Асеманиево евангелие

Асеманиево изборно евангелие (на латински - Codex Assemanianus или Evangeliarium Assemani) е старобългарски ръкопис, написан на глаголица. Предполага се, че датира от втората половина на 10 или от 11 век.
Открит е през 1736 г. в Йерусалим от началника на ватиканската библиотека Йосиф Асеманий, който издирва тук старинни ръкописи. Асеманий пренася евангелието във Ватикана, където се съхранява понастоящем. Наречено е „Асеманиево“ в негова чест.
Ръкописът се състои от 158 пергаментови листа. Включва подбрани евангелски текстове, което го причислява към типа на изборните евангелия. Между тях са поместени календарни бележки за източноправославните християнски празници, придаващи му характер на менелогий (месесловец). Сред светците чиято дата на поменуване е отбелязана са Кирил, Методий и Климент Охридски. Ръкописът включва многобройни бележки на кирилица.
„Асеманиевото евангелие“ се отличава сред другите глаголически ръкописи с по-богатата си художествена украса. Основният ѝ елемент са преплитащите се ленти, образуващи кръгове и други геометрични мотиви. Растителната украса е слабо застъпена и се състои главно от месести листа. Някой заглавки включват тератологични елементи: глава на влечуго от чиято уста излиза тялото на буквата.
Особености на езика на паметника

Изпадане на краесловните ерови гласни и изясняване на еровите гласни в силна позиция (ъ > o, ь > e): дьнес.
Правилна употреба на носовите гласни.
Замяна на ь с ъ след р: четврътъ < *četvьrtъ, оутвръдити < *u-твьрд-iti, тврьдъ в Супрасълския сборник и др.
Отделни случаи на замяна на инфинитив и супин с да-конструкции:
Исходѧште же обрѣтѫ чл[овѣ]ка кυринѣиска именемъ симона; семоу задѣшѧ да понесетъ кр[ь]стъ его. (Матей, XXVII, 32)
И задѣшѧ мимогрѩдѫщоу етероу симоноу кυринѣниноу грѩдѫщоу съ села о[ть]цю александровоу и роуфовоу да възьметъ кр[ь]стъ его. (Марко, XV, 21)
Оученици бо его ошьли бѣахѫ въ градъ да брашъна коупѧтъ. (Йоан, IV, 8)