Показват се публикациите с етикет Юрий Проданов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Юрий Проданов. Показване на всички публикации

БЪЛГАРСКИЯТ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ (Характеристики на националната журналистика и културния феномен Браила)

Източник: shu.bg/tadmin/upload/storage/491.doc


Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”
Факултет по хуманитарни науки





УЧЕБНО ПОМАГАЛО
по
История на българската журналистика и книгоиздаване

БЪЛГАРСКИЯТ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ
(Характеристики на националната журналистика
и културния феномен Браила)

доц. д-р Юрий Петров Проданов










Шумен
2012
Съдържание


Увод ...................................................................................................................... 2

1. Емигрантската и вътрешната преса през Възраждането –
паралели с два европейски модела на журналистиката ............................ 4

2. Значението на Браила като културно средище
на Българското възраждане .............................................................................15

3. Мястото на Браила във формирането на българския емигрантски
периодичен печат (Общ преглед на заглавията) ......................................... 24

4. Браилската преса и националното движение
за независима църква ....................................................................................... 44
5. Публицистичните образи на политическата автономност ................... 69

Заключение ........................................................................................................100

Литература ....................................................................................................... 102







Увод
Във всички периодизации на българското Възраждане от пръв поглед е видим един впечатляващ хронологичен дисбаланс. Първият период, свършващ с подписването на Парижкия мирен договор и края на Кримската война 1853 – 1856 г., продължава повече от столетие. Вторият период е малко по-дълъг от две десетилетия, но интензивността на случващите се събития, лавинообразното натрупване на факти, имена, социални, културни и политически събития оформят представата за обществен живот, цялостно променен от някакъв важен фактор. Разликата между двата периода не е само в количествен аспект. Тя е и в още нещо – в променената представа за хода и темповете на времето. Двете десетилетия след Кримската война и поколенията българи, реализирали идеите за църковната и политическа независимост, сякаш са се вслушали в стиха-препоръка от отпечатаната през 1857 г. поема “Горски пътник” на Г. Раковски: “Време иде, време бежи, векове са крилати! Полза има кой може с разум да ся захвати”. Като се има предвид програмният характер на тази поема по отношение на втория период, то в него сякаш наистина се е наложила представата за динамичното “бягащо” време на модерния свят – свят на състезание на идеи, народи, технологии, производства и т.н.
Катализатор на тази динамика, един от решаващите фактори, предизвикали модернизацията на българското общество, е появилият се в навечерието на Кримската война периодичен печат. Една от важните колективни представи, която периодичният печат носи на българите, е свързана с усещането, че стават част от голямото семейство на народите и излизат от своята регионална откъснатост. Втората, също така важна представа, е изграждането на чувство за общност на етноса – точно периодичният печат първи определя демографските граници на българите, изписвайки по страниците на вестниците числото от 7 милиона българи. Чувството за общност на територията също е дело на вестниците – дори и с наличието на заглавия като “Македония”, “България”, “Отечество”.
Още в началните си стъпки българската периодика знаково демонстрира двата възможни пътя на развитие – първият вестник се печата в Лайпциг от един емигрант, търсещ високото европейско образование. Две години след като с “Български орел” е поставил началото на линията на емигрантската периодика, Иван Богоров създава и вътрешната преса с първия брой на “Цариградски вестник”. От този момент историците на българския периодичен печат ще отчитат специфичните пътища, по които вървят задграничните (извън Османската империя) и вътрешните вестници. Различните условия (най-вече по въпроса за взаимоотношенията с цензурата и турската администрация), свързани с най-важната характеристика на медията – свободата на словото – формират различен тип редакционна политика, трансформираща се чрез публикациите в различни представи за социалните перспективи пред българите. Оттук може да се твърди, че периодичният печат не само официализира и изгражда авторитета на българската интелигенция, станала по-късно национален политически елит. Възрожденските вестници формират социални модели, както и представи за стилистиката на публичния език, които ще се окажат изключително устойчиви, за да се проявят дори в посттоталитарна България след 1989 г. Важно е и нещо друго – разграничителната линия между емигрантска и вътрешна преса ще положи началото на публицистичните дебати и полемики в историята на българската журналистика, очертавайки пътищата на либералното и консервативното политическо поведение.