периодичното изпадане в несъстоятелност на социалистическите икономики, на само тази на НРБ, но и на много други бивши социалистически държави, предимно се дължи на дълбоките неравновесия в административно-плановото стопанство
