Умберто Еко: Впечатлявам се не от конспирацията, а от параноята, която тя създава

Италианският писател Умберто Еко отвърна в интервю за в. "Гардиън" на обвиненията в антисемитизъм към миналогодишния си роман Il cimitero di Praga ("Гробището на Прага"), който се продаде в над 2 милиона екземпляра.

"Не мога да бъда отговорен за нечий погрешен прочит", казва авторът на "Името на розата". "Нека имаме предвид, че някои католически свещеници забраняват малките момичета да четат "Мадам Бовари" просто защото се опасяват, че те по-лесно могат да бъдат съблазнявани."

За Умберто Еко не конспирациите са впечатляващи, а параноята, която създават. "Страхът от световна конспирация е най-влиятелният, тъй като е вечен. Никога не можеш да го разкриеш, тъй като не знаеш кой стои зад него. Казват, че всичко в Троя е било запланувано от боговете на Олимп. По същия начин диктаторите използват идеята за световна конспирация като начин да провокират страх у хората. През първите 10 години от живота си бях учен от фашистите в училище, че англичаните, евреите и капиталистите кроят номера на горките бедни италианци."

За писателя реакциите на читателите и критиците винаги са били изненадващи. "Мисля, че една книга трябва да бъде оценявана след 10 години, след като бъде прочетена и препрочетена. Често са казвали, че съм твърде ерудиран за определени аудитории, твърде философски настроен. А когато написах  "Тайнственият пламък на кралица Лоана", може би най-достъпната ми книга като език, тя се оказа най-слабо продаваната ми въобще. Така че, изглежда, моите читатели са мазохисти. Само издателите и някои журналисти смятат, че хората искат простички неща. Но хората са уморени от тях. Те искат да бъдат предизвикани."

А "Гробището на Прага" е със сигурност предизвикателна. Тя се развива в края на XIX век, когато тайният агент Симон Симонини започва да разследва политическа интрига, която може да се отрази на бъдещето на Европа. Според автора на историческия роман това е единственият измислен герой в него – всички други персонажи са реално съществували личности.

Умберто Еко показва "Гробището на Прага" по време на пресконференция в рамките на литературен фестивал в Йерусалим

На сайта на издателството си в Италия, "Бомбието", Еко казва, че XIX век е изпълнен с чудовищни и мистериозни събития като странната смърт на италианския деец за обединението на страната, писател и журналист Иполито Ниево, който умира на 30-годишна възраст по време на пътуване с кораб, аферата "Драйфус", секретните полицейски организации, зараждането на масоните и книгата "Протоколите на ционските мъдреци", вдъхновила Хитлер за неговата политика спрямо евреите. Като персонажи в "Гробището на Прага" се появяват Зигмунд Фройд, яростният противник на католицизма и по-късно негов привърженик Лео Таксил, един от първите открити антисемити Морис Жоли.

"Очаквам два типа читатели на този роман", казва Еко на сайта на Amazon. "Първите няма да имат идея, че всички тези неща са се случили, и взимат Дан Браун на сериозно. Възможно е да изпитат садистично удоволствие от перверзните цели на някои от хората, описани в книгата. Вторият тип познава и усеща нещата, които са се случили. Фактът, че историята е способно да бъде толкова многостранна, може да изпоти някои от тях. Читателят ще се огледа зад себе си, ще светне лампите и подобно на мен ще си помисли, че да, тези хора са някъде сред нас. "

"Гробището на Прага" стана най-продаваната книга в Италия, Испания, Аржентина и Мексико, но въпреки успехите й славата на "Името на розата" е все още трудно достижима.

"Понякога мразя този роман", казва Еко пред "Гардиън". "Действително мисля, че някои от следващите книги са по-добри. Но това се случва на много автори. Маркес може да напише 50 книги, но винаги ще бъде помнен с "100 години самота". Всеки път, когато издам ново заглавие, продажбите на "Името на розата" скачат, тъй като хората решават да прочетат най-известната книга преди новата.

Малко известен факт е, че всъщност идеята за "Името на розата" започва като сюжет за сериал. "Един приятел ме беше помолил да напиша кратка детективска новела, по която да направи сериал. Казах му, че ако направя това, тя ще се развива в Средновековието и ще бъде поне 500 страници. Разбира се, сериалът не се осъществи, но вече бях запален по идеята да напиша историята."

Освен конспирациите от XIX век, които той разглежда в "Гробището на Прага", Еко има мнение и за сегашните политически въпроси особено тези, които се до отнасят до Италия. Въпреки че Берлускони, към когото Еко има дългогодишна неприязън, вече не е на власт, писателят смята, че той отново може да е на политическа сцена след изборите през 2013 г.

"Берлускони е гений в използването на комуникациите между хората. Още в началото той се ориентира към много ясна аудитория – хората между 50-60 пенсионери, които гледат телевизия. Младите не попадат в сметките, тъй като те не са пред телевизора, а в интернет. Машинациите му може да са очевидни за много хора, но не и за пенсионерите по селата", казва 79-годишният писател.

Според него не е изненада, че човек като Берлускони толкова време е печелил подкрепа в страната. "Той е антиинтелектуалец, а в момента има страх от интелигентните хора. А Италия не е страна, в които има много такива. В метрото в Токио всички четат, а в Италия никой. Не оценявайте Италия толкова високо просто защото от нея е излязъл Микеланджело."

Умберто Еко и Жан-Клод Кариер: Интернет прави невъзможно "проклятието върху паметта"

Умберто Еко и Жан-Клод Кариер. Снимки: официален сайт

Това е най-човешкият разговор за книги, публикуван някога. Двама почти 80-годишни мъдреци, които нямат какво да губят, нито се борят за кариера или поклонници - ни съобщават истината за миналото, за настоящето и за бъдещето на най-старата медия - книгата.
Във време на агресивен профетизъм, на милитаристичен тип дебати и контра дебати, на гръмки дихотомични анализи и пазарни войни за облика на книгата трима мъдри мъже се забавляват. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, Еко, Кариер и Тонак пожелават цял свят да ги чуе: Това, което се случва днес, не е краят на книгата! И ни припомнят такива факти от генезиса и биографията й, че дори разколебаните да се съгласят: Мисията на гробарите на книгата - невъзможна. (Из предговора на доц. д-р Милена Цветкова къмУмберто Еко, Жан-Клод Кариер “Това не е краят на книгите. Разговор с Жан-Филип дьо Тонак” на ИК “Ентусиаст”.) Предлагаме откъс от книгата.

Жан-Филип дьо Тонак

Как приехте забраната на „Сатанински строфи“? Фактът, че една религиозна власт успява да забрани публикувана в Англия творба, не е особено успокоителен…

Умберто Еко

Напротив, случаят със Салман Рушди би трябвало да ни вдъхне огромен оптимизъм. Защо ли? Ами защото всяка книга, осъдена от религиозна власт в миналото, не би имала шанса да избегне цензурата, а нейният автор би поел огромен риск - почти сигурно е, че щяха да го изгорят жив или да го прободат с кама. В света на комуникацията, който създадохме, Рушди оцеля, защото беше защитен от всички западни общества и книгата му не изчезна.

Жан-Клод Кариер

И въпреки това тоталната мобилизация на сили като в случая с Рушди не се повтори никога, за да се защитят други осъдени от ислямската фатва писатели, и те бяха убити, особено в Близкия изток. В тази връзка можем да кажем съвсем простичко, че писането винаги е било и си остава доста опасно занятие.

Умберто Еко

И все пак съм убеден, че в глобализираното общество имаме информация за всичко и това ни дава възможност да реагираме. Нима холокостът би бил възможен, ако тогава съществуваше интернет? Не съм сигурен. Всички начаса щяха да узнаят какво се случва. Същото се отнася и за положението в Китай. Въпреки че китайските ръководители полагат големи усилия да филтрират информацията, която достига до тамошните интернет потребители, тя все пак циркулира двупосочно. Китайците могат да разберат какво се случва в останалата част от света и ние можем да узнаем нещичко от онова, което става в Китай.

Жан-Клод Кариер

За да приложат цензура в интернет, китайците изобретиха доста хитри способи, но те не работят безотказно. Просто защото потребителите на мрежата винаги успяват да отбият удара. И в Китай, както и навсякъде, хората използват мобилните си телефони и правят клипове - заснемат всичко, на което са станали свидетели. После ги разпространяват по целия свят. Така че става все по-трудно и по-трудно да се скрие нещо. Бъдещето на диктаторите е доста мрачно. Ще им се наложи да действат подмолно и в пълна тайна.

Умберто Еко

Мисля си например за съдбата на Аун Сан Су Чжи. За военните стана много трудно да я ликвидират от мига, когато за нея се застъпи почти целият свят. Същото се случи и с Ингрид Бетанкур.

Жан-Клод Кариер

Все пак не можем да кажем, че на света няма вече цензура и произвол. Още сме много далеч от подобен успех.

Умберто Еко

Впрочем, ако цензурата може да се ликвидира чрез изваждане на информация, доста по-трудно е това да стане чрез добавяне на такава. Това е типично за медиите. Представете си следното: един политик, обвинен в корупция, пише писмо на някакъв вестник, за да обясни, че е невинен. Вестникът публикува писмото, но до материала поставя снимка на автора му, който яде сандвич в някаква закусвалня. Готово! Ето че пред нас стои човекът, който изяжда парите на данъкоплатците. Но нещата биха могли да се нагласят далеч по-умело. Ако бях политик и знаех, че на другия ден ще излезе много неприятна новина за мен, която като нищо може да се появи на първите страници в целия печат като водеща новина, щях да накарам през нощта да поставят бомба на централната гара. На другия ден вестниците ще излязат с различни заглавия на първите си страници. Понякога мисля дали причината за някои атентати не се корени в подобни неща. Да не се задълбочаваме във версиите за заговори, за да кажем в заключение, че атентати като трагедията на 11 септември не са онова, което мислим. Има доста умни хора по целия свят, които си блъскат мозъците с тази трагедия.

Жан-Клод Кариер

Не можем да допуснем, че едно правителство би приело да загинат близо три хиляди граждани, за да се прикрият някои машинации… Очевидно подобно нещо е непонятно. Във Франция има доста известен пример, свързан с аферата „Бен Барка“. Мехди Бен Барка беше марокански политик, когото отвлякоха във Франция пред бирарията „Лип“ Несъмнено е бил убит. Генерал Дьо Гол дава пресконференция в Елисейския дворец. Всички журналистите бързат да са първи там. Задават му въпрос: „Господин генерал, защо, въпреки че сте били уведомен за отвличането на Мехди Бен Барка, изчакахте няколко дни, преди да оповестите този факт пред пресата?“ „Причината е в моята неопитност“ - отговаря Дьо Гол, като с мимика и жестове изразява отчаянието си. Избухва групов смях и опасността отминава. Стратегията, целяща отвличане на вниманието, в този случай проработва. Смехът надделява и се оказва по- важен от смъртта на един човек.

Жан-Филип дьо Тонак

Има ли други форми на цензура, чието действие отсега нататък интернет ще затрудни или дори ще блокира?

Умберто Еко

Например методът „damnatio memoriae“ е измислен от римляните. „Проклятието върху паметта“ се гласувало от Сената и „декретът“ се състоял в това, да обрекат някого на забрава след смъртта му. Пълно мълчание - пълна забрава. Имали право да изтрият името му от публичните регистри или пък да съборят статуите му и дори да обявят деня на раждането му за зловреден. Между другото, така са постъпвали и по времето на сталинизма, когато махали снимките на бившите водачи - изпратени на заточение или ликвидирани. Такъв е бил случаят с Троцки например. Днес щеше да е по- трудно да се унищожи нечия снимка, защото тя веднага безпроблемно ще се тиражира в интернет. „Заличеният“ няма да е заличен за дълго.

Жан-Клод Кариер

Само че има случаи на „колективна забрава“, а това е нещо по-силно от публичната слава. Не става въпрос за обмислено решение като в Римския сенат, а за един вид прикрит ревизионизъм, нежно изтласкване. Както съществува колективна памет, така съществува и колективна липса на съвест или колективна забрава. Лице, което е познало своя „звезден час“, ни напуска, без да усетим, без никакъв остракизъм, без никакво насилие. Отива си доброволно, потъва в царството на сенките като кинорежисьорите от първата половина на XX век, за които вече говорих. И накрая се оказва, че този някой, който напуска паметта ни и бавно, тихо и полека е изтласкан от книгите ни по история, от разговорите ни, от възпоменанията ни, сякаш никога не е съществувал.

Умберто Еко

Познавах един голям италиански критик, за когото твърдяха, че носел нещастие. За него беше създадена цяла легенда и накрая може би и самият той се включи в нея. И до ден днешен не го цитират в нито една книга, дори в трудове, където приносът му не може да се оспори. И това е форма на „проклятие на паметта“. Що се отнася до мен, никога не съм се притеснявал да го цитирам. Излиза, че аз съм най-несуеверният човек на света. Освен това му се възхищавах твърде много и исках да му го кажа лично. Дори един ден реших да отида при него със самолет. И понеже не ми се случи нищо лошо, ми обясниха, че съм влязъл в обсега на закрилата му. Във всеки случай, като изключим една общност от happy few, които продължаваме да говорим за него, славата му наистина залезе.

Жан-Клод Кариер

Съществуват, разбира се, много начини да обречеш на забрава човек, творба, цяла култура. Разгледахме някои от тях. Системното унищожение на един език така, както са постъпили испанците в Америка, очевидно е най-добрият начин да направиш културата, чието из- разно средство е той, абсолютно недостъпна за света, и после да диктуваш какво да се говори от нейно име. Видяхме обаче, че такива езици оказват съпротива, устояват на натиска и оцеляват. Никак не е лесно да накараш нечий глас да замлъкне завинаги, да изтриеш от лицето на света една култура и един език, защото те с тих шепот напомнят за себе си и така се промъкват незабелязано от един век в друг. Да, прав си, случаят с Рушди ни дава надежда. Това безспорно е една от най-значимите придобивки на глобализираното общество. Тоталната и категорична цензура днес на практика е невъзможна. Единствената опасност е информацията, която циркулира навсякъде, да не се окаже напълно достоверна или пък всички ние в един не много далечен ден да не станем лица, които дават информация. Вече говорихме по този въпрос. Ще се превърнем в повече или по-малко квалифицирани информатори - доброволни и безплатни, повече или по-малко нечии привърженици и защитници на нечии идеи. Ще се появят и фантазьори - творци на информация, които ще създават измислици всеки божи ден. Може би ще стигнем и дотам, да описваме света не такъв, какъвто го виждаме в нашите желания, и ще приемаме измислицата за чиста истина.
За да оздравеем от подобно състояние, ако сметнем това за необходимо (защото в края на краищата на една измислена информация не й липсва известно обаяние), се изискват безкрайни проверки. А това е къртовска работа, същински ад. Един свидетел е недостатъчен, за да се установи истината, също като при разследване на престъпление. Необходимо е съпоставяне на гледни точки, на свидетелски показания. В повечето случаи събирането на информация изисква колосален труд и от него няма особен смисъл. Изоставят резултатите на инерцията и произвола на съдбата.

Умберто Еко

Само че изобилието от доказателства невинаги се оказва достатъчно. Бяхме свидетели на насилието на китайската полиция над монасите талибани. То предизвика международен скандал. Но ако по нашите телевизионни екрани в продължение на три месеца гледаме постоянно пребиваните от полицията монаси, зрителите - дори най-съпричастните, дори онези, които са най-склонни да проявят активност, в един момент ще престанат да проявяват интерес. Това означава, че съществува праг на възприемане на информация, а щом той се прекрачи, тя се превръща във фон, в най-обикновен страничен шум.

Жан-Клод Кариер

Сапунени мехури, които се надуват и после се пукат. Една година бяхме в мехура „Преследвани монаси в Тибет“, през следващата ни напъхаха в мехура „Ингрид Бетанкур“, но и той се спука. Дойде ред на кризата с ипотечните кредити, срива в банковата система или на борсата, или и двете заедно. Какъв ще бъде следващият мехур? Когато към крайбрежието на Флорида се приближи застрашителен циклон и по пътя позагуби сили, виждам, че журналистите са почти разочаровани. А все пак за тамошните жители това е чудесна новина. Как в този огромен океан от информация се създава така наречената новина? Какво е обяснението, че дадена информация обикаля цялата планета и мобилизира за определен период от време цялото обществено внимание, а само след няколко дни вече не вълнува никого?
Ще ти дам пример. През 1976 г. работех с Бунюел в Испания над сценария на „Този неясен обект на желанието“ и всеки ден получавахме вестници. Най- неочаквано прочитаме, че в църквата „Сакре-Кьор“ в Монмартър е избухнала бомба! Замръзваме от смайване, а като се опомняме, идва ред на удовлетворението и насладата. Никой не поема отговорността за атентата и полицията води разследване. За Бунюел това е новина с особена важност. В акта той съзира ясна символика. Някой да постави бомба в Църквата на срама, замислена като „изкупление на престъплението на комунарите“ … та това е неочаквана придобивка и повод за радост! Винаги е имало хора, желаещи да разрушат този паметник на безчестието или „да го обагрят в кръв“, както известно време се заканваха анархистите.
На другия ден грабваме вестниците, за да разберем какво става. Нито дума. И повече не се появи и ред. Никога. Отчаяние и фрустрация. Тогава просто добавихме към нашия сценарий за филма участие на терористична група, наричаща себе си „Революционна група на Армията на Младенеца“.

Умберто Еко

Да се върнем към цензурата чрез добавяне на информация. Една диктатура, която би искала да унищожи всякаква възможност чрез интернет хората да достигат до извора на информацията, би могла без проблем да разпространи вирус, за да унищожи всички данни в персоналните компютри и по този начин да предизвика гигантско информационно затъмнение. Може би няма да успее да ликвидира всичко, защото съхраняваме ценните си данни и на флашки. Но все пак твърде вероятно е акцията на тази кибер диктатура да успее и да унищожи близо 80% от нашите бази данни.

Жан-Клод Кариер

А може би не е необходимо да се унищожи всичко? След като дори аз мога да открия в моя документ всички употреби на някоя дума чрез опцията „Find“ и да ги премахна само с едно кликване, защо да не допуснем че има информационна цензура, която ще успее да махне избирателно само една дума или група думи във всички компютри на планетата? Но кои думи биха избрали диктаторите в информатиката? Хващам се на бас, че интернет потребителите както винаги ще отвърнат на удара. Пак старата история с нападението и защитата, но на друга територия… И можем да си представим, че ще се появи нов Вавилон, а езиците и кодовете, и всички ключове отново ще изчезнат. Ама че хаос!

Жан-Филип дьо Тонак

Установихте наличието на един парадокс: че творчеството или човекът, които са осъдени на забрава, могат да превърнат създаденото около тях мълчание в нещо като ехо камера и да успеят да си проправят път към паметта ни. Бихте ли коментирали подобен обрат на съдбата?
Умберто Еко

В този случай „проклятието на паметта“ трябва да се разглежда в друг смисъл. По различни причини (а те са многобройни и комплексни) като филтриране, инциденти или пожари дадена творба не може да стигне до нас. Откровено казано, никой не е виновен за нейното изчезване. Но се оказва, че тя липсва, когато я потърсим. И понеже произведението е било приветствано и коментирано от много свидетели, отсъствието му се забелязва. Такъв е бил случаят с картините на Зевксис в древността. Като изключим съвременниците на художника, никой не ги е виждал. И все пак и до днес говорим за тях.

Жан-Клод Кариер

По исторически сведения, когато Тутанкамон наследява Ехнатон, името на мъртвия фараон било заличено от стените на храмовете. Ехнатон далеч не е единственият с такава съдба. Изронват се надписи, събарят се статуи. Все си мисля за тази прекрасна снимка на Куделка: статуя на Ленин, изобразена като огромен труп, лежи върху един шлеп и се носи по Дунава към Черно море, където потъва завинаги.
А за разрушените статуи на Буда в Афганистан може би трябва да направим едно уточнение. През първите векове след проповедта му не го изобразяват - не
му издигат статуи. Представят го единствено чрез отсъствието му. Показват следи от краката му. Празно кресло. Дърво, под чиято сянка Буда е медитирал. Кон със седло, но без ездач.
Едва след нашествието на Александър Велики в Централна Азия, под влияние на гръцките скулптори, започват да създават физическо присъствие на Буда. И така талибаните, без да знаят, участват в завръщането на будизма към зората му. За истинските будисти днес празните ниши в Бамианската долина може би са по- красноречиви и по-пълни от преди. Като че ли понякога блясъкът на арабско-мюсюлманската цивилизация се губи заради терористичните актове и те почти успяват да засенчат нейното величие. По същия начин кръвопролитията на ацтеките засенчват в продължение на векове красотата на цивилизацията им. Когато пожелават да унищожат цивилизацията на победените народи, испанците прилагат така мащабно замисъла си, че кръвта, която са пролели там, е почти единственият факт, съхранен в колективната памет. Днес същата опасност дебне исляма: в утрешния ден споменът за него ще бъде сведен само до терористичните му актове. Защото нашата памет, както и нашият мозък, притежават свойството да редуцират информацията. Така е. Постоянно прилагаме селекция и редукция.

Превод Силвия Колева

НЕ СЕ НАДЯВАЙТЕ ДА СЕ ОТЪРВЕТЕ ОТ КНИГИТЕ

Българското издание на разговора между Умберто Еко и Жан-Клод Кариер

========================

Милена Цветкова

Това е най-човешкият разговор за книги, публикуван някога.

Двама почти 80-годишни мъдреци, които нямат какво да губят, нито се борят за кариера или поклонници - ни съобщават истината за миналото, за настоящето и за бъдещето на най-старата медия - книгата. Които се оказват едно и също. Уроборосът е в апогея си.

Всъщност в света не са много хората, които могат от по-добра позиция да обсъдят едновременно миналото, настоящето и бъдещето на книгата.

============

Настоящото издание е уникално с шанса, който ни дава да присъстваме на беседа между двама от най-умните мъже - Умберто Еко и Жан-Клод Кариер, необикновени читатели, писатели и прочути колекционери на книги. Уникалното на беседата е и в тандема - представител на Гутенберговата цивилизация - цивилизацията на печатното слово, и представител на Антигутенберговата цивилизация - цивилизацията на образа, са единодушни, че книгата стои в началото на всички цивилизации и няма как цивилизован човек да дочака нейния край.

Във време на агресивен профетизъм, на милитаристичен тип дебати и контра дебати, на гръмки дихотомични анализи и пазарни войни за облика на книгата трима мъдри мъже се забавляват. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, Еко, Кариер и Тонак пожелават цял свят да ги чуе: Това, което се случва днес, не е краят на книгата! И ни припомнят такива факти от генезиса и биографията й, че дори разколебаните да се съгласят: Мисията на гробарите на книгата - невъзможна.

Записът на интервютата под надслов "Не се надявайте, че ще се отървете от книгите"¹, инициирани и водени от френския журналист и писател Жан-Филип дьо Тонак, покрива няколко частни срещи² през 2009 г. на две места в различни държави - в жилището на Жан-Клод Кариер в Париж и в планинската къща на Умберто Еко в Монте Чериньоне, Италия. В продължение на целия разговор Еко и Кариер отговарят на общо 64 въпроса.

Българското издание

"Това не е краят на книгите" е първото заглавие от серията "Книги за книгата" с марката Enthusiast LIBRISна първото книгоиздателство в България, създадено от млади хора, дипломирани в специалност "Книгоиздаване" на Софийския университет.

Българското издание е надградено с уникален справочен апарат, който отсъства във френския оригинал. На фона на онлайн изобилието, предлагаме една книга, която дава на читателя повече, отколкото му е нужно от една книга. Даваме повече ефективни ракурси за достъп, така че тази книга да стане първоизточник за многократни справки и приоритетен извор за аргументи и нови идеи.

Водещ паратекстов масив са обяснителните бележки. Беседата между тримата ерудирани европейци е със силно фактологичен характер и това обстоятелство провокира генерирането на 465 препратки към заглавия на произведения, цитати и библиографски описания на книги, стотици исторически и съвременни факти, имена на исторически и религиозни личности, автори, издатели, колекционери, художници, режисьори, актьори, учени, политици и др.

Библиографиите са другият допълнителен елемент, който подсилва информационната стойност на изданието. Съставена е максимално пълна и актуална библиография на книгите на тримата автори - Еко, Кариер и Тонак. Заглавията на всеки от тях са описани на оригиналния им език (френски и италиански), а където съществуват, са отразени и най-новите преиздания. Персоналните библиографски списъци са подредени в обратен хронологичен ред - от 2011 г. назад, като всеки от списъците започва с издадените на български език произведения. Всяка библиография е разделена на две части - "книги" и "романи" (и тримата са автори на изследвания, енциклопедии, монографии, но и на художествена литература). Само в библиографията на Умберто Еко се появява и трета част "книги за деца". Филмография не е отразена, макар и тримата да имат екранно творчество. Решението за това се основава на две съображения: първо, темата на настоящата книга са единствено книгите, и второ, поради рационалността на обема - филмографията само на Кариер наброява 217 заглавия.

Индексът е третият надграждащ оригиналното издание елемент. Представлява азбучен показалец с над 1500 имена и ключови думи. Организиран е не само по термини, а и по смислови клъстери и понятия, с което обогатява и, защо не, подстрекава търсенето с кръстосани препратки между думи, лица или заглавия на произведения. Самите понятийни групи могат да подскажат незабелязани изследователски ракурси за дипломни и дисертационни проекти.

Българското издание е надстроено с уникален паралингвистичен слой - дизайнерско решение го превърна в иновативна флипкнига (flipbook или кинеограф, изобретение на Джон Барнс Линет от 1868 г.). Във външното поле на страниците са заложени стоп-кадри, които при бързо прелистване пресъздават движеща се анимация. Сценарият включва 18 илюстрации, изобразяващи 18 фази в еволюцията на формите на книгата. Периодът покрива около 17 000 години битие на идеята за "книга" (от праисторията до днес), потвърдено и от събеседниците Еко, Кариер и Тонак. В края на изданието е поместено приложението "Еволюция на книгата в кадри" с опис на всяко изображение от flipbook анимацията. Целта на тази компресирана и визуализирана хроника на метаморфозите на книгата е да събуди интереса на още по-широк кръг читатели с демонстрация на неподражаемото свойство на Гутенберговата книга да комбинира визуални ефекти и традиционен печат, да надгражда информационните си пластове с допълнена реалност, да се самообогатява като медианосител. И пак да си остава книга, както "розата остава непокътната чрез името си" (Умберто Еко "Името на розата").

Енциклопедичен обхват

"Това не е краят на книгите" е панорама на света от древността до днес, показана през историята на книгата. Това е цяла енциклопедия от интересни факти и истории, разказани с холивудска образност и артистизъм. Има и много истини, понякога болезнени, но рядко изричани от когото и да е - за авторите, за книгите им, за писането, за четенето, за гледането на филми, за екранизациите на книги, за образованието, за политиците, за библиотекарите, за книготърговците, за антикварите, за книгоиздателите, за продуцентите, за цензорите, за студентите и университетските преподаватели...

Разговорът е толкова непресторен и жив, че на читателя многократно ще му се прииска да се намеси, да добави свой пример, да се присъедини към някоя от гледните точки, да влезе в спор с Еко или с Кариер, да се вклини в дебата с подминат от водещия още по-актуален въпрос.

Журналистът Жан-Филип дьо Тонак кани Умберто Еко и Жан-Клод Кариер точно в навечерието на бума на електронни книги да концентрират мислите си върху съдбата на книгите от хартия. Тримата си устройват своеобразен шампионат със знания по десетки теми - от Сътворението на света до интернет, от културата на безкнижните племена до епидемията от автори откачалки и малоумни книги.

Сред обговорените тематични полета са: история на писмеността, еволюция на книгата, масовото унищожаване на книги ("цензура с огън") и масово нежеланите книги ("книги в Ада"), за книгите, оцелели благодарение на крадци, за книгите, които никой не е виждал, и за книгите, за които нищо не знаем, за книжната зависимост, за мнемотехниките в древността и съвременните носители на памет, за съвременното състояние на знанията, четенето, библиотеките, кинотеките и филмотеките, за диктатурата на информацията и интернет, за неуморимостта на лъжеучените, безумните автори, снобите и глупаците, за симптомите на настъпващото невежество дори сред образованите. И доколкото и двамата автори честно си признават, че "обожават глупостта", разказите им изобилстват със смешни, куриозни и идиотски сюжети.

Отправна точка на целия разговор в книгата е тезата на Умберто Еко още от 1994 г. (вж. Еко 1997б; Еко 1996а), че точно както чукът, лъжицата, длетото или колелото, книгата е завършено изобретение. Не може да изобретиш отново книга. За същата цел не е възможно да се измисли нещо по-добро от книгата. Предметът за четене е "перфектен". Книгата е пределът на съвършенството.

Следователно, на съвременницата ни - печатната книга, едно от двете неща ще й се случи: или ще продължи да бъде средство за четене, или замяната й ще наподобява това, което книгата винаги е била, далеч преди изобретяването на печатарската преса - медия (medium) на четенето.

В тази книга първата прогноза на Еко за бъдещето на книгата се събира със следващата му ключова прогноза от 1996 г., че естественото движение на нашата цивилизация е "от интернет към Гутенберг", тъй като "интернет ни върна в азбучната ера". Затова, казва професорът, "Спете спокойно! Книгата няма къде да се скрие" (вж. Еко 1996б; Еко 2004).

Въпреки това успокоение, ако сме от читателите, страдащи от обсесивно-компулсивно разстройство и мрачни мисли за бъдещето на книгата, можем да започнем четенето от този момент в разговора:

Какво означава "книга"? - пита Жан-Клод Кариер. Умберто Еко отговаря: всички онези "артефакти", върху които има символна история.

Това е била книгата преди 4-5 000 години, това ще бъде и след още толкова. След 4-5 000 години нищо чудно върховата иновация да са отпечатаните хартиени книги, а електронните да са пазен в крионов ковьоз музеен експонат. Но името на изобретението ще бъде винаги "книга".

Едва ли детето Йохан Гутенберг не е използвало думата "книга". Едва ли предприемачът Гутенберг не е наричал "книга" своето машинородено творение от напечатани листи. Едва ли печатарят Гутенберг би възразил на семиотика Умберто Еко: всеки предмет, който на нас ни прилича на книга, си е книга и винаги е бил книга.

В допълнение двамата интелектуалци разпознават като "книга" както нивата пред орача, така и голото женско тяло пред печатаря от романа "Паулиска".

За първите неща в историята ни - това е един от енциклопедичните аспекти на разговора "Това не е краят на книгите". Жест към любознателните читатели са отговорите на следните въпроси:

• Кои са първите книги?
• Кой е първият автор?
• Кой е първият печатар?
• Кой е измислил подвързването?
• Кои са първите езиковеди и първите граматици?
• Кой е първият човек, който четял, без да си мърда устните?
• Кой е първият, който е пишел за пари?
• Кога се появяват първите подвързани печатни книги?
• Кой пръв открива, че китайските идеограми имат иконичен произход?
• Кой пръв описва виртуалния свят и теорията за "време-пространство" на Айнщайн?
• Кой пръв описва "киното"?
• Кой пръв се обявява против смъртната присъда?
• Кой е първият камикадзе?
• Коя е първата флашка?

Енциклопедичността на съдържанието се подсилва и от споделените множество липсващи до момента отговори:

• Писал ли е Христос?
• Кой автор в историята може да се оприличи на "интернет"?
• Коя е най-красивата книга на света?
• Коя е една от най-опасните книги на света?
• Кои книги не са за четене?
• Кои книги не се пишат за пари?
• Кой европейски народ единствен все още пише писма на ръка?
• Кога автори на книги са скандирали "Долу книгите!"?
• Кои са "разрушителите" или "трошачите" на книги?
• Къде са най-ниските тиражи на бестселъри?
• Къде се ражда идеята за убийство в библиотеката от романа "Името на розата"?
• Какво не са предсказали фантастите?
• Коя ще е най-търсената професия в бъдеще?

Адреналинът на читателя би се покачил от друг аспект на книгата - провокативните твърдения, неочакваните и дори скандални тези:

• Книгите, които са достигнали до нас, не са непременно най-добрите, а по-скоро онези, които са били в състояние да преминат "редакционния филтър".
• Истината е на ходилата на Буда или в пепелта на опожарените библиотеки.
• Надписите, които разчитаме от древни цивилизации, вероятно са безсмислици или шега на древен драскач.
• Знанието, което сме свикнали да наричаме фундаментално, е неточно, филтрирано, фрагментарно и случайно, защото "знанията си за миналото дължим на кретени, малоумници или врагове".
• Да не вярваме сляпо на преводачи и преписвачи, тъй като "всички тези етапи застрашават достоверността на посланието".
• Не каноничните четири Евангелия, а единствено гностическото Евангелие от Тома предава дословно думите на Исус.
• Реалният изобретател на християнството е апостол Павел.
• Античните библиотеки съвсем не са били богати: "когато си представяме библиотеките на античния свят, винаги преувеличаваме мащаба им".
• Драскането по книгите и писането в полетата е важно за историята.
• Идеалният читател е най-извратеният читател.
• Колекционирането на книги е процес, сходен на мастурбацията.

Със следващия кръг от теми събеседниците Еко и Кариер атакуват пуританизма спрямо книгите и четенето, оспорват редица клишета за правилата и благоприличието:

• За четенето в тоалетната;
• За непедагогичните начини да се насърчи четенето;
• За еротичната и порнографска литература;
• За ползата от прилепите и книжните червеи в библиотеката;
• За библиокоста или масовото унищожаване на книги и библиотеки;
• За крадците на книги;
• За пиратството на книги;
• За комбинираните продажби на книга с вестник;
• За олекотените версии на книги³;
• За комиксите;
• За отношението книга - екранизация;
• За компютърните игри;
• За техно-формите на книгата;
• За безпомощността на новите носители на информация: можем все още да четем текст, напечатан преди 500 години, но не можем да разчетем дискета или CD-ROM, които са създадени само преди няколко години.

Професиите в книгоиздаването и самите издатели са имали шанса да заемат средищно място в беседата "Това не е краят на книгата". Неслучайно в настоящия разговор Умберто Еко не пропуска да спомене, че е ръководител на магистърска програма за бъдещи издатели в Болонския университет. Нима има друго звено в жизнения цикъл на книгата с, така да се каже, диспечерска роля в нейната съдба? Всяка история, с която двамата интелектуалци иронизират невежеството и нарцисизма сред издатели и писатели, е заредена с много поука. Любима на Еко се оказва съчинената от самия него интрига с автора фантом Мило Темешвар и насляпо доверяващите се на измислицата издатели, литературни агенти и писатели⁴.

Още три теми обвързват настоящата беседа с книгоиздаването:

• За самиздат или системата на "се-фе-тата" (описана още в "Махалото на Фуко");
• За суетното книгоиздаване или Vanity Press (познато също от "Махалото на Фуко");
• За глупостта, тесногръдието и недалновидността на издателите.

Последната тема е пряко свързана със споменатата по-горе девиантна ситуация, че книгите, които са достигнали до нас, не са непременно най-добрите. Днес не познаваме множество велики произведения, просто защото столетия след създаването или цензурирането им не са преиздадени (например френските поети от ХVІІ век, изгорени на клада, заедно с книгите им, заради хомосексуалност).

А дали издателите са далновидни? Със залп от примери Умберто Еко ни вкарва в кухнята на книгоиздателските решения, за да докаже тезата си, че издателите са герои в отделна глава от историята на невежеството. "Не съществува такова нещо като безпогрешен усет на издателските къщи - категоричен е професорът. - Издателите са доказали, че са достатъчно глупави да откажат някои шедьоври". Начаса се сещаме за "Вътрешните рецензии"⁵, както и за неотдавнашната рецензия в Амазон, където американски читател съветва продавания автор господин Достоевски следващият път да избере по-приятни за американското ухо имена, както и по-познато място на действието вместо далечна Русия.

Едва ли има читател, който да се съмнява, че няма да получи и персонална информация за библиофилите Умберто Еко и Жан-Клод Кариер. В тази книга те признават:

• Какви ценности притежават и какъв е обемът на личните им колекции от книги.
• Кои книги им липсват в колекциите.
• Кои книги ще се опитат да спасят, ако в къщите им избухне пожар.
• Кои са непрочетените от двамата книги.
• Какви са плановете им след смъртта. Тук, естествено, става дума за осиротелите им книжни колекции.

В тази книга има и още един аспект, който подсилва мотивацията за четене с национален импулс. В безбройните онлайн коментари на читателите по цял свят не са рядкост и такива, които препоръчват "Това не е краят на книгите" само защото в нея е спомената родната им страна, местен културен обект или велика личност сънародник.

Да, събеседниците засягат и темата "България". Жан-Клод Кариер целенасочено и двукратно привежда примери от България и винаги с респект: веднъж за тракийските съкровища и за римския колизеум в софийския хотел "Арена Сердика", втори път за траките като народ без писменост. Умберто Еко също споменава България, но за съжаление в контекста на не особено лицеприятния италиански афоризъм, че "човек не може да бъде голям български поет".

Каквито и да са мотивите ни да прочетем тази ерудирана книга за книгите, едно е сигурно - ще открием за четене нови автори и неподозирани заглавия.

Защото "краят" продължава.

Финалистки настроения винаги ще има. Важното е да продължаваш да употребяваш книгите по предназначение. Да преровиш цялото знание от миналото, да извлечеш поуките и да не се самозомбираш, че било човешко да се греши. Ако наблягаш на две бутилки уиски на ден, вместо да наизустиш едно стихотворение или да решиш една кръстословица, те чака преждевременна деменция - предупреждава Умберто Еко. Ако пък запомняш всичко, което четеш, рискуваш отново Умберто Еко да дефинира състоянието ти - "гениална изкуфялост".

А най-важното е, когато търсиш края на книгите, в никакъв случай да не мислиш за белите маймуни⁶.

София, 7 ноември 2011 г.

БЕЛЕЖКИ

1. Това е заглавието на френския оригинал на книгата. До средата на 2011 г. е издадена в 17 държави под идентични или напълно различни заглавия. В относително дословен превод звучат така: на италиански "Не очаквайте да се отървете от книгите", на румънски "Надяваме се да не се отървем от книгите", на полски и турски "Не мисли, че ще се отървеш от книгите", в Бразилия "Не разчитайте на края на книгата", на испански "Няма да има край на книгите", на английски "Това не е краят на книгата", на немски "Голямо бъдеще за книгите", на португалски "Обсесия от пожар" (Пазители от огъня). [обратно]

2. Тримата събеседници имат и други съвместни изяви. В популярната по цял свят книга "Беседи за края на времената" от 1998 г. участват отново Жан-Клод Кариер и Умберто Еко, а въпросите са задавани пак от Жан-Филип дьо Тонак (вж Библиографии). Умберто Еко е автор на заключението на енциклопедията "Смъртта и безсмъртието" от 2004 г., в чийто екип е Жан-Филип дьо Тонак (вж Библиографии). Еко е обект и на други интервюта на френския журналист (вж напр.: Еко, Умберто. За всеки случай: Катрин Давид, Фредерик Льонар и Жан-Филип дьо Тонак разговарят с Умберто Еко. Прев. [от фр.] Иглика Луканова. // Демократически преглед, 2001, № 47, с. 328-358). [обратно]

3. Жан-Клод Кариер е против тази процедура, но не и Умберто Еко, който логично на разбиранията си в средата на 2011 г. обяви, че е създал easy-to-read версия на "Името на розата", което предизвика буря от възмущение сред литераторите. [обратно]

4. В този контекст е и ироничното отношение на Умберто Еко към Дан Браун и бестселърите му. Интересна беше случката, която професорът разказа по повод интереса към настоящата книга "Това не е краят на книгите" пред бразилското списание "Sabático". На премиерата на "Шифърът на Леонардо" в Ла Скала Дан Браун го приближил с думите: "Може и да се очудите, но аз харесвам книгите ви". А авторът на "Името на розата" и "Махалото на Фуко" му отговорил: "Не, че аз не ви харесвам. Аз ви създадох (смее се)". [обратно]

5. Пародията "Вътрешни рецензии" (Dolenti declinare: rapporti di lettura all'editore) е част от една от първите книги на Умберто Еко "Минимум дневник" (Diario Minimo, 1963) и е публикувана на български език в различни преводи. Вж. Еко (1997); Еко (2005). [обратно]

6. Алюзия с разказаната от Жан-Клод Кариер притча за внезапния блокаж на Александър Велики в порива му да прочете бъдещето, когато в последния момент обучаващата го гадателка го предупреждава да не си и помисля за "лявото око на крокодила". Всъщност първоизворът е древната китайска притча "Не мисли за белите маймуни", послужила за концептуална рамка на едноименния руски филм от 2008 г. "Не думай про белых обезьян" - за обсесията, за натрапчивата мисъл, алегорично представена в преследващия те образ на белите маймуни, напомнящи за несъстоялия се опит да станеш личност и за извършеното предателство. [обратно]

 ============

ЛИТЕРАТУРА

Еко 1996а: Еко, Умберто. Бъдещето на книгите. // Култура, XL, № 23, 7 юни 1996, с. 10-11.

Еко 1996б: Eco, Umberto. From Internet to Gutenberg 1996: A lecture presented by Umberto Eco at Columbia University, The Italian Academy for Advanced Studies in America. November 12, 1996. // Umberto Eco <http://www.umbertoeco.com/en/from-internet-to-gutenberg-1996.html> (06.11.2011).

Еко 1997а: Еко, Умберто. Вътрешни рецензии: Миниатюри. Прев. [от итал.] Минка Златанова. // Съвременник, ХХV, 1997, № 4, с. 390-400.

Еко 1997б: Eco, Umberto. The Future of the Book. From the July 1994 symposium "The Future of the Book," held at the University of San Marino. // The Future of the Book. Ed. By Geoffrey Nunberg. Berkeley: University of California Press, 1997, 250 p.

Еко 2001: Еко, Умберто. За всеки случай: Катрин Давид, Фредерик Льонар и Жан-Филип дьо Тонак разговарят с Умберто Еко; Прев. [от фр.] Иглика Луканова. // Демократически преглед, 2001, № 47, с. 328-358.

Еко 2004: Еко, Умберто. От Интернет към Гутенберг. // Понеделник, 2004, № 5-6, с. 103-108.

Еко 2005: Еко, Умберто. За съжаление се отхвърля: Рецензии за издателя: [Откъс от кн. "Минимум дневник"]. Прев. Нева Мичева. // Алтера, 2005, №7, с. 12-21.

 ==== 

© Милена Цветкова
========================================= 

© Електронно списание LiterNet, 07.11.2011, № 11 (144)

Други публикации:
Умберто Еко и Жан-Клод Кариер. Това не е краят на книгите: Разговор с Жан-Филип дьо Тонак. Прев. от фр. ез. Силвия Колева; Науч. ред. [с предг. Милена Цветкова]. София: Enthusiast, 2011, 384 с.

 ========================================================================

Наръчник за гладко писане

Умберто Еко

1. Не допускай изречения от по една дума. Дразнят. 2. Избягвай фразеологизмите - откак свят светува, те са бита карта. 3. Внимавай да не задръстиш текста с... многоточия. 4. Не ползвай търговски сигли & съкращения и т.н. 5. Помни (винаги), че скобите (дори когато ти се струват необходими) прекъсват нишката на повествованието. 6. Написаното е зграда чийто основи са правописът. 7. Възможно най-рядко поставяй кавички: нищо не "губиш". 8. Никога не обобщавай. 9. Чуждиците съвсем не са индикация за bon ton. 10. Бъди крайно пестелив откъм цитати. Както казва Емерсон: "Мразя цитатите. Изразявам се със собствени мисли." 11. Сравненията наподобяват фразеологизмите. 12. Не претрупвай фразата; не повтаряй два пъти едно и също; да повтаряш два пъти едно и също е излишно (под "претрупване" следва да се разбира ненужното разгръщане или обяснение на идея, която читателят очевидно вече е разбрал от самото начало, без повтаряне). 13. Само тъпите копелета се изразяват просташки. 14. Може би не е лошо да бъдеш повече или по-малко конкретен. 15. Литотата е най-великата от изразните техники. 16. Не смесвай висок и нисък стил - както и да ги изтипосаш, няма да стане по-яко. 17. Ако пишеш скучно, турцизмите също няма да ти оправят дереджето. 18. Слагай, запетайките, където им е мястото. 19. Не минавай често на нов ред. Стига, разбира се, това да не е наложително. 20. Прекалено дръзката метафора е безпомощна като дерайлирал лебед. 21. Между впрочем, употребявай думите правилно, всяка щекотливост може да те провали. 22. Толкова ли не може без реторични въпроси? 23. Бъди кратък и ясен, старай се да съсредоточиш идеите си във възможно най-малкия брой думи, като грижливо избягваш дългите фрази - още повече накъсаните с вметнати изречения между тирета, които неизбежно разконцентрират невнимателния читател, - така че да не допринесеш с твоя начин на изказване за онова в крайна степен наситено и зловредно информационно замърсяване, което без съмнение (и най-вече в случаите, когато става въпрос за текстове, натъпкани с ненужни или лесно избежими уточнения) е една от трагедиите на нашето съвремие, робски подчинено на диктата на медиите, били те електронни или не. 24. Правилната употреба на пълният член може и да ти изглежда най-несъществения проблем, но за много читатели е важен белег за твоят културен статус. 25. Не бъди излишно емоционален! Не злоупотребявай с възклицателните! 26. Ползвайки голям брой деепричастия се излагаш, показвайки, че или превеждаш лошо, или се правиш на забележителен, прибягвайки до не особено типични за твоя език средства. 27. Наричай направо с имената им авторите и персонажите, които имаш предвид, без перифрази. Не забравяй, че още в края на XIX в. така правеше Патриарха на българската литература, когато пишеше златните си страници за Апостола на свободата и останалите. 28. В началото прибегни до captatio benevolentiae, за да спечелиш читателя (ако разбираш какво имам предвид). 29. Всяка завършена фраза трябва да има. 30. И не започвай изреченията със съюз.