Преславска книжовна школа

Преславската книжовна школа е първата книжовна школа в България, основана от Св. Цар Борис I през 885 или 886 в столицата Плиска. Смята се, че неин основен център е била Голямата базилика в Плиска. През 893 Симеон I премества седалището на школата в новата българска столица Преслав.
В някои световни класации за висше образование Преславската книжовна школа е призната за третия по възраст университет в света - след Магнаурската школа в Константинопол и Ал-Карауин във Фес (Мароко).
Преславската книжовна школа е най-важният литературен и културен център в България и в целия славянски свят до изгарянето на Преслав от византийския император Йоан I Цимисхи през 971. Сред изявените български писатели и учени, работили в школата, са Наум Преславски (до 893), Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър.
Школата е и център на преводаческа дейност, най-вече на византийски автори, както и на създаването на поезия, живопис и рисувана керамика. Вероятно тя изиграва важна роля в създаването на кирилицата, тъй като най-старите текстове на кирилица са открити в района на Преслав.