Как да разпознаваме фалшивите новини

В условията на междурелигиозни и междуетнически новини и хибридни заплахи за съвременното обществото все повече слухове циркулират в социалните мрежи, независимо дали са за имигранти, отношенията между НАТО и Русия, войната в Сирия и т.н. Всъщност те са почти във всяка тема за новини.
Основна истина е, че слуховете и дезинформацията съпътстват кризисните ситуации още преди появата на интернет, защото несигурността и безпокойството са двата основни елемента на кризата и извънредната ситуация. Слуховете възникват и се разпространяват, когато хората са несигурни и тревожни по дадена тема. В днешния мрежов свят хората също нарочно разпространяват фалшива информация и слухове като на шега, да събират „харесвания“ и последователи в социалните мрежи.

Според Мария Габриел, еврокомисар в сектор „Иновации и младеж” и първи вицепрезидент на Европейска народна партия „от огромно значение е да се подобри прозрачността на информацията в интернет, за да бъде улеснено откриването на нейния източник”. Не може да се вярва на всичко в интернет.
Голяма част от потребителите не могат да различават фалшивата от истинската новина. Възрастните хора са по-склонни да споделят фалшиви новини. Рисков фактор са младите хора, защото те имат нужда да се доказват, да бъдат независими и да не се вслушват в съвети и по този начин лесно могат да станат жертва на сайтове с фалшиви новини.
Фалшивите новини са напълно реална опасност и не трябва да вярваме на всичко, което е прочетено или видяно в интернет.
В днешната дигитална среда, за да определим дали информацията е надеждна или това е просто слух, ние трябва да можем да сортираме истинските, автентични материали от фалшификатите, да имаме умения за критично мислене и да можем да преценим произхода на информацията и вида на нейният източник.
Справянето с фалшивите новини и дезинформацията изисква доказани процедури, надеждни инструменти и изпитани техники. Най-вече те трябва да се използват преди да настъпи кризата. Времето на криза или бедствието не е моментът за овладяване на практиките за боравене с информация и пресичане на дезинформация. В крайна сметка става въпрос за постигане на хармония между два основни елемента: обучение и координиране на хората по време на спешна ситуация.
Много важен елемент е предоставянето им на достъпни ресурси, които да им позволят да се възползват максимално от непрекъснато развиващите се инструменти за проверка на истината.
Успехът в тази дейност е комбинация от човешко и технологично усещане за посоката на разследване. Все пак в тази област пейзажът на инструментални технологии може да се промени много бързо.
В настоящият труд сме синтезирали най-добрите съвети и опитът на водещи практици от медиите и разузнаването в дейността им по предоставяне на достоверна информация по време на криза.
Известно е, че в конфликтни райони на граждански войни и безредици журналистите не могат да се предвиждат свободно. Затова там голяма част от информацията се добива от текстови съобщения на местни активисти, разпространявани в социални медии и блогове. Факт е, че голяма част от тях са политически обвързани и затова трябва да бъдем много внимателни, когато пресяваме слуховете от фактите. Процесът на проверка е по-важен от всякога в кризисна ситуация, в която погрешно възприемане и страхът пронизва всички страни.
Много често източниците грешат, затова провежданите интервюта с тях трябва да се придружи с някакви документи. С навлизането на информационните технологии и документацията се промени. Наличието на мобилни телефони и охранителните камери увеличиха количеството и значението на видео документацията. Технологиите също промениха начина, по който намираме и се справяме с източници и информация.
Можем да използваме новите инструменти най-ефективно, като ги съчетаваме със старите методи за задаване на въпроси и проверка на множество онлайн източници. За целта може да се използват инструменти за проследяване на ключови думи, като TweetDeck, които да ни помагат да търсим надеждни хора (правоохранителни органи, първични източници). Ние трябва да се свържем с тях, за да потвърдим валидността на актуализациите в социалните медии. Трябва да изградим система от доказателства. Информацията, която виждате в социалните медии, трябва да бъде първата стъпка към проверката на това, какво всъщност се е случило, а не последната и единствена дума по темата. Ключът е да наблюдавате и приемате колкото се може повече информация, след което   да я сравнявате с други източници за натрупване на доказателства.
За по-малко от едно десетилетие събирането на информация се трансформира най-общо до две значими разработки.
  • Първата е мобилната технология. По дефиниция всеки смартфон има висококачествена камера с възможност за видео и позволява потребителите лесно да се свързват с мрежата, за да разпространяват снимките си. В резултат на това все повече хора имат технологията в джобовете си, за да снимат много бързо филмови събития, които виждат около себе си, и да ги споделят  директно с хора, които могат да се интересуват.
  • Втората технология е развитието на социалните мрежи. Казано с други думи, третирайте социалните медии като полицейски скенер. Хората заснемат това, което виждат, и го качват във Facebook, YouTube или Twitter по собствено желание. Изследванията показват че много малко членове, които публикуват в социалните мрежи, имат достатъчно разбиране за новинарския процес, за да мислят за ценността на техните кадри.  Все по-често на всяко ново събитие по света има „случайни журналисти“, хора на правилното място в точното време със смартфон в ръце. Голяма част от тях дори не са чували за местните медии, но всички са чували за интернет и Facebook.
С други думи аудиторията се насочва към социалните мрежи за информация, което означава, че първо реагиращите и спешните организации използват самите социални мрежи. За съжаление, в тези новинарски събития, често циркулира фалшива информация умишлено или случайно.
Затова ние трябва да подхождаме априори, че тази информация е невярна. Но по време на криза, когато информацията може буквално да повлияе на живота, бързата проверка е критична част от разпространението на информацията.
Проверката е ключово умение, което става възможно чрез безплатни онлайн инструменти и старомодни журналистически техники. Никоя технология не може сама да се справи с този проблем. Обаче човешкото око или традиционните изследвания също не са достатъчни. Тази дейност трябва да е комбинацията от двете.
Най-общо казано, когато намерим информация или съдържание в социални медии, има четири основни елемента за проверка и потвърждение:
1. Първо трябва да се запитаме „Това ли е оригиналното съдържание?“
2. Кой е източникът на съдържанието?
3. Кога е създадено съдържанието, коя е дата на първоначално публикуване?
4. Къде е създадено съдържанието от гледна точка на местоположението?
Ако намерите съдържание в профил в социалните медии, трябва да извършите редица проверки, за да определим неговата оригиналност, за да се уверите, че е истински.
Голяма част от известните личности и официалните им страници в социалните мрежи са белязани като оригинални с една икона на щитче. За да проверите дали даден акаунт е действително проверен, задръжте курсора на мишката над синята отметка и ще видите текстът „проверен акаунт“. Ако не е там, не е потвърден акаунт.  Facebook също представя подобна програма за проверка, използвайки същата система за сини тикове, за известни личности, журналисти и държавни служители. (Както при Twitter, Facebook управлява програмата за проверка, и решава кои искания за проверка да приеме.) На Facebook страници, тикът се показва под основната снимка, до името на човека. В личните профили, тикът се появява на коричната снимка.
Но дори и при наличието на официални програми за проверка, няма бърз начин за проверка дали източникът е реален, различен от ръчното анализиране на всички налични подробности за профила. Елементите за преглед включват свързани уебсайтове, местоположение, предишни снимки и видеоклипове, предишни актуализации на състоянието или туитове. Кои са техните приятели или последователи?  Един от първите въпроси е, дали това са оригиналните снимки или клипове?  За целта може да се използват инструменти за обратно търсене на изображения, като TinEye или Google Images.

Продължете да четете на този адрес: https://postvai.com/fake/razpoznavane.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар