Айн Ранд: Нова концепция за егоизъм

Айн Ранд (1905-1982) е била и продължава да бъде един от най-обсъжданите и провокативни
автори на 20ти век. Родена в Св. Питърсбърг, Ранд емигрира от Съветския съюз през 1962г.,
постигайки литературна слава и публичност за своите философски романи „Изворът” (1943) и
„Атлас изправи рамене” (1957). Нейната работа е едновременно високо ценена и горещо
отхвърляна и има причина поради, която работата и предизвиква толкова силни реакции.
Литературата на Ранд цели „проектирането на идеалния човек”, прокцията на морален идеал.1
Този интерес към идеали е това, което дава философски характер на нейните романи и
нейните възгледи, за това какъв е идеала, ги прави толкова дискутирани. През десетилетията
след издаването на „Атлас изправи рамене”, Ранд разказва за философията си в есета, радио и
телевизионни интервюта и лекции в университети – прилагайки я към широк спектър от
традиционни философски проблеми и културни феномени.2 Работата на Ранд е продадена в
над 30 милиона копия и е преведена на повече от 20 езика. Въпреки, че академичните
ангажираност с работата на Ранд се случват бавно, започва да заема по-сериозни размери.3

Егоизма, като ръководство за щастие: нежертвен подход
За да видим какво в книгите на Ранд предизвиква толкова много интерес, нека да обмислим
нещо, което много от читателите и намират поразително – факта, че въпреки, че Ранд гордо
издига морал на егоизъм, героите и героините в нейните романи, не се вписват в имиджа на
егоизма, както повечето от нас го разбират.