Реч на Мартин Димитров пред Народното събрание от 17 юли 2015:
Довчера левицата се възхищаваше от Ципрас, от СИРИЗА. Даваха ги за пример, възхищаваха се. Това било "новото европейско ляво". Даже част от лявото в българския парламент се готвеха да правят "Българската СИРИЗА".
Ключовият въпрос сега е защо фалира Гърция? Това е заради 10 години бюджетни дефицити: политика, която БСП и въобще левицата ни предлага. Виждате: 10 години бюджетни дефицити и резултатът е тежък фалит.
Тази сутрин от представители на БСП слушам, че не било виновно управлението в Гърция, а били виновни кредиторите, които им налагат такива условия. Но защо не се наложат такива условия на Естония, на Словакия, дори и на България? Не могат да се наложат, защото външният дълг се обслужва и е нисък, спрямо БВП. Не е допуснато такова разрастване на разходите, не е допуснат такъв чудовищен дълг.
А как се допуска чудовищен дълг? Само по един начин, има само един начин и това е левият начин. И левият начин е да харчиш много повече от това, което събираш. Като харчиш в продължение на над 10 години повече от това, което събираш - резултатът е фалит.
От Сириза сега ще решават проблемите на Гърция с редица данъчни увеличения. Искам да ви кажа следното нещо: БСП имат подобен законопроект. БСП искат да отменят плоския данък и да въведат прогресивно облагане. Следват се близко практиките, които Ципрас предлага в Гърция.
За Гърция не е виновна Европейската комисия, не е виновен МВФ, не е виновна Световната банка. Лошото управление в Гърция е виновно. И вече затова в ЕС се случват държави на различни скорости: защото се разделят на държави с умно дясно управление и на държави с лошо недалновидно ляво управление - това е разделението в Европейския съюз.
Средният естонец вече е богат европеец, защото си няма Сириза, няма ги тези леви партии, с които ние разполагаме и всяко тяхно управление ни връща назад.
Средният словак вече е богат европеец. Докато средният българин продължава да бъде беден по една основна причина: през определен брой години в България се появява ляв кабинет, чийто резултат е фалит - Жан Виденов, Луканов, Орешарски. И след това трябва да дойде десен кабинет, който да започне да гради отначало. Това е трагедията на България, затова не можем да напреднем.
И другото: да, има леви в Словакия, но те са социал-демократи - това е разликата. Те не възхваляват комунизма, не са комунисти, не се обаждат на Путин след всеки референдум, както правят някои други. Те са европейски социалисти!
Уважаеми колеги: не бъдете съветски, бъдете европейски социалисти.
(източник: www.novini.bg/video/10499-мартин-димитров-към-бсп-станете-европейски-социалисти-а-не-съветски.html)
Показват се публикациите с етикет Гърция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Гърция. Показване на всички публикации
Къде са им милионите?
Онези, които живеят в атинското предградие Екали, са по правило хора с пари. Улиците в района са широки, къщите се крият зад високи огради. При това Екали съвсем не е единственият район от този вид. Северната част на Атина, както и някои квартали на юг от центъра, са запазена територия за богатите. При това само 160 хиляди гърци печелят по над 60 000 евро годишно – поне на хартия. И правителството на Папандреу не можа да се справи с укриването на данъци, изтъква журналистът Тасос Папас от ляволибералния вестник “Елефтеротипия”.
“Наред с корупцията, една от основните пречки е клиентелизмът. И двете големи партии винаги са вкарвали свои хора в администрацията, например във финансовите служби, за да могат да упражняват контрол. Определени хора са се ползвали с данъчни облекчения – естествено срещу оказване на изборна подкрепа.”
Богаташки трикове
Ощетени обаче са не само държавните каси. Само от началото на миналата година гърците са изнесли в чужбина точно 50 милиарда евро, по данни на Централната банка. Парите са в Швейцария, Лихтенщайн или Кипър. Независимите наблюдатели са на мнение, че сумата може да е и двойно по-голяма. Част от средствата са изразходвани за покупки на недвижими имоти.
През 2010 година гърците са вложили 300 милиона евро в луксозни жилища и имения в Лондон, съобщават от британската брокерска фирма “Knight Frank“, а и пазарите на недвижими имоти в Париж и Берлин са "облагодетелствани" от износа на гръцките капитали. Без при това дори да е ясно кои са всъщност богатите гърци. Те се държат в сянка, положително имат какво да крият, казва Тасос Папас.
"Много от тях дължат богатството си на държавата. Те са получили много изгодни кредити, уж за инвестиции. Всъщност обаче са изнесли парите в чужбина и така и не са ги изплатили. Друга група богаташи дължи състоянието си на търговията на черно от окупационните времена. Те са изкупили много имоти по време на войната, след което изведнъж са станали богати и влиятелни."
Морал ли? Правосъдие ли?
Който е забогатял по такъв начин, едва ли би се включил в акцията по спасяването на презадлъжнялата си родина, убеден е Папас. Такава възможност е дори абсурдна според писателя Петрос Маркарис, известен с критичното си отношение към гръцкото общество: "Нима очаквате, че хора, които в продължение на години са печелили неимоверно от политическата клиентелистка система, от корумпираната система, ще проявят морала да помогнат на страната в този момент и ще върнат част от това, което са натрупали благодарение на корумпираните отношения?"
Петрос Маркарис е убеден, че Гърция никога не е разполагала с култура на богатството. Най-вече защото в исторически план и покрай принадлежността й към Османската империя в Гърция така и не се е развило истинско гражданско общество. "Тези, които държат парите, не мислят като европейските граждани, т.е. – защо да не върна парите на държавата? Не само че липсва гражданско мислене, липсва и просвещение, затова не познаваме понятието "социален договор", казва Маркарис.
За промяна в ситуацията сега се разчита на друг един договор. Гърция и Швейцария обсъждат сключването на данъчно споразумение, съгласно което всяко гръцко евро, вложено в Швейцария, ще носи данъчни приходи на Гърция. В Швейцария гърците са изнесли към 200 милиарда евро – сума, надхвърляща два пъти размера на брутния вътрешен продукт.
Друга възможност е да се приберат неизплатените дължими вноски. Парламентът вече разполага със списък на длъжниците, но дали това е решението? Журналистът Тасос Папас е по-скоро скептичен: "Можеше да има ефект, ако разполагахме с ефективно правосъдие. Но начинът, по който функционира гръцката правна система, почти не позволява да се говори за правова държава. Не съм особено голям оптимист."
Германия има дълг към Гърция между 70 и 95 млрд. евро
14 Ноември 2011
Може да се говори много за дълговете на Гърция и оплакванията на германците, но има една непозната за мнозина история, припомнена на страниците на последния брой на списание “Тайм” (бел. ред. - септември 2011 г.) и отразена от някои немски медии.
Става дума за един „заем”, предоставен от бедна Гърция по един принудителен начин на Германия, по време на военната окупация на страната между 1941 г. и 1945 г. Заем, който не попада в репарациите за щетите, предизвикани от Германия на страните, окупирани по време на Втората световна война. Според немския печат, стойността на въпросния заем днес се равнява на 70 млрд евро, а според изчисленията на сп. Time дори на 95 млрд евро.
При присъединяването на Гърция към споразумението с „Тройката” (ЕС, МВФ и ЕЦБ) Германия постави условието Гърция да няма правото да приспада други немски задължения към нея. Факт - ясно разкриващ една от причините за подписването му. При всички положения, повече от ясно е, че Германия е принудила навремето разрушена и окупирана Гърция да й плаща, давайки й заеми, отнемайки по този начин златото й, съхранявано в централната банка на страната. Подобни „заеми”, които на практика са си чиста проба пладнешки грабеж, са били върнати на други страни след обединението на Германия през 1990 г., но не и на Гърция. В настоящия си текст ще се опитам да разкажа накратко за тази история, която ще е интересна за обсъждане и дебат затова доколко икономически силният уважава правото или налага правото на основата на собствената си воля и разбирания.
На 14.3.1942 г. между Гърция, Италия и Германия се подписва един принудителен заем. Тогава вече Гърция е под пълната военна окупация на другите две страни или по-точно от май 1941 г. Договорът е подписан от пълномощниците на Италия и Германия в Гърция, съответно Гидзи и Алтенбург. На пряко заинтересуваните, т.е. на самите гърци, подписването на договора е съобщено с девет дни закъснение.
Според договора:
• Гръцкото правителство се задължава да заплаща за разходи около собствената си окупация сумата от 1.5 милиарда драхми, които ще се разпределят по равно между двете окупационни сили (член 2), т.е. Германия и Италия.
• Гръцкото правителство се задължава да заплаща за разходи около собствената си окупация сумата от 1.5 милиарда драхми, които ще се разпределят по равно между двете окупационни сили (член 2), т.е. Германия и Италия.
• Тегленията от Банката на Гърция над тази сума ще се начисляват като заем към правителствата на Германия и Италия в драхми без лихва (член 3) или в равностойността им в злато от резервите.
• Погасяването на кредитните взимания ще стане по-късно (член 4), но без да се указва точен срок и дата, т.е. „друг път”.
• Договорът влиза в сила със задна дата от 1.1.1942 г. (член 5).
Първата поправка
Да повторим, става дума за договор между Германия и Италия, наложен на Гърция, да им отпусне принудително заем. Задължена страна по договора е гръцкото правителство, а не банката на Гърция, която е Централната банкова институция на страната. Следователно, гръцкото правителство е законният претендент за тези пари.
Общата сума на всички заемни вземания и срокът за тяхното погасяване не се определят предварително. Плащанията се извършват всеки месец и не се конкретизира с колко тези вземания ще надвишат основната сума от 1.5 милиарда евро, както и за колко месеца те ще бъдат получавани от окупационните власти. „Задължението ще бъде в драхми. Драхмите обаче съответстват на точно определена сума от райхсмарки, която вече германците са били поискали от Гръцката банка, която се задължава да обезпечава наличността на банкнотите в драхми, за да бъде осигурявана за нуждите на немската армия сумата от 25 милиона марки”. Следователно, вземането е в марки и сумата от 1.5 милиарда драхми, според клаузите на известния като „Договора от Рим”, не е нищо друго освен 25 милиона марки.
Инфлацията по време на окупацията обаче „изяжда” тези 1.5 милиарда драхми и в крайна сметка договорът се променя на 2 декември 1942 г. по „взаимно съгласие”. Така сумата от 1.5 милиарда става 8 милиарда драхми, които ще се индексират на основата на „гъвкава ценова таблица”, според упоменатите в нея стоки и блага. И така, в крайна сметка въпросните 8 милиарда драхми, вследствие на посочената поправка на договора, се оформят като заем. Заемните суми, които вече са получени, както и онези, които ще се получат до 31.3.1943 г. ще започнат да се погасяват от април 1943г. на вноски.
Казано на по-прост език, първоначалният принудителен заем се преоформя в редовен обичаен заем и сумите са в твърда валута. Кредитните вземания спират на 1.4.1943 г., когато започва безлихвеното им погасяване. Кредитните ангажименти обаче не спират, а са извършени само деветнадесет (19) погасявания, след което спира изплащането на останалите суми. Оттогава заемът става лихвен, поради просрочието за времето, от което нацистките окупатори на Гърция са погасявали от една страна на вноски дълга си, но са взимали от друга принудително все повече и повече.
Втора поправка: 386,4 млрд. драхми са били заграбени от тогавашните окупатори
Последвало е второ изменение на договора от 18-5-1943 г. Окупационните немски и италиански власти се върнали отново към неограниченото предварително теглене на пари и тогавашният министър-председател на Гърция протестирал и поискал спирането на печатането на книжни пари. Шест дни по-късно окупационните власти пристъпват към втора корекция, според която се премахва ограничаването на пределния таван на предварителните плащания, т.е. на 8 милиарда драхми всеки месец.
С премахването на горната граница окупационните власти са могли по своя воля да определят по-голямата част като раходи по окупацията на страната и по-малката като заем. Второто, както и третото изменение, което ще последва, продължават преоформянето на заема от принудителен в редовен, което вече е станало с първата поправка. През това време окупаторите ще вземат от Банката на Гърция 386,4 милиарда драхми и след капитулацията на Италия през септември месец 1943г. германците ще увеличат тегленията на заемните суми с процента от дела на Италия, които пари, разбира се, били заграбени в тяхна полза.
Претенцията
Гърция още от самото начало поискала връщането на тези пари, които били нещо отделно от репарациите във връзка с предизвиканите щети от войната и загубата на човешки животи. Такава е била твърдата позиция на Гърция от 1945 г., както на международни конференции, така и директно пред Западна Германия и след 1990г. пред обединена Федерална Германия. Общо е предявила претенциите си 12 пъти или средно веднъж на пет години.
Германия след войната никога не е оспорвала това и както става видно от дипломатически документи, канцлерът Ерхард се е бил ангажирал за предоговарянето на въпроса след обединението на Германия. Систематично обаче тази държава е избягвала и избягва това нещо със съучастието на гръцките правителства да го постави за обсъждане.
Какви са германските аргументи?
• Заемът е част от Лондонското споразумение от 1953 г. (което спира изплащането на репарационните обезщетения до подписването на мирния договор от Германия).
• От заема се е отказал през 1957 г. Караманлис, тогавашният премиер на Гърция. Последният опроверга тези твърдения и немското посолство със съобщение от март 1967 г. се отказа от този аргумент. Въпреки това, Германия след 1990 г. отново го възобнови.
• След 50 години не могат да бъдат издигани подобни претенции. Но след 1990 г. Германия изплати обезщетения на Русия, Полша и през 1997 г. на Чехословакия..
Единственото, което показват тези аргументи е липсата на аргументация. Оше повече, когато Германия е върнала на Югославия и Полша през 1956 г. и 1971 г. сумите, получени от нацистките нашественици по съшия начин като в случая с Гърция.
Съгласно първата поправка, кредитните вземания на окупационните сили е трябвало да започнат да се погасяват от април 1943 г. Действително, Германия от август 1943 г. до септември 1944 г. е направила деветнадесет (19) погасявания на общата сума от 85.09 милиарда драхми.
Не трябва да забравяме, че заемът от безлихвен се е превърнал в такъв с лихва, поради просрочие и следователно имаме обичайното олихвяване. Не трябва да забравяме също така, че за възстановяването на щетите от окупацията, която по същество унищожи напълно Гърция, са били необходими 33 брутни вътрешни продукта на страната от нивото му за 1946г. След окупацията тази сума Гърция е била принудена да вземе като заем от чужбина, за да затвори раните от войната.
Въпросът следователно е:
Германия като силен партньор вече има правото да вика и да се оплаква от своето участие в спасяването на Гърция. Но дали с тази обструктивна тактика и с усилията си да не се обсъжда конкретният въпрос, не се опитва да наложи собственото си мнение и разбиране за правото в европейските дела?
———————————————
* Авторът Христос Мурутис е роден в Атина. Завършил е право в Гърция и живее в България от 1999 г. Занимава се с управление на инвестиционни фондове в сферата на недвижимите имоти и енергетиката чрез своето дружество Arceland Management. Той е единственият чужденец, пишещ и публикуващ текстове на български език в собствения си блог “Гласувам за България” (bgnow.eu). Текстовете му се публикуват също така и в личния му сайт mouroutis.com.
* Авторът Христос Мурутис е роден в Атина. Завършил е право в Гърция и живее в България от 1999 г. Занимава се с управление на инвестиционни фондове в сферата на недвижимите имоти и енергетиката чрез своето дружество Arceland Management. Той е единственият чужденец, пишещ и публикуващ текстове на български език в собствения си блог “Гласувам за България” (bgnow.eu). Текстовете му се публикуват също така и в личния му сайт mouroutis.com.
След митовете на Гърция и Рим
14.11.201
Колкото и голяма да е европейската криза, в нея има поне един положителен елемент – тя може да доведе до търсене на автентична политика, основана на експертност. В момента няма такова търсене или поне няма данни, че то е активно. В момента оперетните прояви или несъстоятелното управление на политиците от Париж до Рим и от Атина до София все още са способни да мобилизират масов вот на хората, вместо да предизвикат недоумение. Страхът от европейската криза има шанс да обърне тази нагласа.
Колкото и голяма да е европейската криза, в нея има поне един положителен елемент – тя може да доведе до търсене на автентична политика, основана на експертност. В момента няма такова търсене или поне няма данни, че то е активно. В момента оперетните прояви или несъстоятелното управление на политиците от Париж до Рим и от Атина до София все още са способни да мобилизират масов вот на хората, вместо да предизвикат недоумение. Страхът от европейската криза има шанс да обърне тази нагласа.
Просто от сексскандалите на фона на италианската криза до неуморното нахалство на династичната гръцка демокрация – всичко това показва, че политика, базирана единствено на пиара, автопилота или самодоволството, е обречена на провал. При това не става дума за провал на политическите кариери на шепа политици, а за провал на единичните житейски проекти в целия обединен континент.
Речта, с която Папандреу подаде оставка, има мрачната заслуга да резюмира проблема. Тя съдържа абсурдното качество да е съдбовно важна за цяла Европа, но да не носи никакво послание за Европа. Аз самата я слушах два пъти – веднъж, от любопитство и втори път, за да се уверя, че първия път наистина съм била пред телевизора. Тази реч можеше да бъде чута, можеше да не бъде чута и между тези две противоположни възможности нямаше да има никаква разлика. Откроимите съдържателни изречения бяха посветени на любовта на говорещия към Гърция – една страна, която без съмнение е била подозрително много обичана. Толкова задушаващо много, че да се превърне в опасна за околните покрай убеждението си, че всички й дължат всичко, но тя не дължи нищо никому.
На този фон ето каква е реалността: безработицата в Гърция е от 18,5%, като това число се отнася за август – месец в разгара на туристическия сезон, когато в Гърция почти няма безработица. „Файненшъл Таймс“ изчислява, че „ако се има предвид повратливостта на гръцката статистика, най-вероятно става дума за реална безработица от над 20%“. Повратлива в абсолютните данни, но не и в посоката, която очертава, статистиката сочи постоянен срив на заетостта. Гърците все по-малко могат да разчитат на това, че ще си намерят работа, и така е от месеци. А сега да видим какво става с тези, които имат шанса да работят или да са пенсионери: те не могат да си получат заплатите и пенсиите следващия месец, ако Гърция не получи 8-милиардния транш от обещания заем. Само със заем държавата ще може да плати. А сега да видим какво става с тези, които са на държавни заплати и които следващия месец може би ще имат шанса да си ги получат, ако Гърция, на свой ред, получи въпросния заем: 30 000 от тях трябва да бъдат съкратени. Това е само едно от изискванията за реформи към тази страна, която живее необяснимо разточително на гърба на солидарните с нея богати европейски страни.
Речта, с която Папандреу подаде оставка, има мрачната заслуга да резюмира проблема. Тя съдържа абсурдното качество да е съдбовно важна за цяла Европа, но да не носи никакво послание за Европа. Аз самата я слушах два пъти – веднъж, от любопитство и втори път, за да се уверя, че първия път наистина съм била пред телевизора. Тази реч можеше да бъде чута, можеше да не бъде чута и между тези две противоположни възможности нямаше да има никаква разлика. Откроимите съдържателни изречения бяха посветени на любовта на говорещия към Гърция – една страна, която без съмнение е била подозрително много обичана. Толкова задушаващо много, че да се превърне в опасна за околните покрай убеждението си, че всички й дължат всичко, но тя не дължи нищо никому.
На този фон ето каква е реалността: безработицата в Гърция е от 18,5%, като това число се отнася за август – месец в разгара на туристическия сезон, когато в Гърция почти няма безработица. „Файненшъл Таймс“ изчислява, че „ако се има предвид повратливостта на гръцката статистика, най-вероятно става дума за реална безработица от над 20%“. Повратлива в абсолютните данни, но не и в посоката, която очертава, статистиката сочи постоянен срив на заетостта. Гърците все по-малко могат да разчитат на това, че ще си намерят работа, и така е от месеци. А сега да видим какво става с тези, които имат шанса да работят или да са пенсионери: те не могат да си получат заплатите и пенсиите следващия месец, ако Гърция не получи 8-милиардния транш от обещания заем. Само със заем държавата ще може да плати. А сега да видим какво става с тези, които са на държавни заплати и които следващия месец може би ще имат шанса да си ги получат, ако Гърция, на свой ред, получи въпросния заем: 30 000 от тях трябва да бъдат съкратени. Това е само едно от изискванията за реформи към тази страна, която живее необяснимо разточително на гърба на солидарните с нея богати европейски страни.
Тези 30 000 души най-вероятно ще допълнят числото на безработните, но по-същественият въпрос дори не е този, а друг – кой трябва да съкрати тези 30 000 души, за да осигури стъпка в реформите, които на свой ред да позволят нови заеми и помощи, с които на свой ред да се плащат нови заплати и пенсии? Ами новият премиер Лукас Пападимос – икономист, завършил в Масачузетския технологичен институт, на когото се предоставят цифром и словом три месеца, за да се справи с едно тресавище, създавано десетилетия наред. Тези три месеца са ограничени от изборите на 19 февруари – дата, която двете традиционни гръцки партии не бяха съгласни да отместят. Но не бяха съгласни и да извършат реформите. Неспирното въртене на тази история в кръг позволява да кажем, че речта на Папандреу е своеобразно резюме на проблема – толкова не е свързана с реалността, че граничи с митологичното.
„Гърците са измислили демокрацията, но днес им е малко трудно да я прилагат в практиката“. С това изречение започваше един френски документален филм за съвременна Гърция. Със заразително чувство за хумор авторът му описваше икономията на днешните елини, които от двупартийна система направо са преминали към двусемейно управление. Какво ли би казал този автор сега, когато сякаш от нищото изниква Пападимос – нито е от двупартийния, нито от двусемейния модел, обаче точно толкова външно лице се налага да броди сега из гръцкия лабиринт и да се изправя срещу зловредния минотавър.
Нуждата от експертно управление трябва да е надделяла и в Италия, където Силвио Берлускони подаде оставка и ще бъде сменен с Марио Монти – европейски комисар, випускник на Йейл, преподавател по икономика и съветник в „Голдман Сакс“ и „Кока-кола“. Доста консервативен и доста различен професионален път от този на Берлускони, който е прочут със сложна комбинация биографични елементи: успешен бизнес, подозрения във връзки с мафията, безкрайни съдебни дела, безкрайни сексскандали и дълготрайност на политическото управление. Силвио Берлускони управлява Италия с прекъсвания от 1994 г. Избиран е преди, по време и след някои от най-скандалните си прояви – факт, който сам по себе си е достатъчен, за да свали от него част от отговорността и да я разпредели поравно между него и по-късните му избиратели.
Съобщението, с което Берлускони отреагира на патовата ситуация в Италия, беше също толкова емблематично, колкото и речта на Папандреу. Изправен пред дългова криза, съчетана с патова политическа ситуация, които, взети заедно, изправят цяла Европа на ръба на банкрута, Берлускони реагира така, сякаш се намира в затруднение от класически тип – поиска предсрочни избори. Това е апел, който стои извън времето и извън пространството – мерките нито могат да чакат, нито имат локални измерения. Италия е четвъртата икономика в Европа. Затъне ли тя, останалите ще затънат с по-голяма сигурност, отколкото ако надолу ги тегли само Гърция.
За Италия реалността се резюмира в едно число: 7,5%. Толкова голяма е днес доходността от 10-годишните италиански облигации. Повечето хора може и да не се стряскат от този процент, но за световните пазари той е равнозначен на сигнал за голяма опасност.
Италия има дълг от около два трилиона евро. Неговото финансиране се смята за проблематично, ако доходността по 10-годишните облигации премине 7-процентовия праг.
Информационните агенции припомнят, че в началото на август, когато започна паниката около европейската дългова криза, този процент беше преминал шестте и това даде основания за строги предупреждения към Италия да предприеме мерки за ограничаване на разходите.
„Гърците са измислили демокрацията, но днес им е малко трудно да я прилагат в практиката“. С това изречение започваше един френски документален филм за съвременна Гърция. Със заразително чувство за хумор авторът му описваше икономията на днешните елини, които от двупартийна система направо са преминали към двусемейно управление. Какво ли би казал този автор сега, когато сякаш от нищото изниква Пападимос – нито е от двупартийния, нито от двусемейния модел, обаче точно толкова външно лице се налага да броди сега из гръцкия лабиринт и да се изправя срещу зловредния минотавър.
Нуждата от експертно управление трябва да е надделяла и в Италия, където Силвио Берлускони подаде оставка и ще бъде сменен с Марио Монти – европейски комисар, випускник на Йейл, преподавател по икономика и съветник в „Голдман Сакс“ и „Кока-кола“. Доста консервативен и доста различен професионален път от този на Берлускони, който е прочут със сложна комбинация биографични елементи: успешен бизнес, подозрения във връзки с мафията, безкрайни съдебни дела, безкрайни сексскандали и дълготрайност на политическото управление. Силвио Берлускони управлява Италия с прекъсвания от 1994 г. Избиран е преди, по време и след някои от най-скандалните си прояви – факт, който сам по себе си е достатъчен, за да свали от него част от отговорността и да я разпредели поравно между него и по-късните му избиратели.
Съобщението, с което Берлускони отреагира на патовата ситуация в Италия, беше също толкова емблематично, колкото и речта на Папандреу. Изправен пред дългова криза, съчетана с патова политическа ситуация, които, взети заедно, изправят цяла Европа на ръба на банкрута, Берлускони реагира така, сякаш се намира в затруднение от класически тип – поиска предсрочни избори. Това е апел, който стои извън времето и извън пространството – мерките нито могат да чакат, нито имат локални измерения. Италия е четвъртата икономика в Европа. Затъне ли тя, останалите ще затънат с по-голяма сигурност, отколкото ако надолу ги тегли само Гърция.
За Италия реалността се резюмира в едно число: 7,5%. Толкова голяма е днес доходността от 10-годишните италиански облигации. Повечето хора може и да не се стряскат от този процент, но за световните пазари той е равнозначен на сигнал за голяма опасност.
Италия има дълг от около два трилиона евро. Неговото финансиране се смята за проблематично, ако доходността по 10-годишните облигации премине 7-процентовия праг.
Информационните агенции припомнят, че в началото на август, когато започна паниката около европейската дългова криза, този процент беше преминал шестте и това даде основания за строги предупреждения към Италия да предприеме мерки за ограничаване на разходите.
Мерките, предприети от Берлускони, бяха ако не козметични, то крайно недостатъчни. В резултат, в началото на изтеклата седмица бяха достигнати седемте процента доходност по облигациите. Само за четири дни скокът беше от още половин процент. Под натиска на този ръст Берлускони обеща да си подаде оставката, вместо да настоява за избори, но добави, че ще го направи при едно условие – парламентът, който досега не намираше съгласие по антикризисните мерки, да гласува антикризисен бюджет за 2012 година. Цялата изтощителна игра на условия и на прехвърляне на топката задълбочи кризата. Наложи се председателката на МВФ в прав текст да съобщи, че пазарите са нестабилни, понеже в Италия няма политическа яснота. По-ясен призив за оставка надали може да се измисли.
Проблемите няма да приключат с оставката на Берлускони, напротив, те едва сега започват.
Проблемите няма да приключат с оставката на Берлускони, напротив, те едва сега започват.
Новият премиер ще трябва да разяснява непопулярните си стъпки, а това ще означава, че косвено той ще напише една нова история – историята за това как под лидерството на един бизнесмен Италия стана по-слаба икономика с по-рестриктивен пазар, вместо да се случи обратното. Как натрупа такъв дълг. Как не просто се озова с повече разходи, отколкото приходи, но успя да се приближи по този пункт до Гърция – страна, която е на опашката на Европа.
Един колега онзи ден ми разказа най-новия политически виц: „Гърция се разпада. Иран става агресивен. В Рим има брожения. Добре дошли в четвърти век преди Христа“. Дали този виц е издържан исторически, е отделен въпрос, но със сигурност е издържан цивилизационно. Големите демокрации и големите култури не могат задълго да се лишават от съдържателност на политиката, историята не прощава това.
Един колега онзи ден ми разказа най-новия политически виц: „Гърция се разпада. Иран става агресивен. В Рим има брожения. Добре дошли в четвърти век преди Христа“. Дали този виц е издържан исторически, е отделен въпрос, но със сигурност е издържан цивилизационно. Големите демокрации и големите култури не могат задълго да се лишават от съдържателност на политиката, историята не прощава това.
Папандреу - архонтът на хаоса
3 ноември 2011 / 02:40
/в. "Елефтеротипия", 2 ноември, Атина/
Премиерът Георгиос Папандреу залага на сляпо, като иска от парламента вот на доверие за своя кабинет, който ще бъде гласуван в петък, тъй като след вчерашните бурни събития в страната вече е напълно открита възможността да не получи този вот и да се стигне до там, че да подаде оставка и да се оттегли от властта.
Въпреки мрачните пронози и острите разногласия не само от страна на депутати, но и на министри, премиерът държи на вота на доверие към кабинета и иска да бъде свикан референдум във връзка с новия европейски спасителен план за Гърция.
В същото време обаче ако днес или утре от парламентарната група на управляващата партия ПАСОК се оттеглят още депутати, дали цялата процедура ще бъде доведена до край…
Депутатката Милена Апостолаки вчера се обяви за независима, като освен с нея за такава вероятност предупреди и друга депутатка Ева Кайли, ако премиерът продължава да настоява за свикване на референдум. Тя поиска в страната да бъде съставено правителство на националното спасение. Друга парламентарна представителка на социалистите Васо Папандреу настоя президентът да се намеси за сформирането на такова правителство на националното спасение, което да финализира преговорите по новия спасителен план, предвиждащ втори заем за страната, и след това в страната да се състоят избори.
Министър-председателят изглежда предпочита да бъде свален, отколкото да подаде оставка, тъй като, според правителствени източници, по този начин е възможно да бъде сплотена една част от хората на партията ПАСОК… Все пак обаче открита е възможността за разцепление на правителствената партия, докато на лидерския пост стои Папандреу. Това се вижда от факта, че много депутати и партийни функционери през последните дни призовават Папандреу да подаде оставка от премиерския пост и да отстъпи мястото на друг.
На драматичното снощи заседание на правителството Папандреу каза, че "референдумът е основен предизборен принцип" и говори за "гневни реакции с цел да бъде подкопано правото на гръцкия народ да се произнесе..."
Усещайки, че губи почва под краката си и виждайки, че все повече негови съмишленици в партията го напускат, Папандреу размаха един стар аргумент, който той винаги използва, когато изпада в трудна ситуация, тъй като отново заговори за "интереси, които искат да блокират споразумението на ЕС за помощта и да фанатизират народа". Той спомена дори за "елементи, озверили се срещу референдума..."
"Онези, които са заложили парите си на фалита и онези, които са ги заложили на драхмата, трябва да знаят, че са ги загубили. Всички те се страхуват от народа и от неговия вот. Опитваме се да прочистим страната от зловонието и от тези интереси, няма да отстъпим..." каза той.
Папандреу подчерта, че не е обявил избори, защото би било "бягство от отговорност" и че по този начин страната е щяла да бъде въвлечена в ситуация на фалит. Премиерът каза, че е информирал партньорите за референдума и че те ще го подкрепят… Той уточни, че дилемата на референдума ще бъде "да или не на споразумението за европейския спасителен пакет, да или не на Европа, да или не на еврото..."
Според източници действията на Папандреу са били подкрепени от министрите Георгиос Папаконстантину, Христос Папуцис, Димитрис Репас, Михалис Хрисохоидис. Остро е реагирал (министърът на здравеопазването) Андреас Ловердос, според когото не може да се поставя един толкова фундаментален въпрос, който ще ангажира страната за следващите 30 години, на референдум и настоя да чуе формулировката на референдума, за да вземе позиция. Преди това той определи всенародното допитване като "голяма грешка".
Анна Диамандопулу (министър на образованието, бел.ред.) запита каква е целта на референдума в този момент, като изтъкна, че решението би трябвало да бъде взето от правителствената комисия, за да бъде подкрепено от всички министри. (Аграрният министър, бе.ред.) Костас Скандалидис каза, че министрите е трябвало да бъдат информирани, а не да са изненадани.
Междувременно премиерът Папандреу разговаря по телефона с германския канцлер Ангела Меркел. Според правителствени източници Меркел подчертала, че "разбира случващото се в страната".
Вицепремиерът и финансов министър Евангелос Венизелос вчера постъпи в болница с болки в стомаха. От там той се обади по телефона на германския си колега Волфганг Шойбле, на европейския комисар Оли Рен и на шефа на Дойче банк Йозеф Акерман.
На фона на всичко това шестима кадри на партията ПАСОК в свое писмо настояват за оставката на премиера, като пишат, че "референдумът може да доведе страната до политически сътресения и разединение".
Противно на тях обаче независимата депутатка Елса Пападимитриу не изключва възможността да подкрепи вота на доверие към правителството в петък. Същата е окачествила евентуални избори като "пагубни за страната" и е изразила мнение, че "те ще я доведат на крачка от катастрофата".
/в. "Елефтеротипия", 2 ноември, Атина/
Премиерът Георгиос Папандреу залага на сляпо, като иска от парламента вот на доверие за своя кабинет, който ще бъде гласуван в петък, тъй като след вчерашните бурни събития в страната вече е напълно открита възможността да не получи този вот и да се стигне до там, че да подаде оставка и да се оттегли от властта.
Въпреки мрачните пронози и острите разногласия не само от страна на депутати, но и на министри, премиерът държи на вота на доверие към кабинета и иска да бъде свикан референдум във връзка с новия европейски спасителен план за Гърция.
В същото време обаче ако днес или утре от парламентарната група на управляващата партия ПАСОК се оттеглят още депутати, дали цялата процедура ще бъде доведена до край…
Депутатката Милена Апостолаки вчера се обяви за независима, като освен с нея за такава вероятност предупреди и друга депутатка Ева Кайли, ако премиерът продължава да настоява за свикване на референдум. Тя поиска в страната да бъде съставено правителство на националното спасение. Друга парламентарна представителка на социалистите Васо Папандреу настоя президентът да се намеси за сформирането на такова правителство на националното спасение, което да финализира преговорите по новия спасителен план, предвиждащ втори заем за страната, и след това в страната да се състоят избори.
Министър-председателят изглежда предпочита да бъде свален, отколкото да подаде оставка, тъй като, според правителствени източници, по този начин е възможно да бъде сплотена една част от хората на партията ПАСОК… Все пак обаче открита е възможността за разцепление на правителствената партия, докато на лидерския пост стои Папандреу. Това се вижда от факта, че много депутати и партийни функционери през последните дни призовават Папандреу да подаде оставка от премиерския пост и да отстъпи мястото на друг.
На драматичното снощи заседание на правителството Папандреу каза, че "референдумът е основен предизборен принцип" и говори за "гневни реакции с цел да бъде подкопано правото на гръцкия народ да се произнесе..."
Усещайки, че губи почва под краката си и виждайки, че все повече негови съмишленици в партията го напускат, Папандреу размаха един стар аргумент, който той винаги използва, когато изпада в трудна ситуация, тъй като отново заговори за "интереси, които искат да блокират споразумението на ЕС за помощта и да фанатизират народа". Той спомена дори за "елементи, озверили се срещу референдума..."
"Онези, които са заложили парите си на фалита и онези, които са ги заложили на драхмата, трябва да знаят, че са ги загубили. Всички те се страхуват от народа и от неговия вот. Опитваме се да прочистим страната от зловонието и от тези интереси, няма да отстъпим..." каза той.
Папандреу подчерта, че не е обявил избори, защото би било "бягство от отговорност" и че по този начин страната е щяла да бъде въвлечена в ситуация на фалит. Премиерът каза, че е информирал партньорите за референдума и че те ще го подкрепят… Той уточни, че дилемата на референдума ще бъде "да или не на споразумението за европейския спасителен пакет, да или не на Европа, да или не на еврото..."
Според източници действията на Папандреу са били подкрепени от министрите Георгиос Папаконстантину, Христос Папуцис, Димитрис Репас, Михалис Хрисохоидис. Остро е реагирал (министърът на здравеопазването) Андреас Ловердос, според когото не може да се поставя един толкова фундаментален въпрос, който ще ангажира страната за следващите 30 години, на референдум и настоя да чуе формулировката на референдума, за да вземе позиция. Преди това той определи всенародното допитване като "голяма грешка".
Анна Диамандопулу (министър на образованието, бел.ред.) запита каква е целта на референдума в този момент, като изтъкна, че решението би трябвало да бъде взето от правителствената комисия, за да бъде подкрепено от всички министри. (Аграрният министър, бе.ред.) Костас Скандалидис каза, че министрите е трябвало да бъдат информирани, а не да са изненадани.
Междувременно премиерът Папандреу разговаря по телефона с германския канцлер Ангела Меркел. Според правителствени източници Меркел подчертала, че "разбира случващото се в страната".
Вицепремиерът и финансов министър Евангелос Венизелос вчера постъпи в болница с болки в стомаха. От там той се обади по телефона на германския си колега Волфганг Шойбле, на европейския комисар Оли Рен и на шефа на Дойче банк Йозеф Акерман.
На фона на всичко това шестима кадри на партията ПАСОК в свое писмо настояват за оставката на премиера, като пишат, че "референдумът може да доведе страната до политически сътресения и разединение".
Противно на тях обаче независимата депутатка Елса Пападимитриу не изключва възможността да подкрепи вота на доверие към правителството в петък. Същата е окачествила евентуални избори като "пагубни за страната" и е изразила мнение, че "те ще я доведат на крачка от катастрофата".
Грък носи дарове
5 ноември 2011
/сп. "Икономист",
"Иска ли Гърция да остане част от еврозоната - да или не?" Това беше откровеният, екзистенциален въпрос, зададен от европейските лидери на гръцкия министър-председател Георгиос Папандреу, когато го поканиха на извънредна вечеря в Кан преди срещата на високо равнище на Г-20, за да обясни неочакваното си решение да свика референдум по последната сделка за спасяване на еврото. Това именно е въпросът, по който те искаха да се произнесе гръцкият народ, надявайки се, че отговорът може да бъде "да". Но такъв референдум може да не се състои никога. Докато се печаташе този брой на "Икономист", позицията на министър-председателя изглеждаше незащитима, поставяйки вота под съмнение. Трябва да се каже - за голямо облекчение на някои европейски лидери.
Гърция няма много време. Френският президент Никола Саркози каза, че тя няма да получи "и цент", докато не разсее несигурността. Само седмица след "всеобхватното" им решение на кризата с еврото европейските лидери трябва открито да обсъдят хаоса с фалита на Гърция и нейното излизане от еврозоната.
Финансовите министри бързат да издигнат защитната стена от 1 трилион евро (1,4 трилиона долара), замислена на последната среща на високо равнище на еврозоната. Но при положение че пазарите вече са обхванати от паника, тя може да се окаже недостатъчно здрава. Само Европейската централна банка (ЕЦБ) може да издигне тази "стена от пари", която по думите на ирландския финансов министър Майкъл Нунан е нужна, за да се защитят уязвими, но платежоспособни големи длъжници като Испания и Италия. Висши служители се надяват, че новият президент на ЕЦБ Марио Драги ще "направи каквото е необходимо, за да гарантира, че ние ще продължим да имаме евро". Но никой не може да бъде сигурен.
Нищо чудно, че пазарите са обхванати от паника и че европейските лидери са разгневени. "Папандреу е идиот", каза висш служител. Гръцкият министър-председател не каза на никого, дори на своя финансов министър, че възнамерява да заложи Гърция и еврото на референдум. Действията му намирисваха на неблагодарност. Това беше най-добрата сделка, предлагана досега на Гърция: опрощаване на половината й дълг към частни кредитори и отпускане на евтини заеми от 130 милиарда евро, които да поддържат страната. Гръцкият ход заплаши да срине голямото решение, договорено с много мъки от еврозоната. Освен рана то нанесе и обида, като попари надеждите на Саркози за срещата на високо равнище на Г-20 на 3 и 4 ноември, която беше неговият шанс да блесне на световната сцена преди кампанията за преизбирането му догодина. Но най-драматично от всичко беше това, че този ход се обърна срещу самия министър-председател. Неговият финансов министър Евангелос Венизелос, който присъства на мрачната вечеря в Кан, се върна в Атина и предизвикателно заяви, че членството на Гърция в еврозоната е историческо постижение, което "не може да зависи от референдум". Последното залагане на Папандреу може да е ускорило края му.
Всъщност спасителният план на еврозоната отиваше към провал още преди удара на Папандреу. Подробностите за втория спасителен план за Гърция оставаха неясни и дори да беше подсилен, спасителният фонд на еврозоната продължаваше да бъде неадекватен. След кратко оживление пазарите скоро започнаха да се тревожат за Италия. Въпреки че беше изготвен план за растеж и намаляване на огромния дълг на Италия, лихвите по държавните ценни книжа се покачиха до опасно високи нива.
Този нов етап от кризата с еврото за пореден път показва, че стоящите в основата причини са колкото икономически, толкова и политически. Продължава да има съмнения дали превърналият се в карикатурна фигура Силвио Берлускони ще може да осъществи истински реформи. Съпротивата на държави кредитори, главно Германия, ограничава спасителния фонд и ЕЦБ. Народният гняв в страни длъжници, особено Гърция, поставя на изпитание границите на мерките за икономии.
Гръцкото население е на прага на бунт; бюрокрацията отказва да се модернизира; управляващата партия ПАСОК крои заговори срещу своите лидери; а опозиционната партия Нова демокрация отказва да подкрепи жизнено важни реформи. Така че Папандреу трябва да се е запитал защо да не се обърне към хората за подкрепа. Все пак ЕС изпитва дълбок страх от референдуми. Избирателите в Дания отхвърлиха Маастрихтския договор през 1992 г., във Франция и Холандия отхвърлиха проекта за конституция през 2005 г.; ирландците временно блокираха Лисабонския договор през 2008 г. Евроскептичните британски консерватори искат референдум, за да наложат предоговаряне на членството на Великобритания или вероятно излизането й изцяло от общността.
Като наднационално образувание, чието предназначение е да преодолява националните зависти, ЕС е уязвим откъм враждебна реакция от един или друг член. Интеграцията се извършва бавно и частично, често чрез технократски мерки, които са достатъчно двусмислени, за да могат всички да твърдят, че са победители. Разпокъсаността често може да означава неефективност - ЕС все още няма единна патентна система,- но обикновено тя не е фатална.
Този път е различно
В случая с еврото не е така. Еврозоната е хибрид: единна валута със 17 национални фискални и икономически политики. Тя няма обща хазна, няма правомощия да събира данъци, няма общи облигации и няма централна банка, която да действа като заемодател в краен случай. В добри времена това няма значение. Но при най-тежката финансова криза от десетилетия недостатъците са очебийни. Дори Берлускони безмилостно определи еврото като "странна валута, която не убеждава никого".
Страните не могат да излязат от еврозоната, без да изпитат извънредна икономическа болка, но и проблемите с еврото не са лесни за решаване. Може да са необходими налагания на вето, за да се запази демократичното съгласие, дори подобни действия да не съдействат особено за справяне с кризата. Блокаж в една страна заплашва всички. Пазарите проверяват двусмислиците, докато не се сринат. Мъглявите обещания, че ще се "направи каквото е нужно", за да се спаси еврото, не са достатъчни. Ще впрегне ли ЕЦБ всичките си ресурси, за да спре кризата? Каква намеса в националните политики са готови да приемат Гърция и Италия? Докъде е склонна Германия да увеличи своя кредит? Държавите от еврозоната зависят ли една от друга или всеки е сам за себе си?
Това са големи въпроси, които засягат същността на държавата, суверенитета и демокрацията. Папандреу може да е объркал тактиката си, но е бил прав за едно: промените, нужни за спасяване на еврото, са толкова дълбоки по природа, че рано или късно трябва да получат изричното съгласие на хората - в противен случай ще пропаднат. /БТА/
/сп. "Икономист",
"Иска ли Гърция да остане част от еврозоната - да или не?" Това беше откровеният, екзистенциален въпрос, зададен от европейските лидери на гръцкия министър-председател Георгиос Папандреу, когато го поканиха на извънредна вечеря в Кан преди срещата на високо равнище на Г-20, за да обясни неочакваното си решение да свика референдум по последната сделка за спасяване на еврото. Това именно е въпросът, по който те искаха да се произнесе гръцкият народ, надявайки се, че отговорът може да бъде "да". Но такъв референдум може да не се състои никога. Докато се печаташе този брой на "Икономист", позицията на министър-председателя изглеждаше незащитима, поставяйки вота под съмнение. Трябва да се каже - за голямо облекчение на някои европейски лидери.
Гърция няма много време. Френският президент Никола Саркози каза, че тя няма да получи "и цент", докато не разсее несигурността. Само седмица след "всеобхватното" им решение на кризата с еврото европейските лидери трябва открито да обсъдят хаоса с фалита на Гърция и нейното излизане от еврозоната.
Финансовите министри бързат да издигнат защитната стена от 1 трилион евро (1,4 трилиона долара), замислена на последната среща на високо равнище на еврозоната. Но при положение че пазарите вече са обхванати от паника, тя може да се окаже недостатъчно здрава. Само Европейската централна банка (ЕЦБ) може да издигне тази "стена от пари", която по думите на ирландския финансов министър Майкъл Нунан е нужна, за да се защитят уязвими, но платежоспособни големи длъжници като Испания и Италия. Висши служители се надяват, че новият президент на ЕЦБ Марио Драги ще "направи каквото е необходимо, за да гарантира, че ние ще продължим да имаме евро". Но никой не може да бъде сигурен.
Нищо чудно, че пазарите са обхванати от паника и че европейските лидери са разгневени. "Папандреу е идиот", каза висш служител. Гръцкият министър-председател не каза на никого, дори на своя финансов министър, че възнамерява да заложи Гърция и еврото на референдум. Действията му намирисваха на неблагодарност. Това беше най-добрата сделка, предлагана досега на Гърция: опрощаване на половината й дълг към частни кредитори и отпускане на евтини заеми от 130 милиарда евро, които да поддържат страната. Гръцкият ход заплаши да срине голямото решение, договорено с много мъки от еврозоната. Освен рана то нанесе и обида, като попари надеждите на Саркози за срещата на високо равнище на Г-20 на 3 и 4 ноември, която беше неговият шанс да блесне на световната сцена преди кампанията за преизбирането му догодина. Но най-драматично от всичко беше това, че този ход се обърна срещу самия министър-председател. Неговият финансов министър Евангелос Венизелос, който присъства на мрачната вечеря в Кан, се върна в Атина и предизвикателно заяви, че членството на Гърция в еврозоната е историческо постижение, което "не може да зависи от референдум". Последното залагане на Папандреу може да е ускорило края му.
Всъщност спасителният план на еврозоната отиваше към провал още преди удара на Папандреу. Подробностите за втория спасителен план за Гърция оставаха неясни и дори да беше подсилен, спасителният фонд на еврозоната продължаваше да бъде неадекватен. След кратко оживление пазарите скоро започнаха да се тревожат за Италия. Въпреки че беше изготвен план за растеж и намаляване на огромния дълг на Италия, лихвите по държавните ценни книжа се покачиха до опасно високи нива.
Този нов етап от кризата с еврото за пореден път показва, че стоящите в основата причини са колкото икономически, толкова и политически. Продължава да има съмнения дали превърналият се в карикатурна фигура Силвио Берлускони ще може да осъществи истински реформи. Съпротивата на държави кредитори, главно Германия, ограничава спасителния фонд и ЕЦБ. Народният гняв в страни длъжници, особено Гърция, поставя на изпитание границите на мерките за икономии.
Гръцкото население е на прага на бунт; бюрокрацията отказва да се модернизира; управляващата партия ПАСОК крои заговори срещу своите лидери; а опозиционната партия Нова демокрация отказва да подкрепи жизнено важни реформи. Така че Папандреу трябва да се е запитал защо да не се обърне към хората за подкрепа. Все пак ЕС изпитва дълбок страх от референдуми. Избирателите в Дания отхвърлиха Маастрихтския договор през 1992 г., във Франция и Холандия отхвърлиха проекта за конституция през 2005 г.; ирландците временно блокираха Лисабонския договор през 2008 г. Евроскептичните британски консерватори искат референдум, за да наложат предоговаряне на членството на Великобритания или вероятно излизането й изцяло от общността.
Като наднационално образувание, чието предназначение е да преодолява националните зависти, ЕС е уязвим откъм враждебна реакция от един или друг член. Интеграцията се извършва бавно и частично, често чрез технократски мерки, които са достатъчно двусмислени, за да могат всички да твърдят, че са победители. Разпокъсаността често може да означава неефективност - ЕС все още няма единна патентна система,- но обикновено тя не е фатална.
Този път е различно
В случая с еврото не е така. Еврозоната е хибрид: единна валута със 17 национални фискални и икономически политики. Тя няма обща хазна, няма правомощия да събира данъци, няма общи облигации и няма централна банка, която да действа като заемодател в краен случай. В добри времена това няма значение. Но при най-тежката финансова криза от десетилетия недостатъците са очебийни. Дори Берлускони безмилостно определи еврото като "странна валута, която не убеждава никого".
Страните не могат да излязат от еврозоната, без да изпитат извънредна икономическа болка, но и проблемите с еврото не са лесни за решаване. Може да са необходими налагания на вето, за да се запази демократичното съгласие, дори подобни действия да не съдействат особено за справяне с кризата. Блокаж в една страна заплашва всички. Пазарите проверяват двусмислиците, докато не се сринат. Мъглявите обещания, че ще се "направи каквото е нужно", за да се спаси еврото, не са достатъчни. Ще впрегне ли ЕЦБ всичките си ресурси, за да спре кризата? Каква намеса в националните политики са готови да приемат Гърция и Италия? Докъде е склонна Германия да увеличи своя кредит? Държавите от еврозоната зависят ли една от друга или всеки е сам за себе си?
Това са големи въпроси, които засягат същността на държавата, суверенитета и демокрацията. Папандреу може да е объркал тактиката си, но е бил прав за едно: промените, нужни за спасяване на еврото, са толкова дълбоки по природа, че рано или късно трябва да получат изричното съгласие на хората - в противен случай ще пропаднат. /БТА/
Прочутата склонност на Гърция да трупа дългове
През 1849 година търпението в южното германско кралство Бавария към тежко задлъжнялата Гърция започва да се изчерпва.
"Сигурно няма да поискаш от мен да изгубя по-голямата част от собствения си капитал, за да се спаси Гърция," пише крал Лудвиг през април 1849 г. на сина си Отон – баварския принц, който става първият монарх на Гърция, пише Reuters.
"Сигурно няма да поискаш от мен да изгубя по-голямата част от собствения си капитал, за да се спаси Гърция," пише крал Лудвиг през април 1849 г. на сина си Отон – баварския принц, който става първият монарх на Гърция, пише Reuters.
"Не можеш ли поне да изплатиш лихвата по заема (...) нещата стават непоносими за майка ти и за братята и сестрите ти."
Историческата склонност на Гърция към висока задлъжнялост е прочута, като се има предвид, че първият регистриран фалит е през четвърти век преди Христа, а по-късно има банкрут в края на 19-и и началото на 20 век.
По-малко известно е обаче, че германците са оказвали помощ на Атина и преди, както сочи малко известната кореспонденция на краля баща с неговия син.
Някои в Бавария дори казват, че дългата им споделена история е изградила специално съчувствие към гръцките неволи.
"Знаем много добре, че Гърция трябваше да започне от нищото (...) и тук се приема, че би било добре да се помогне на Гърция да се изправи на крака веднъж завинаги", разказва Ян Муркен, основател на музея на Отон в Отобрун - малък град, създаден край Мюнхен през 1955 година на мястото, от където принцът заминал за Гърция.
Управляващият баварски Християнсоциален съюз, който е част от консервативния блок на канцлера Ангела Меркел, има твърда позиция по сегашната дългова криза на еврозоната - страните, които пренебрегват непрекъснато правилата, да напуснат съюза на единната валута.
Християнсоциалният съюз обаче подчертава и солидарността си с Гърция, която досега е най-тежко засегнатата от кризата членка на ЕС, и посочва, че Атина е основополагаща част от Европейския съюз с обща европейска история.
През 19-ти век получилата независимост, но останала без средства Гърция е финансирана от Великите сили – Франция, Великобритания и Русия.
Баварският крал Лудвиг допълва тези заеми, за да помогне на злополучния си син.
Отон е определен за крал на Гърция през 1832 година, когато е на 17 години. Единствената му квалификация за трона е, че е "незаетият" втори син на дребен европейски монарх, а баща му е съчинил няколко гръкофилски стихотворения, макар нито едно от тях да не е привлякло внимание.
По-малко известно е обаче, че германците са оказвали помощ на Атина и преди, както сочи малко известната кореспонденция на краля баща с неговия син.
Някои в Бавария дори казват, че дългата им споделена история е изградила специално съчувствие към гръцките неволи.
"Знаем много добре, че Гърция трябваше да започне от нищото (...) и тук се приема, че би било добре да се помогне на Гърция да се изправи на крака веднъж завинаги", разказва Ян Муркен, основател на музея на Отон в Отобрун - малък град, създаден край Мюнхен през 1955 година на мястото, от където принцът заминал за Гърция.
Управляващият баварски Християнсоциален съюз, който е част от консервативния блок на канцлера Ангела Меркел, има твърда позиция по сегашната дългова криза на еврозоната - страните, които пренебрегват непрекъснато правилата, да напуснат съюза на единната валута.
Християнсоциалният съюз обаче подчертава и солидарността си с Гърция, която досега е най-тежко засегнатата от кризата членка на ЕС, и посочва, че Атина е основополагаща част от Европейския съюз с обща европейска история.
През 19-ти век получилата независимост, но останала без средства Гърция е финансирана от Великите сили – Франция, Великобритания и Русия.
Баварският крал Лудвиг допълва тези заеми, за да помогне на злополучния си син.
Отон е определен за крал на Гърция през 1832 година, когато е на 17 години. Единствената му квалификация за трона е, че е "незаетият" втори син на дребен европейски монарх, а баща му е съчинил няколко гръкофилски стихотворения, макар нито едно от тях да не е привлякло внимание.
Великите сили вярвали, че монархията е най-добрата форма на управление за Гърция, на която помогнали да се освободи от османска власт. Искали обаче второстепенен представител на кралско семейство, без особени амбиции, който не би представлявал опасност.
"Отон пристигнал с екип баварски бюрократи, като само един от тях бил посещавал Гърция преди това. Те си мислели, че отиват в страната на Сократ и Платон. Това, което намерили, била измъчена от войни османска провинция, финансово поставена на колене", отбеляза Вернер Хелмбергер, директор в институцията, която управлява баварските дворци.
Баварският кралски "износ" е прокуден от Гърция през 1862 година след 30-годишно управление, белязано с въстания, неуспех да даде наследник и отказ да замени римокатолическата религия с източноправославната.
Отон оставя смесено наследство.
В Гърция с крал Отон се поставя началото на дълъг период на намеса на Запада, пораждаща негодувание, което продължава и до днес. Бившият му дворец се превръща в сегашния гръцки парламент - сцена на всекидневни протести, често придружени с насилие, срещу правителството и болезненото намаляване на разходите.
Площадът пред двореца - "Синтагма" (конституция) е кръстен на народния бунт срещу Отон през 1843 година, когато хората се събрали, поискали и в крайна сметка получили конституция – нещо, за което Отон бил предупреден от баща си.
Площад "Синтагма" също така бе възлова точка на най-новите демонстрации срещу мерките за икономии, които ЕС и Международният валутен фонд поставят като условие, за да помогнат на Гърция да изплати дълговете си.
Гърците признават, че Отон поставя основите на археологическата наука, дава на държавата първите й институции и премества столицата от Нафплион в Атина.
"В Гърция почти единодушното се вярва, че той е имал добри намерения", казва Ставрост Арванитопулос, главен уредник в атинския градски музей. "Те обаче са безрезултатни. След като бил изгонен, той се опитал да остане верен на Гърция до края на живота си. Никога не е абдикирал и поискал да бъде погребан в гръцка носия. Това било много трогателно за гърците."
В Бавария Отон помогнал да се изгради привързаност и съчувствие към Гърция, която не отмира дори във време, когато много германци са ядосани на финансовите помощи на еврозоната и са объркани от медийните характеристики за гърците, че са мързеливи и корумпирани.
"Виждаме тук, че Гърция все още има същите проблеми, които винаги е имала. Липса на промишленост и регулация", казва Муркер от музея на крал Отон.
Отон завършва дните си, настоявайки дворът му в изгнание, който бил в Бамберг в Бавария, да говори гръцки два часа на ден.
Стаите му в гръцки стил все още са отворени за посетители. В голяма част на Германия кралят е позабравен, изгубен в сложните криволици на съвременната гръцка история. В Бавария, която е една от най-богатите германски провинции и където местният патриотизъм е много силен, си спомнят повече за Отон.
"Отон пристигнал с екип баварски бюрократи, като само един от тях бил посещавал Гърция преди това. Те си мислели, че отиват в страната на Сократ и Платон. Това, което намерили, била измъчена от войни османска провинция, финансово поставена на колене", отбеляза Вернер Хелмбергер, директор в институцията, която управлява баварските дворци.
Баварският кралски "износ" е прокуден от Гърция през 1862 година след 30-годишно управление, белязано с въстания, неуспех да даде наследник и отказ да замени римокатолическата религия с източноправославната.
Отон оставя смесено наследство.
В Гърция с крал Отон се поставя началото на дълъг период на намеса на Запада, пораждаща негодувание, което продължава и до днес. Бившият му дворец се превръща в сегашния гръцки парламент - сцена на всекидневни протести, често придружени с насилие, срещу правителството и болезненото намаляване на разходите.
Площадът пред двореца - "Синтагма" (конституция) е кръстен на народния бунт срещу Отон през 1843 година, когато хората се събрали, поискали и в крайна сметка получили конституция – нещо, за което Отон бил предупреден от баща си.
Площад "Синтагма" също така бе възлова точка на най-новите демонстрации срещу мерките за икономии, които ЕС и Международният валутен фонд поставят като условие, за да помогнат на Гърция да изплати дълговете си.
Гърците признават, че Отон поставя основите на археологическата наука, дава на държавата първите й институции и премества столицата от Нафплион в Атина.
"В Гърция почти единодушното се вярва, че той е имал добри намерения", казва Ставрост Арванитопулос, главен уредник в атинския градски музей. "Те обаче са безрезултатни. След като бил изгонен, той се опитал да остане верен на Гърция до края на живота си. Никога не е абдикирал и поискал да бъде погребан в гръцка носия. Това било много трогателно за гърците."
В Бавария Отон помогнал да се изгради привързаност и съчувствие към Гърция, която не отмира дори във време, когато много германци са ядосани на финансовите помощи на еврозоната и са объркани от медийните характеристики за гърците, че са мързеливи и корумпирани.
"Виждаме тук, че Гърция все още има същите проблеми, които винаги е имала. Липса на промишленост и регулация", казва Муркер от музея на крал Отон.
Отон завършва дните си, настоявайки дворът му в изгнание, който бил в Бамберг в Бавария, да говори гръцки два часа на ден.
Стаите му в гръцки стил все още са отворени за посетители. В голяма част на Германия кралят е позабравен, изгубен в сложните криволици на съвременната гръцка история. В Бавария, която е една от най-богатите германски провинции и където местният патриотизъм е много силен, си спомнят повече за Отон.
"Остави ни с приятелско чувство към Гърция, което не е нещо рационално, а основано на чувства и на любовта към нашата представа за Гърция от историята", отбелязва Муркен.
(БТА)
Защо Гърция се срива?
 | |
Защо Гърция се срива? Този въпрос си задават през последните две години всички в Гърция – от политиците и политолозите до журналистите и обикновените хора, като всеки си има своя отговор.
Като че ли най-добрата рецепта за общата безизходица дава известният гръцки журналист Ставрос Теодоракис:
”Всички живяхме доста време редом до един тежко болен. Лекарството, дозировката, лекарите имат голямо значение, но най-важното е пациентът да знае от какво се е разболял. Затова трябва да спрем да се караме дали ще се излекуваме с първия или втория транш, дали ще ни дадат по-голяма или по-малка отпуска по болест, а да потърсим източниците на нашето заболяване. Без точна диагноза няма да имаме бъдеще…”
Тази диагноза при всички положения трябва да бъде поставена още сега, за да започне незабавно необходимото лечение, защото икономическото състояние на страната се влошава непрекъснато. Според последни проучвания жизненото равнище на обикновения грък е паднало с 18% в сравнение с 2004 г., а очакванията са този процент да нарасне през следващите години до умопомрачителните 38%.
И тъй като говорим за проценти и за обикновени хора, в експресно проучване на общественото мнение на блога press-gr на въпроса дали одобряват провеждането на референдум във връзка с пакета мерки за преструктурирането на дълга на страната, до момента гърците отговарят по следния начин: с "да" – 35%, с "не" – 57%, с "не съм решил" отговарят 2 на сто, 4% от участвалите не ги интересува и няма да участват в общественото допитване.
Анонимен блогър заключава тъжно под резултатите: ”Лъжите свършиха, мнозина обаче се наиграха на гърба на Гърция…”
Но защо премиерът Георгиос Папандреу се реши на този рискован ход? Според източници, близки до правителството, Папандреу предпочита да бъде свален от власт, отколкото сам да си подаде оставката, а с исканото обсъждане на въпросното допитване от парламента иска да се опита и да заздрави поне част от партийните редици.
В настоящата ситуация напълно е възможно обаче, пак според тези източници, да се стигне до разцепване на управляващата партия ПАСОК, поне докато начело ѝ стои синът на нейния основател Андреас Папандреу. В собствена защита на драматичното заседание на Министерския съвет от 1 ноември гръцкият премиер заяви, че „референдумът е основен предизборен принцип, а всички злостни реакции срещу него подриват правата на народа…”.
Според политическите анализатори Папандреу вече усеща, че губи почва под краката си, и виждайки как все повече партийни кадри му обръщат гръб, изключва възможността за провеждането на избори, които според него „ще са бягство от отговорност и директно отиване към фалит”, но на практика ще го свалят от властта.
Затова той е избрал референдума с три простички въпроса: „да или не на договора за преструктуриране на дълга, да или не на Европа, да или не на еврото“.
Този ход на ГАП (както го наричат често подигравателно журналистите в гръцките медии, което идва от първите букви на трите му имена Георгиос Андреас Папандреу) да избере референдума пред изборите, според част от коментаторите, е почти брилянтен, поне за вътрешна употреба. Така той матира директно опозицията, за което говорят и острите ѝ реакции.
Ясно е, че опозицията, независимо дали лява или дясна, би предпочела изборите, за да се възползва максимално от недоволството на хората, да вземе властта, без да полага големи усилия, и да предложи нещо конкретно, и алтернативно на досегашната политика на гръцкия кабинет.
При един референдум обаче нещата ще бъдат коренно различни. Там освен на официалния въпрос дали подкрепят оставането или не на страната в еврозоната, гърците ще трябва да отговорят неофициално и на нещо друго, за което всъщност става дума – как ще бъдат платени заплатите и пенсиите, ако всички гласуват с НЕ?
Според анализаторите, ходът на Папандреу залага и на един друг факт, че поддръжниците на ДА-то представляват една идеологически по-компактна група от поддръжниците на НЕ-то. Към втората категория принадлежат разнопосочни групи – от силите, смятащи НЕ-то за възможност за пълно отричане на капитализма, до онези, които го считат за реванш към всички управляващи. Ясно е, че трудно феновете на НЕ-то ще могат да представят някаква обща визия за епохата, която би дошла след едно тяхно НЕ.
Разбира се, не трябва да забравяме и евентуалните реакции на европейските партньори на Гърция спрямо този референдум, за който премиерът Папандреу изобщо не ги е бил предупредил, но това е една съвършено различна история, чиято развръзка се очаква да видим към края на годината, когато се очаква да се проведе и въпросното допитване до народа.
Георгиос Папандреу и сблъсъкът му с народния гняв
Политическото наследство на Георгиос Папандреу е нееднозначно. Той наследи страна, която вече беше затънала в дългове в момента, в който пое поста премиер на Гърция.Неговите обещания за провеждане на икономически реформи помагаха за това страната да получава нови и нови заеми от ЕС и МВФ, които в крайна сметка се превърнаха в дългова пропаст с дълбочина от 150 милиарда долара, пише Би Би Си.
В крайна сметка ситуацията стана толкова сложна, че върху Гърция и нейния премиер започна да се оказва изключително силен политически натиск от страна на водещите страни от ЕС с цел страната да бъде принудена да предприеме мерки за намаляване на бюджетния дефицит и държавните разходи за социални нужди.
В отговор по улиците на гръцката столица и другите градове излязоха стотици хиляди разгневени граждани, не желаещи да губят социалните си придобивки и несъгласни с понижаването на техния стандарт.
„Гръцкият народ мъжествено понася лишенията на икономическата криза през последните няколко месеца. И правителството, и народът на Гърция са пълни с решимост да променят пътя на развитие на страната, при това, постигайки стабилност и ръст“, казваше премиерът Георгиос Папандреу.
Папандреу обеща на европейските лидери да изпълни съгласуваните на многобройните срещи на върха на ЕС мерки за оздравяване на гръцката икономика в замяна за частично отписване на нейния дълг и отпускането на финансова помощ от 130 милиарда евро.
В същото време той се надяваше в резултат на реформите да сложи край на традициите на корупция и укриване на данъци, които са дълбоко вкорени в Гърция.
„Знаем, че настоящата криза ни предоставя уникалната възможност за провеждане на неотложните реформи, необходими за това Гърция отново да стане конкурентоспособна страна. Ето защо пакетът финансова помощ има за цел не само да ни помогне да се задържим на повърхността. Това е и инвестиция в една различна Гърция“, каза премиерът скоро след сключването на споразумението с ЕС.
Личното мъжество
В политическия живот на Гърция кланът Папандреу заема изключително място през последните няколко десетилетия. Той често е сравняван с клана Кенеди в Америка.
Георгиос Папандреу е син на един бивш премиер и внук на друг. Свидетел е на бурни политически събития. През 1967 г. неговият баща Андреас Папандреус, който заемаше премиерския пост, влиза в борбата за властта с краля.
Това противопоставяне е прекратено от военен преврат, на власт в страната идва военна хунта. Скоро в дома на Папандреу нахлуват войници.
„Войниците се появиха у нас вкъщи около 2 часа през нощта. Разбиха вратата и нахлуха в стаята, където спяхме ние с брат ми. Георгиос скри баща ми на балкона. Войниците видяха брат ми, опряха пистолет на слепоочието му и му наредиха да каже къде се крие той“, разказва братът на Георгиос Никос Папандреу.
Семейство Папандреу напуска страната и намира убежище в Швеция. Георгиос получава образование в европейски училища и университети. Връща се в родината си едва през 1974 г., след като там е възстановена демокрацията. Влиза в партията на баща си Общогръцкото социалистическо движение ПАСОК.
До 2009 г., когато ПАСОК печели изборите, Георгиос Папандреу е министър на образованието, на религията и на външните работи в коалиционни правителства.
В последното си качество той прави много, за да подкрепи стремежа на Турция към влизане в ЕС, което според него е много важен фактор в развитието на единна Европа.
Това решение беше посрещнато от мнозина гърци с неразбиране и негодувание. Известният британски журналист и писател Миша Глени смята това за проява на лично мъжество от страна на Папандреу.
Народното неразбиране
„Георгиос преобърна основите на външната политика на Гърция и заяви, че иска да види Турция в ЕС. Това беше направено въпреки изследванията на общественото мнение в страната, които сочеха, че 80-90% от населението са против членството на Турция в ЕС. Той заяви, че подобно решение е абсолютно необходимо и не се побоя от гнева на гръцките избиратели“, казва Миша Глени.
С народния гняв Георгиос Папандреу се сблъска и по-късно, когато стана премиер. Срещу отстояваните от него мерки за твърди икономии се обявиха синдикатите на учителите, на журналистите, на държавните служители.
Опозицията поиска той да се оттегли, твърдейки, че не притежава необходимите човешки качества да изведе страната от кризата.
„Папандреу не е такъв човек, при когото да тичаш, ако в дома ти избухне пожар. Той мисли дълго, преди да започне да действа“, казва Фанос Феримис, професор по история в Атинския университет.
След като в края на октомври 2011 г. на срещата на върха на ЕС в Брюксел беше постигнато споразумение за пакета финансова помощ за Гърция, Папандреу направи неочакван ход – той обяви, че възнамерява да се обърне към гръцкия народ, който да гласува на референдум.
Оказа се, че Георгиос Папандреу не е взел предвид мнението на мнозина членове на собствения си кабинет и тази политическа грешка доведе до оставката му, заключава Би Би Си.
Меркел изрази уважението си към Папандреу заради подадената от него оставка
07.11.2011 / 17:27
Ангела Меркел и Георгиос Папандреу
http://www.standartnews.com/:Ангела Меркел и Георгиос Папандреу
Германският канцлер Ангела Меркел се е обадила днес по телефона на гръцкия премиер Георгиос Папандреу и е изразила уважението си към него заради решението му да подаде оставка, предаде АФП, като се позовава на говорителя на германското правителство Щефан Зайберт.Меркел е заявила в разговора, че има високо мнение за това, което Папандреу е постигнал, като е похвалила неговата смелост и сила да убеждава.
Същевременно гръцкият премиер е разговарял днес по телефона с председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, за да ги информира за разговорите за съставяне на коалиционно правителство, което да приложи европейския антикризисен план, приет от лидерите на ЕС в Брюксел в края на октомври, съобщава Ройтерс.
Папандреу и опозиционният лидер Андонис Самарас са разговаряли днес по телефона и ще имат още консултации по-късно днес, предаде агенция Ройтерс, като цитира правителствен служител.
Папандреу и Самарас се договориха късно снощи да съставят коалиционно правителство, което да приложи спасителния план на ЕС. Преговорите днес трябва да определят кой да бъде новият премиер, посочва агенцията, цитирана от БТА.
__________________________________________________________________________________________
Атина. Гръцкият премиер Георгиос Папандреу и лидерът на основната опозиционна сила - консервативната партия Нова демокрация - Андонис Самарас, се споразумяха да направят ново коалиционно правителство с нов министър-председател, предаде Ройтерс, като се позова на изявление на президентството.
Двамата ще се срещнат отново в понеделник, за да обсъдят кой да оглави бъдещия кабинет. Новото правителство ще има задачата да приложи европейския антикризисен план преди следващите избори, се посочва в комюнике на президента Папуляс. Предсрочни избори трябва да бъдат произведени след ратификацията на европейския антикризисен план.
Двете големи гръцки политически партии се споразумяха, че предсрочните избори трябва да се състоят на 19 февруари, съобщи финансовото министерство, цитирано от Ройтерс. Министърът на финансите Евангелос Венизелос и заместникът му Филипос Сахинидис се срещнаха с представители на опозиционната партия Нова демокрация, за да разискват колко време ще управлява коалиционното правителство, което предстои да бъде съставено, допълва БТА.
Пробивът бе постигнат, след като Папандреу и Самарас се срещнаха в неделя вечерта в президентския дворец в Атина по инициатива на премиера. Целта на тристранния разговор бе намирането на изход от политическата задънена улица, която заплашва да тласне Гърция още по-близо до изпадането й в неплатежоспособност, чрез постигането на споразумение за съставяне на исканото от европейските партньори правителство на националното единство.
Лидерът на опозицията бе поставил избирането на нов премиер като предварително условие за формирането на коалиционно правителство.
Преди началото на срещата при президента Папандреу обяви, че няма да оглави евентуалното коалиционно правителство. „Не проявявам интерес да бъде премиер в новото правителство”, даде да се разбере Папандреу в изявление.
Гръцкият премиер се обяви категорично против произвеждането на предсрочни парламентарни избори преди февруари или март. Задължително е законодателният орган първо да одобри новия европейски спасителен пакет за Гърция на обща стойност 130 млрд. евро, подчерта Папандреу.
Гръцкият премиер предупреди, че за страната е императив да не води политика „на празния стол” в еврозоната, в разгара на преговорите за прилагането на втория спасителен план за Атина, който бе договорен на извънредните срещи на върха на ЕС и Еврогрупата в края на миналия месец, предаде Дарик.
До сделката за коалиционно правителство се стигна, след като по-рано през деня гръцкият президент Каролос Папуляс покани премиера социалист Георгиос Папандреу и лидера на основната опозиционна сила - консервативната партия Нова демокрация - Андонис Самарас на среща.
Премиерът помоли президентът да бъде домакин на такава среща с цел намиране на изход от политическата задънена улица, която заплашва да тласне Гърция още по-близо до изпадането й в неплатежоспособност, и постигане на споразумение за формиране на правителство на националното единство. Държавният глава прие неговото искане.
След това Самарас обяви, че е съгласен на среща с Папандреу, ако двамата бъдат поканени от Папуляс.
Срещата бе свикана на фона на „войната на нерви”, която премиерът и опозиционният лидер водят от началото на уикенда, отбелязва АФП.
България - Гърция: копаница или сиртаки?
Дърпаници по съседски
Невъздържаният, а понякога и оскърбителен тон в публичното пространство на двете съседни, при това приятелски държави, е етично необясним и европейски недопустим. През тревожните месеци на финансовата и икономическа криза от умерено ироничен и раздразнен езикът в Гърция и България на моменти започна да става доста остър и ироничен. Факт, който буди съжаление, още повече, че в тези трудни за Европа дни напомня удивително на балканската поговорка
"Присмял се хърбел на щърбел”
Още в началото на годината, когато протестиращи гръцки фермери блокираха за дълго време ГКПП Кулата, в някои гръцки електронни медии и интернет страници беше цитирано изказване на премиера Папандреу, което истински жегна българите. В него той предупреждавал съгражданите си, че ако не се съгласят с антикризисните мерки, ги очаква „съдбата на България”, питал пенсионери дали искат да получават, както в северната им съседка, по 50-100 евро, а не по 800-1000 евро, както е у тях, интересувал се дали желаят да живеят в „лунно бунище”, на каквото прилича с дупките и боклуците си тази страна, и сам си бил отговорил: „ Ние винаги сме били по-цивилизована нация от нашите северни съседи и винаги сме успявали да се обединим в трудни моменти”. Впоследствие българското външно министерство опроверга твърденията, че Папандреу е изричал подобни думи и помоли местните медии да не се поддават на непроверени и спекулативни информации.
Лека нощ, деца!
В началото на лятото, отново в интернет под заглавие: „Тихо, да не събудим българите”, неизвестни гръцки студенти, които следват в България, публикуваха текст, който също изобилстваше от оскърбителни констатации. Например, че макар недоволни от живота си, българите не протестират като гърците, че техните млади връстници в иначе „красивата, но изкорубена и ограбена държава” са се отдали само на „кючеци, маанета, пиене, мацки, наркотици и побоища”, а онези, които не харесват подобен живот, постоянно емигрирали. Отново в опит за запазване на добрия тон въпросната публикация беше обявена за недостоверна, тъй като била анонимна. Преди броени дни обаче български тв-канали разпространиха кадри от вълненията в Атина, на които протестиращи гърци открито критикуваха правителството си затова, че иска да ги докара до „жалкото положение на българите”...
Копаница или сиртаки?
Докато подобни изявления от гръцка страна върлуват предимно в интернет и по-рядко сред протестиращите гърци, в България те се превръщат в акцент от политическото говорене на влиятелни фигури в управлението, както и в назидателен медиен рефрен, възхваляващ финансовата и икономическа политика на правителството. През юни, когато президентът Първанов най-сетне изплю камъчето, че подготвя оставането си в политиката след края на своя мандат, премиерът Борисов обяви, че ако това се случи, „България ще фалира като Гърция”, макар този фалит все още да не е потвърден. Дори след гласуването преди седмица в родната си Банкя министър-председателят надълго и нашироко разясни пред съгражданите си, че за този „хубав живот” – да работиш малко и да вземаш много пари - трябва да се плаща и обяви категорично, че България няма да покрива сметките на Гърция.
Ловешкият оракул
Много по-директен в изявите си се оказа финансовият министър Дянков. След радостното, трето поред за последните две години обявяване края на кризата в България пред германския „Ханделсбладт” той продължи канонадата си от критично-поучителни вербални залпове към южната българска съседка. От тях стана ясно, че гръцката криза улеснявала прилагането на „финансово дисциплиниращи” мерки в България - причинили на местното население не по-малки лишения, отколкото тепърва предстоят на гръцкото... Че търговията с южната съседка била „колабирала напълно”, както и че новата минимална работна заплата на българите в размер на „фантастичните” 135 евро, е вече по-висока от миналогодишната с цели 15 /!/ евро, което било доказателство за усилията на кабинета да облекчи живота на гражданите в кризата. Пред „Ди Велт” миналата седмица Дянков констатира злорадо, че българите „до известна степен са щастливи от нещастието на гърците”, защото кризата при тях щяла да бъде от полза за България. А тези дни, подобно на една съвременна Касандра, по държавната телевизия той направи своето пророчество: „Гърците дълго ще страдат, докато ние ще живеем трудно, но след това ще бъдем по-добре от Гърция"!
Ще ме гониш, но няма да те стигна
Накрая малко статистика. Само през тазгодишния туристически сезон над 70 хиляди българи са предпочели за лятната си почивка Гърция пред българското Черноморие. В южната съседка продължават да намират препитание близо 300 хиляди български гастарбайтери, които въпреки сегашните трудности предпочитат да останат там. Авторитетни икономисти твърдят, че сред основните причини за гръцката криза са ниската конкурентноспособност, слабата иновативност на икономиката, неефективните обществени услуги, раздутата до спукване администрация и липсата на реформи. Защо ли всичко това поразително напомня за българската практика?
Колкото до последствията от голямото постижение на българското правителство, наричано „финансовата стабилност” или „финансова дисциплина” според случая, те стават все по-видими с оформящите се често опашки край кофите за боклук. Не за изхвърляне, а за търсене на нещо за ядене в тях.
Абонамент за:
Публикации (Atom)