Природосъобразният живот трябва да е тясно свързан с природните закони.Ние-хората се подчиняваме на общобиологичните закономерности като адаптация към средата и самосъхранение.Нашите организми постоянно се самообновяват на клетъчно ниво,влияят ни индивидуалните биоритми,луната,слънцето,водата,въздухът,средата в която живеем,храната,която ядем и много други фактори.
Характерно обаче е и това,че човеците имат съзнателна емоционална и мисловна дейност.Ние постоянно влизаме в различни взаимоотношения както помежду си,така и с Природата и ако спазваме законите и,ще бъдем в хармония с нея,както и тя с нас.
За целта е важно ежедневното спазване на определени правила:
♦ природосъобразно хранене-без преяждане,като се консумират основно много зеленчуци и плодове,малко меса,млечни произведения,тестени и шоколадови изделия;
♦ достатъчен прием на течности-без газирани напитки и такива с консерванти;
♦ правилно дишане-добре е да се прилагат и някакви дихателни упражнения поне три пъти седмично според индивидуалните особености на организма;
♦ постоянен цикъл на равномерно редуване на работа с почивка,на бодърстване със сън,на психическо с физическо напрежение и т.н.;
♦ физическа активност-спорт,излети,разходки и други подобни поне три-четири пъти седмично;
♦ пълноценен и хармоничен сексуален живот-отново без прекаляване,но и без дълги периоди на сексуално въздържане(ако разбира се ,няма здравословни проблеми);
♦ духовен растеж и лично самоусъвършенстване;
♦ положително мислене и съзнателно спиране на гнева и агресията;
♦ самодисциплина и самоконтрол;
♦ постоянни контакти с природата;
♦ при нужда-прием на хранителни добавки,изготвени без консерванти,оцветители,стабилизатори и други подобни;
♦ използване на рекреационни природосъобразни методи и други.
Водещите природосъобразен живот се интересуват отхолистичния(цялостен)подход към здравето си,а не само от лечението на даден орган,заболяване или симптом.
Показват се публикациите с етикет еко. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет еко. Показване на всички публикации
Електронна цигара спасява пушачите
"Труд" 4 януари 2007 , 19 стр. Електронна цигара спасява пушачите Лидия Минчева
Прилича на пура, но не ръси пепел. Пуши като цигара, но не умирисва въздуха. Не се нуждаете от огън, за да я запалите, но дими. Усещането, като я пушите е почти същото, като от цигара. Получавате никотинов ритник, но без по дробовете ви да полепват вредни катрани и без да дразните околните.
Що е то?
Чудото се нарича електронна цигара. По света му казват още e-cig, или e-joy. Технологичната новост е изобретена от великия китайски народ, но вече е хит и на Запад. От съвсем скоро се продава и у нас и бързо стана мода сред коледните подаръци.
Свети като истинска
Електронната цигара всъщност представлява тръба от специална огнеупорна пластмаса с големина и цвят на пурета. От едната страна има лампичка, която свети в червено при "пушене", а от другата има накрайник, приличащ на края на цигаре. И двете страни се развинтват, като в предната се вкарва батерия, а отзад - пълнител, съдържащ никотин, равен на съдържанието на 5 кутии цигари.
Според инструкцията за употреба електронната цигара се пуши по два начина. Или се всмуква по 14-16 пъти, за колкото изгаря една обикновена цигара, или се дръпва по 3-4 пъти, колкото да се задоволи никотиновият глад.
Първото дръпване трябва да е по-продължително, за да се "разгори" цигарата. Когато свършите пушенето, тя изгасва сама. Ако я пушите като цигара, тогава след максимум 16 дръпвания трябва да направите пауза. Устройството е предназначено главно за отказване или намаляване на цигарите. То обаче може да служи на дългогодишни и силно зависими пушачи, които не могат да издържат без никотин на места, на които пушенето или откритият огън са забранени. А те стават все повече след въвеждането на рестриктивните закони, забраняващи "пафкането" на обществени места в европейските страни.
Няма наложени забрани
Тъй като е новост на пазара, за електронната цигара засега няма наложени такива ограничения. Сигурно е обаче, че ако я употребявате на местата на непушачи, ще ви се наложи дълго да обяснявате, че всъщност с нея не вредите на околните.
Съдържанието на пълнителя е само от никотин, без останалите вредни вещества и катраните, които пълнят дробовете и умирисват въздуха при пушене на обикновени цигари. Задоволявайки нуждата на пристрастения организъм от никотин, тя действа на принципа на лепенките за отказване от цигари.
Прилича на тамагочи
Подобно на електронната играчка тамагочи, и електронната цигара изисква грижи. Когато червената лампичка на върха на цигарата започне да свети в по-тъмен цвят от обичайното, батерията трябва да се смени или презареди. Затова към цигарата се продава зарядно устройство с две батерии. Пълнителят пък се сменя, когато при дърпане спре да излиза пушек.
За да издържи дълго, електронната новост трябва да се рестартира на всеки 20-30 дни. Това става чрез натискане с остър предмет на специално копче reset, намиращо се в малка дупчица на върха на "Eko-cig" . Преди това трябва да се извади никотиновият пълнител. Процедурата не трябва да се прави по-често.
Литиево-йонната батерия също не трябва да се сменя прекалено често и в никакъв случай не трябва полюсите да се объркват при поставянето й.
Както при пурите, към електронната цигара има и аксесоари. Заедно с комплекта "Eko-cig" се продава и капачка, подобна на химикалка, за да се закача за джоба на сакото. За жените се предлага вариант с кадифена торбичка, с която да се носи в дамска чанта.
Гаранционният срок на една електронна цигара е 1 година. В кутийката към нея има инструкция за правилна употреба, която трябва да се спазва, за да бъде животът й достатъчно дълъг. При неправилна употреба и занемаряване не е изключено устройството да се развали, предупреждава производителят.
Засега електронната цигара не е получила удостоверение от нашето здравно министерство. Тя е одобрена като устройство за отказване от цигарите от китайското здравно министерство, а у нас се продава с удостоверение за здравна безопасност от Военна медицинска академия -Белград. В него обаче пише изрично, че за да е безвредна цигарата, трябва да се спазват инструкциите на производителя.
В инструкциите е посочено, че не се препоръчва за тийнейджъри и малолетни деца, за непушачи, алергични към никотина лица и за бременни и кърмачки.
Излиза по-евтино
Пушенето на електронна цигара излиза по-евтино, отколкото на обикновена. Скъпа е първоначалната инвестиция. Един комплект цигара с две батерии, зарядно устройство за тях и два пълнителя се продава у нас за около 180-200 лв.
В сайтовете за електронна търговия могат да се намерят и по-евтино, но все още не се предлагат за доставка в България.
У нас един никотиновият пълнител струва 3 евро, или 6 лева. Затова съдържанието му е колкото да изпушиш 5 кутии цигари. Така една кутия цигари, заместена от електронния си аналог, излиза около 1,40 лв. При положение че кутия от най-масовите цигари "Виктори" у нас е 2,60 лв., пушенето на е-джой е къде по-рентабилно.
Пълнителите за електронни цигари се продават в кутии по 5 броя, равняващи се на 25 кутии цигари. Общо кутия с пет никотинови пълнителя излиза едва 30 лв. Предлагат се три вида пълнители - със силно, средно и слабо съдържание на никотин. Засега е-джой не се продава масово у нас, но скоро се очаква да се появи по будките за обикновени цигари.
Прилича на пура, но не ръси пепел. Пуши като цигара, но не умирисва въздуха. Не се нуждаете от огън, за да я запалите, но дими. Усещането, като я пушите е почти същото, като от цигара. Получавате никотинов ритник, но без по дробовете ви да полепват вредни катрани и без да дразните околните.
Що е то?
Чудото се нарича електронна цигара. По света му казват още e-cig, или e-joy. Технологичната новост е изобретена от великия китайски народ, но вече е хит и на Запад. От съвсем скоро се продава и у нас и бързо стана мода сред коледните подаръци.
Свети като истинска
Електронната цигара всъщност представлява тръба от специална огнеупорна пластмаса с големина и цвят на пурета. От едната страна има лампичка, която свети в червено при "пушене", а от другата има накрайник, приличащ на края на цигаре. И двете страни се развинтват, като в предната се вкарва батерия, а отзад - пълнител, съдържащ никотин, равен на съдържанието на 5 кутии цигари.
Според инструкцията за употреба електронната цигара се пуши по два начина. Или се всмуква по 14-16 пъти, за колкото изгаря една обикновена цигара, или се дръпва по 3-4 пъти, колкото да се задоволи никотиновият глад.
Първото дръпване трябва да е по-продължително, за да се "разгори" цигарата. Когато свършите пушенето, тя изгасва сама. Ако я пушите като цигара, тогава след максимум 16 дръпвания трябва да направите пауза. Устройството е предназначено главно за отказване или намаляване на цигарите. То обаче може да служи на дългогодишни и силно зависими пушачи, които не могат да издържат без никотин на места, на които пушенето или откритият огън са забранени. А те стават все повече след въвеждането на рестриктивните закони, забраняващи "пафкането" на обществени места в европейските страни.
Няма наложени забрани
Тъй като е новост на пазара, за електронната цигара засега няма наложени такива ограничения. Сигурно е обаче, че ако я употребявате на местата на непушачи, ще ви се наложи дълго да обяснявате, че всъщност с нея не вредите на околните.
Съдържанието на пълнителя е само от никотин, без останалите вредни вещества и катраните, които пълнят дробовете и умирисват въздуха при пушене на обикновени цигари. Задоволявайки нуждата на пристрастения организъм от никотин, тя действа на принципа на лепенките за отказване от цигари.
Прилича на тамагочи
Подобно на електронната играчка тамагочи, и електронната цигара изисква грижи. Когато червената лампичка на върха на цигарата започне да свети в по-тъмен цвят от обичайното, батерията трябва да се смени или презареди. Затова към цигарата се продава зарядно устройство с две батерии. Пълнителят пък се сменя, когато при дърпане спре да излиза пушек.
За да издържи дълго, електронната новост трябва да се рестартира на всеки 20-30 дни. Това става чрез натискане с остър предмет на специално копче reset, намиращо се в малка дупчица на върха на "Eko-cig" . Преди това трябва да се извади никотиновият пълнител. Процедурата не трябва да се прави по-често.
Литиево-йонната батерия също не трябва да се сменя прекалено често и в никакъв случай не трябва полюсите да се объркват при поставянето й.
Както при пурите, към електронната цигара има и аксесоари. Заедно с комплекта "Eko-cig" се продава и капачка, подобна на химикалка, за да се закача за джоба на сакото. За жените се предлага вариант с кадифена торбичка, с която да се носи в дамска чанта.
Гаранционният срок на една електронна цигара е 1 година. В кутийката към нея има инструкция за правилна употреба, която трябва да се спазва, за да бъде животът й достатъчно дълъг. При неправилна употреба и занемаряване не е изключено устройството да се развали, предупреждава производителят.
Засега електронната цигара не е получила удостоверение от нашето здравно министерство. Тя е одобрена като устройство за отказване от цигарите от китайското здравно министерство, а у нас се продава с удостоверение за здравна безопасност от Военна медицинска академия -Белград. В него обаче пише изрично, че за да е безвредна цигарата, трябва да се спазват инструкциите на производителя.
В инструкциите е посочено, че не се препоръчва за тийнейджъри и малолетни деца, за непушачи, алергични към никотина лица и за бременни и кърмачки.
Излиза по-евтино
Пушенето на електронна цигара излиза по-евтино, отколкото на обикновена. Скъпа е първоначалната инвестиция. Един комплект цигара с две батерии, зарядно устройство за тях и два пълнителя се продава у нас за около 180-200 лв.
В сайтовете за електронна търговия могат да се намерят и по-евтино, но все още не се предлагат за доставка в България.
У нас един никотиновият пълнител струва 3 евро, или 6 лева. Затова съдържанието му е колкото да изпушиш 5 кутии цигари. Така една кутия цигари, заместена от електронния си аналог, излиза около 1,40 лв. При положение че кутия от най-масовите цигари "Виктори" у нас е 2,60 лв., пушенето на е-джой е къде по-рентабилно.
Пълнителите за електронни цигари се продават в кутии по 5 броя, равняващи се на 25 кутии цигари. Общо кутия с пет никотинови пълнителя излиза едва 30 лв. Предлагат се три вида пълнители - със силно, средно и слабо съдържание на никотин. Засега е-джой не се продава масово у нас, но скоро се очаква да се появи по будките за обикновени цигари.
Еко селища що е то?
Еко селища.
Оказва се, че доста хора не знаят какво е еко селище. Тази статия я пиша с идеята да дам малко разяснения по този въпрос.
Реално погледнато аз не знам какво е еко селище. Нямам дефиниция за този термин. Но тъй като аз така или иначе не държа да имам дефиниция за нещата за които говоря се чувствам съвсем щастлив и готов да продължа.
За сега ще вкарам една работна терминология. Еко селище е група от хора които имат сходни интереси и са решили да съжителстват на някаква площ споделяйки някакви ресурси, комуникирайки си по някакъв начин и подчинявайки се на някакви правила които самите те са си наложили. То това май може да свърши работа като определение за всякакъв вид селище.
Къде е ЕКО-то в Еко селището. Ами то се намира именно в тези общи интереси и общи правила които хората живущи на даденото място споделят. Ако те са с екологична насоченост аз наричам селището еко.
Очевидно е, че така широко скроена дефиниция може да позволи доста своеволия, а това именно е и моята идея. Според мен има всякакви видове еко селища от такива с по 0 жители в тях до такива с по над 50 семейства. От такива с почти никаква организация до такива с доста засукана и сложна структура.
Някак си естествено се получава, че еко селищата с много хора имат по-добре развита структура и правила, а селищата с по-малка населеност имат по-слабо развити такива.
До колкото съм чел по книгите, да се направи успешно еко селище е доста сложна работа. Успешно в смисъл такова което да просъществува във времето и да държи обитателите си щастливи… то май тези две неща всъщност не могат едно без друго. Цифрите които бяха цитирани бяха доста отчайващи. На всеки 10 започнати селища 9 се провалят и още по-лошото е, че хората които ги започват си развалят отношенията по доста грозен начин. За щастие има вече доста създадени еко селища които работят от десетилетия и процъфтяват… или поне така изглежда от страни тъй като не съм имал щастието да живея в такова все още. Скоро този пропуск ще бъде попълнен.
До какво довеждат еко идеите на селяните в доста голям процент от случаите?
1-во Енерго ефективно строителство. Сградите са построени по начин който да използва естествена конвекция, слънчева енергия, вятърна енергия, температурата на земята, водата и какви ли още не хитрини за да може сградите да харчат минимално количество електрическа или друга енергия.
2-ро Производство на собствена енергия. Тук дяловете са много, производство на електрическа енергия от вятър, слънце, вода или друг източник, топлинна енергия, био горива ( горива за двигатели с вътрешно горене произведени от растения), твърди горива, газове използвани за горива и какво ли още не.
3-то Използване на екологично чисти материали за строителството на жилищата и за всичко което е възможно в селището ( тоест всичко ако си перфекционист). Включително използването на съвсем нови похвати за строителство като строителството с коб ( не толкова ново) и строителството със сламени бали ( не съм сигурен колко точно ново, но май най-новото).
4-то Собствено производство на храна с цел пълна независимост от към хранителни ресурси. Разбира се всичко е органик.
5-то Повторно използване ( даже май е по-скоро правилно да кажа многократно използване) на „отпадъците” и рециклирането им след като са негодни за употреба.
6-то Компостиране на органични отпадъци включително човешката тор.
7-мо Май почти неизбежно хората занимаващи се с такива неща са се замисляли над природата и нейното създаване и битие и кажи речи всеки си практикува някакви енергийни дисциплини. Да кажем няколко: медитация, йога, бойни изкуства, религия, философия, лечителство, енергийни практики и тн. Следователно се отделят местенца в графика и в мястото на еко селището за практикуването на тези занимания.
8-мо получават се естествено влечения към различни занаяти и самостоятелността на селището се увеличава.
9-то периодични срещи между селяните се правят във всички селища, На тях се обсъжда общия план за действие, развитие, новите идеи, нови кандидатури за постъпване на помощници или съселяни, финансови въпроси и всичко друго необходимо
Еко селището може да бъде отворено за посетители, гости, нови членове или затворено, тоест такова което предпочита да се запази каквото е без външни вмешателства. Ако някой човек иска да се присъедини към дадено еко селище той обикновено трябва да премине през процедура на оценяване от страна на всички съселяни и да поживее известно време в пробен режим в селото след което да се вземе решение дали ще бъде допуснат или не.
Различни селища различна обвързаност. Някои от тях са доста близки, като едно семейство може да се каже, някои делят всичко труд, приходи, разходи, храна. Други са доста дистанцирани и си живеят в отделни къщи не комуникират, чак толкова много помежду си и са по-самостоятелни домакинствата. Едно обаче е сигурно; всеки дава своята лепта за поддръжката на селището. В повечето случаи това е труд. Например всеки член на селището навършил еди колко си години трябва да положи еди колко си часа труд свързан с развитието на селището на месец. Разбира се има варианти в които тези часове могат да бъдат откупени, разменени, отложени и т.н.
Обикновено закупуването на площта на която ще се започва дадено селище е голям проблем тъй като капиталовложението трябва да бъде разделено по някакъв сравнително честен начин между съселяните. За това в повечето случаи се създава юридическа организация с името на селището която е с не стопанска цел (not for profit) и се разпределят дялове от тази юридическа фигура.
За съжаление закупуването на земята не е най-трудното нещо в започването на едно еко селище. Според експертите най-трудно е да се намерят хората които да си паснат заедно и да се получи балансирана група която да може да изнесе проекта в действие.
Защо хората искат да живеят в еко селище? За да живееш с приятелите и близките си на едно място, да си помагате, да имате единомислие и да се подкрепяте, за да се чувстваш в свои води а не като странник, за да познаваш и обичаш съседите си а не да ги подминаваш без дори да поздравиш, за да намалиш стреса ( или да го избегнеш изцяло), за да намалиш разходите си ( да се купува на едро за цялото селище спестява мнооого пари), за да намалиш разходите си за жилище ( отново обединението прави силата), за да се храниш с качествена храна, за да си в приятна енергийна обстановка, за да си по-близо до природата, за да може децата ти да израстват на сигурно място далеч от наркотици алкохол и цигари, за да може да пускаш децата си да играят навън без да мислиш кой ще ги срещне, за да можеш да изявиш себе си, за да не цапаш планетата, за да помагаш на планетата, за да се учиш на важните неща, за да избягаш от абсурдността на съвременното общество, защото го усещаш правилно.
Какво е притеснително относно тези селища? Това, че хората се променят и не се знае колко време ще просъществуват, това че влизаш с някаква сума пари, това че организацията на цялото нещо е доста изискваща, това че да се върнеш обратно в обществото ако не сработи ще е сътресение, това че рискуваш да си развалиш отношенията с приятелите си, това че ако правиш половинчато нещата и се опитваш да си хем в съвременното общество хем в обществото на селището ще доведе до напрежение и най-често провал, това че е нещо ново и непознато, това че трябва да направиш промени в живота си.
Оказва се, че доста хора не знаят какво е еко селище. Тази статия я пиша с идеята да дам малко разяснения по този въпрос.
Реално погледнато аз не знам какво е еко селище. Нямам дефиниция за този термин. Но тъй като аз така или иначе не държа да имам дефиниция за нещата за които говоря се чувствам съвсем щастлив и готов да продължа.
За сега ще вкарам една работна терминология. Еко селище е група от хора които имат сходни интереси и са решили да съжителстват на някаква площ споделяйки някакви ресурси, комуникирайки си по някакъв начин и подчинявайки се на някакви правила които самите те са си наложили. То това май може да свърши работа като определение за всякакъв вид селище.
Къде е ЕКО-то в Еко селището. Ами то се намира именно в тези общи интереси и общи правила които хората живущи на даденото място споделят. Ако те са с екологична насоченост аз наричам селището еко.
Очевидно е, че така широко скроена дефиниция може да позволи доста своеволия, а това именно е и моята идея. Според мен има всякакви видове еко селища от такива с по 0 жители в тях до такива с по над 50 семейства. От такива с почти никаква организация до такива с доста засукана и сложна структура.
Някак си естествено се получава, че еко селищата с много хора имат по-добре развита структура и правила, а селищата с по-малка населеност имат по-слабо развити такива.
До колкото съм чел по книгите, да се направи успешно еко селище е доста сложна работа. Успешно в смисъл такова което да просъществува във времето и да държи обитателите си щастливи… то май тези две неща всъщност не могат едно без друго. Цифрите които бяха цитирани бяха доста отчайващи. На всеки 10 започнати селища 9 се провалят и още по-лошото е, че хората които ги започват си развалят отношенията по доста грозен начин. За щастие има вече доста създадени еко селища които работят от десетилетия и процъфтяват… или поне така изглежда от страни тъй като не съм имал щастието да живея в такова все още. Скоро този пропуск ще бъде попълнен.
До какво довеждат еко идеите на селяните в доста голям процент от случаите?
1-во Енерго ефективно строителство. Сградите са построени по начин който да използва естествена конвекция, слънчева енергия, вятърна енергия, температурата на земята, водата и какви ли още не хитрини за да може сградите да харчат минимално количество електрическа или друга енергия.
2-ро Производство на собствена енергия. Тук дяловете са много, производство на електрическа енергия от вятър, слънце, вода или друг източник, топлинна енергия, био горива ( горива за двигатели с вътрешно горене произведени от растения), твърди горива, газове използвани за горива и какво ли още не.
3-то Използване на екологично чисти материали за строителството на жилищата и за всичко което е възможно в селището ( тоест всичко ако си перфекционист). Включително използването на съвсем нови похвати за строителство като строителството с коб ( не толкова ново) и строителството със сламени бали ( не съм сигурен колко точно ново, но май най-новото).
4-то Собствено производство на храна с цел пълна независимост от към хранителни ресурси. Разбира се всичко е органик.
5-то Повторно използване ( даже май е по-скоро правилно да кажа многократно използване) на „отпадъците” и рециклирането им след като са негодни за употреба.
6-то Компостиране на органични отпадъци включително човешката тор.
7-мо Май почти неизбежно хората занимаващи се с такива неща са се замисляли над природата и нейното създаване и битие и кажи речи всеки си практикува някакви енергийни дисциплини. Да кажем няколко: медитация, йога, бойни изкуства, религия, философия, лечителство, енергийни практики и тн. Следователно се отделят местенца в графика и в мястото на еко селището за практикуването на тези занимания.
8-мо получават се естествено влечения към различни занаяти и самостоятелността на селището се увеличава.
9-то периодични срещи между селяните се правят във всички селища, На тях се обсъжда общия план за действие, развитие, новите идеи, нови кандидатури за постъпване на помощници или съселяни, финансови въпроси и всичко друго необходимо
Еко селището може да бъде отворено за посетители, гости, нови членове или затворено, тоест такова което предпочита да се запази каквото е без външни вмешателства. Ако някой човек иска да се присъедини към дадено еко селище той обикновено трябва да премине през процедура на оценяване от страна на всички съселяни и да поживее известно време в пробен режим в селото след което да се вземе решение дали ще бъде допуснат или не.
Различни селища различна обвързаност. Някои от тях са доста близки, като едно семейство може да се каже, някои делят всичко труд, приходи, разходи, храна. Други са доста дистанцирани и си живеят в отделни къщи не комуникират, чак толкова много помежду си и са по-самостоятелни домакинствата. Едно обаче е сигурно; всеки дава своята лепта за поддръжката на селището. В повечето случаи това е труд. Например всеки член на селището навършил еди колко си години трябва да положи еди колко си часа труд свързан с развитието на селището на месец. Разбира се има варианти в които тези часове могат да бъдат откупени, разменени, отложени и т.н.
Обикновено закупуването на площта на която ще се започва дадено селище е голям проблем тъй като капиталовложението трябва да бъде разделено по някакъв сравнително честен начин между съселяните. За това в повечето случаи се създава юридическа организация с името на селището която е с не стопанска цел (not for profit) и се разпределят дялове от тази юридическа фигура.
За съжаление закупуването на земята не е най-трудното нещо в започването на едно еко селище. Според експертите най-трудно е да се намерят хората които да си паснат заедно и да се получи балансирана група която да може да изнесе проекта в действие.
Защо хората искат да живеят в еко селище? За да живееш с приятелите и близките си на едно място, да си помагате, да имате единомислие и да се подкрепяте, за да се чувстваш в свои води а не като странник, за да познаваш и обичаш съседите си а не да ги подминаваш без дори да поздравиш, за да намалиш стреса ( или да го избегнеш изцяло), за да намалиш разходите си ( да се купува на едро за цялото селище спестява мнооого пари), за да намалиш разходите си за жилище ( отново обединението прави силата), за да се храниш с качествена храна, за да си в приятна енергийна обстановка, за да си по-близо до природата, за да може децата ти да израстват на сигурно място далеч от наркотици алкохол и цигари, за да може да пускаш децата си да играят навън без да мислиш кой ще ги срещне, за да можеш да изявиш себе си, за да не цапаш планетата, за да помагаш на планетата, за да се учиш на важните неща, за да избягаш от абсурдността на съвременното общество, защото го усещаш правилно.
Какво е притеснително относно тези селища? Това, че хората се променят и не се знае колко време ще просъществуват, това че влизаш с някаква сума пари, това че организацията на цялото нещо е доста изискваща, това че да се върнеш обратно в обществото ако не сработи ще е сътресение, това че рискуваш да си развалиш отношенията с приятелите си, това че ако правиш половинчато нещата и се опитваш да си хем в съвременното общество хем в обществото на селището ще доведе до напрежение и най-често провал, това че е нещо ново и непознато, това че трябва да направиш промени в живота си.
Абонамент за:
Публикации (Atom)