Показват се публикациите с етикет песимистични стихотворения. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет песимистични стихотворения. Показване на всички публикации

Отива си нашата тъжна страна.

Отива си нашата тъжна страна.
Печалната наша страна си отива.
Потресена, смазана, болна жена -
тя иска да знае защо я убиват.
Но отговор няма. Отвъд и отсам.
Присъда, издадена някъде в мрака.
Ще минем без памет. Без слово. Без храм.
Ще минем дори и без себе си някак.
А после ще свикнем със лудост и смърт,
ще заживеем накрая с мотива:
„Навеждай главата, че хлябът е кът.”
Печалната моя страна си отива.
Смалява се. Гасне. Изтича без звук.
Методий и Кирил били са шпиони.
Бездарен бил Вазов, а Ботев - хайдук
и хаймана, който вятъра гонел.
А Левски бил просто един терорист.
Батак пък - измислица на патриотари.
…И смерч се извива в небесната вис,
помита, премазва, изтрива България.
Зурните ехтят и кючекът гърми.
Нетолерантни не можем да бъдем.
В земята, щом трябва, ще легнем сами.
Казано иначе, ще заменим
днешната смърт със живота отвъден.

Георги Ангелов

МОЛИТВА ЗА МОЯ ЖИВОТ

Вече не вярвам. На нищо не вярвам – 
някой смени моя кратък живот. 
И отлетя – по-крадлив и от гарван – 

неуправляем, на автопилот!

Толкова зверски цял ден ме будалкат,
че ще живея – тъй, както си знам,
а пък какво? – всеки ден все по-малко! –
хляб и парици за ток и салам.

Слизам понякога – сам – на морето.
И му говоря красиви неща –
искам да бъда момчето, което
може да свирне отново с уста!

Може да люби. Да плаче. Да пее.
Да нацелува момиче в дъжда.
Господи? Толкова много злодеи
бръкнаха с мръсни ръце във меда!

Искам да седна по турски на плажа.
Да си натъпча лулата с тютюн.
Искам си своя живот! – да ви кажа.
Не заместител на тоя фъй-шун.

Искам да ходя по лунни пътеки.
Искам да дишам сред птичи ята.
И да нахраня със кренвирши "Леки"
тъпото псе, а не моя баща.

Моля те, Боже – ела, помогни ми? –
взеха ме вече за тъп идиот.
И ще редя най-красивите рими,
неосквернени от този живот!

__________________________

автор: 4udovi6teto