Зографско четвероевангелие

Зографското четвероевангелие (Codex Zographensis) е средновековен български ръкопис с четирите евангелия. Той е един от най-ранните ръкописи, написани на старобългарски език. Датира се от втората половина на Х в. и е открит през 1843 г. в Зографския манастир от А. Михович. До 1860 г. се е съхранявал там, а после е пренесен в Русия.
Четвероевангелието е писано с обла глаголица и съдържа 304 пергаментови листа (288 л. и по-късна кирилска притурка). Украсено е с цветни заставки и инициали, като се срещат най-ранни елементи на тератологията. Произхожда вероятно от Южна България. Съдържа разказите на Матей, Марко, Лука и Йоан, но началото е изгубено и ръкописът започва от глава III. Отделни листове липсват и на други места. Още през XI в. са изпаднали 4 листа, а по-късно са вмъкнати още пергаментни листове, които са палимпсестни (основа е по-старо глаголическо евангелие от X в.). Така в днешното си състояние ръкописът съдържа в себе си три старобългарски глаголически ръкописа.
Сега се съхранява в Руската национална библиотека в Санкт Петербург.