Българското общество е на кръстопът. Единият път е т.нар. реформа да се остави да протича така, както това става сега – в хаос, противоречия, еклектични усилия да се съчетае „пазарното” с „социалното” и накрая с гръмко рекламирани предизборни партийни успехи. Сигурно е, че по този път ще стигнем до един момент, в който целокупният български народ ще изгледа как един файтон „посветени” хора в блясък и разкош ще стигнат „обетованата земя”. Това ще бъдат „умните” хора. „Глупавите” ще останат да се трудят на тази грешна земя, докато не изтрезнеят и не потърсят сметка, в това число и с кръв, морал и справедливост. Така колелото на историята ще се завърти пак по вечния си звезден път, в който негов двигател е човешкото отмъщение.
Каква е разликата например между лениновия лозунг, който разтърси един континент : „Земята – на селяните! Фабриките – на работниците!” и следдесетоноемврийския лозунг „Дворците и парите на комунягите – за нас!” ? Сега, само 20 г. след тази романтична и престъпна еуфория, които тичаха след 10 ноември по площадите и митингите, са готови да изскочат пак под вечния лозунг „Да заграбим награбеното!” Този път тези човечета, чиято разрушителна дейност по време на исторически преходи Достоевски е описал в своето гениално литературно наследство, ще тичат в противоположна посока. Сега те ще ръфат телата на тези, които успяха от човешката вяра да направят благородни маски и рицарски плащове, зад които скриха хищната си природа и интереси.
Историческата злина е, че десницата се превърна в инструмент за исторически антикомунистически реванш чрез политическо насилие, изолация и потискане на големи групи от населението. На практика ние трябва да стигнем бъдещето, като реставрираме и преживеем наново миналото си от преди 9 септември 1944. Такъв исторически зиг-заг няма шанс да успее. Още повече, че това историческо действие се провежда от хора, които предизвикват отвращение, защото тяхното оцеляване и партийни постове се дължат на политически разврат и предателство.
Наблюдавам лицата на тези хора от телевизионните екрани и многотиражните вестници и често разговарям с тях по мой особен начин: „Чакай, човече, твоите предци не разгромиха ли горянското движение в Родопите след 9 септември? А чии бяха труповете, хвърлени в двора на пещерското и асеновградското управление? А, ето още един! Ти, човече, не отиде ли да учиш „специалност” в една голяма страна с благословията на ДС? А дали нямаше контакти с местното отделение на тайните служби? Помниш ли деня, в който отиде в кабинета на Андрей Луканов, за да се предлагаш като икономически експерт на БКП? Човекът, който седеше свит в единия ъгъл на дивана в същия кабинет, бях аз. Тогава не те познавах, но още помня скромния ти шлифер и преметнатата чанта с дълъг ремък. Помня и думите на Андрей Луканов, който ти каза : „Около нас се въртят много експерти. Иди в СДС и се обади на Берона. Много скоро те ще имат база и пари, и там ще бъдеш много по- полезен. След тебе Андрей ми каза победоносно: „Абе, какво да правиш, трябва да пращаме там наши хора…” А, ето още един, чието име стана нарицателно за мярка и норма за предателство и цинизъм. Още като млад – пробивен и успяващ, се учеше и готвеше да стане член на Политбюро на БКП. Чакай, драги, казвам му, нали ти отговаряше в „онзи” отдел на ЦК за „чистотата” на кадрите в Партията и държавата?!” И т.н., и т.н.
Моят съвет към автентичните сили и наследници на българската буржоазия, които получиха чрез реституцията сигурност и справедливост, е да гонят от ръководните постове всички, които разчитат само на антикомунистическия рефлекс. Лозунгът „Бий комунягите!” вече не работи.
Новия 21 век българският народ посреща с един кардинален въпрос. Това е въпросът за властта! Особено важна роля тук ще играе лявото движение, чиито изразител претендира да е БСП. След толкова години на объркана политика и фразеология пред БСП застават съдбоносни въпроси:
- ще обясни ли кое е социалистическото в социалистическата партия, тъй като сега като цели и средства политическата програма на БСП съвпада почти изцяло с политическите програми на СДС, ГЕРБ и останалата десница.
- Ще се превърне ли тя в политическа сила, която анализира отговорно и честно ролята и отговорността си в изминалите години на преход.
- Ще се превърне ли в легитимна политическа сила, изразяваща националноотговорно и като субект на власт волята на хората, които гласуват за нея.
Ако БСП не даде отговор и ясно послание към обществото по тези съдбоносни въпроси, тя ще продължава да бъде една ОПАСНА ПАРТИЯ. Опасна, защото тя сама се отказа от историята си. Опасна, защото тя сама се отказа от няколко поколения българи. Опасна, защото тя не можа да защити от пожар партийната си къща, не можа да опази от погром храма на властта – Парламента. Опасна, защото в името на партийния си интерес направи компромис и с националните интереси на българската държава. Повече от 20 г. наблюдаваме как това страхливо поведение на социалистическата партия ражда политически екстремизъм и изкушава щурмоваци и малки фюрери да посягат на властта направо от улицата.
Историческата истина е една – комунистическата партия, а след това и социалистическата не паднаха под ударите на антикомунистическите сили. Те паднаха в резултат на безотговорните действия на нищожен брой хора от тяхното ръководство, които ги предадоха в името на собственото си оцеляване. Това е главният извод, равносметка, както и отговорност, която трябва да потърси партията на социалистите.
Ако БСП не отговори простичко и ясно на всички тези въпроси, нейните членове и симпатизанти в близките няколко години ще бъдат подложени не само на политическо и икономическо, но и на физическо преследване и изолация.
Не призовавам към преследване на врага с партиен билет. БСП вече 20 г. прави доста успешно това. Не призовавам към издигане на лозунги за кулашка опасност и борба с изедници и чарбаджии. Не може, обаче, водачът на погромаджийските банди от преди 9 септември Иван Дочев да се гордее със своята история, а социалистическата партия да се напикава от страх, като й припомнят комунистическото минало. Необходимо е спокойно и цивилизовано, тези хора от БСП, които удавиха и себе си, и партията, в море от фразеология, да си отидат.
Днес България има нужда от нови хора. Това не е заклинание, а насъщна потребност, без която не можем да направим и крачна напред. И нека тези хора, които унищожиха социализма в БСП, да си отидат, така както си отидоха „прогонени от тях” десетки хиляди стопански, партийни и държавни ръководители, офицери от българската армия и МВР, без хленч и униние.
Дойде време за обединение на всички честни хора, на всички отговорни българи около идеята за тържеството на социализма в България!
Дойде време за новите комунисти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар