Етрополската книжовна школа

През 16-17 век в етрополския манастир “Света Троица” (“Варовитец”) работи най-продуктивната книжовна школа в българските земи през тази епоха. Манастирът постепенно се оформя като деятелен скрипториум за преписване на богослужебни и библейски книги и заедно с Етрополе образува единен книжовен център.
В него се развива калиграфско-писарска школа с определен тип писмо, единни орографски норми и характерен орнаментално-художествен маниер. В скрипториума на манастира се създават, преписват и украсяват ръкописни книги, разпространени по цялата българска земя. В условията на османското владичество, когато българския народ е лишен от самостоятелна политическа и духовна власт, раждането и процъфтяването на скрипториума в манастира действително изглежда истински интелектуален подвиг. Етрополската света обител се превръща в един от стожерите, съхранили ценностите на българския народ и осигурили неговото Възраждане.

Етрополската книжовна школа се създава не само благодарение на таланта и усърдието на десетките книжовници, творили в манастира. Заможните етрополски жители, църковните и манастирски служители откупуват ръкописите, заплащат на книговезците за подвързията на книгите. Многобройни дарители, гости на манастира, идващи от всички краища на българската земя, оказват материална подкрепа на книжовниците от светата обител като откупуват и даряват книгите. През втората половина на 15 век като най-продуктивен книжовен център се издига Рилският манастир. През 16 век централно място заема дейността на Софийската книжовна школа, включваща София и софийските манастири. През 17 век най-значим книжовен център става Етрополския манастир. В края на 16 век в манастира “Варовитец” започва да се събира новото монашеско братство и както личи от имената и данните, включени в Етрополския поменик от 17 век, към светата обител се стичат хора не само от района, но и от други близки и далечни български краища. Онова, с което манастирът привлича младите монаси и просветените умове на епохата, е калиграфско-художествената и писарска школа. Нейният разцвет започва през 20-те години на 17 век. През вековете ръкописната книга, създавана по българските земи, е едно уникално произведение. За разлика от печатната книга, тя е била плод на продължителен труд от страна на преписвачи, калиграфи, художници и подвързвачи. Ръкописната книга е носител не само на определена култура, но е и ценен предмет.

Ръкописите от Етрополската книжовна школа са издържани в духа на най-добрите постижения на българската средновековна книга. Съдържанието й не надхвърля идейно-тематичния кръг на средновековната българска книжнина. Голяма част от етрополските ръкописи са библейски и богослужебни книги. От библейските преобладават Евангелията, обикновено богато украсявани, а от богослужебните – Минеите. Ранните ръкописи от Етрополската школа нямат твърдо установен тип писмо – в тях може да се проследи влиянието на различните центрове, от които произхождат или се школуват книжовниците. През първата половина на 17 век етрополските кописти, които са били истински професионалисти, създават свое типично и изискано писмо, известно в палеографията като “етрополски калиграфски полуустав”. Етрополските ръкописи са с богата орнаментална украса с характерни мотиви, като т. нар. “кръстен мотив” – на базата на кръста като сакрален християнски символ, птицата, змията, човешкото лице и главата с вдигнатата нагоре коса, които заедно с прекрасните миниатюро, поместени в медальони, изграждат една характерна специфика на паметниците на 17 век. Етрополският стил на орнаментиране през тази епоха се възприема и от много книжовници от Средна Стара планина и Средногорието.

До наши дни на науката са известни 76 ръкописа от Етрополската книжовна школа, които се съхраняват в различни хранилища – НБКМ, ЦИАМ, Врачанска Митрополия, библиотеката на Зографския манастир и др. Най-старият ръкопис от школата е едно Четириевангелие от 1595 г., което се съхранява в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Много от етрополските ръкописи и до днес все още не са установени поради липса на сведения за автора, кописта и скриптория. Но няма съмнение, че те са били много повече от описаните досега 76. През 17 век в Етрополския манастир съществува манастирско училище за обучение на граматици и орнаментатори. Към него се обособява и едно от най-богатите книговезки ателиета. Подвързията на етрополските ръкописи е правена специално за тях от добре обработени дъбови, букови или ясенови дъски, обвити с телешка кожа. Тя е била украсявана с врязани комбинации от геометрични фигури, растителни мотиви и др. Имената на по-известните подвързвачи се споменават в някои приписки на ръкописите: майстор Димитре, монах Онуфри, поп Влайо, поп Вълчо от Етрополе.

В манастирския скрипториум през 16-17 век са работили десетки българи – граматици, орнаментатори, подвързвачи. Средновековните изисквания за скромност са оставили анонимни мнозина от тях. До наши дни знаем имената на йеромонах Даниил, известен в науката като Даниил Етрополски. Той е един от най-изявените български книжовници на 17 век, изкусен калиграф и художник. Сведенията, с които науката разполага за живота на отец Даниил, са кратките бележки, които е оставил към ръкописите си. Най-ранната вест за него е от 1616 г. През тази година отец Даниил е бил във Врачанския манастир, където преписва едно Четириевангелие. Съхранена е само приписката на отделен лист, вложен в Черепишкото евангелие. Изглежда йеромонах Даниил се е установил в нашия манастир към 1620 г. когато при тогавашния игумен Андоний преписва и украсява Стишен пролог. Този ръкопис бил откупен от Гино Грък – касапин от Етрополе, за 1400 аспри и подарен на манастира през месец август, на 29-ти ден, във вторник. Събитието тържествено било отпразнувано в кръчмата на Синедин в Етрополе. Тези сведения отец Даниил е оставил в бележка към ръкописа, който днес се съхранява в НБКМ. Книжовната дейност на йеромонах Даниил се простира до 1644 г. Оцелелите до днес негови ръкописи едва ли съставляват всичко, което този талантлив книжовник е създал.

Сред най-дълго работилите представители на Етрополската книжовна школа е йеромонах Рафаил. Той работи в манастира от 1600 год., когато преписва Миней за месец април същата година. Този ръкопис бил откупен от Ракослав Вукоманов и подарен на манастира по времето на Ловчанския епископ Симеон и игумена Захарий. Йеромонах Рафаил твърдял, че е самоук, че в професията не е изкусен и че този Миней е негов труд и подвиг. По-късно отец Рафаил става игумен на манастира и пътува до Йерусалим. Изявен книжовник през 17 век е бил и Василий Софиянин, представител на Софийската книжовна школа. Той се оттегля в Етрополския манастир, където търси по-добри условия за работа. През 1642 год. той заминава за Света гора, където подарява няколко свои Минеи. Най-вероятно Василий Софиянин е останал в Света гора до края на живота си. В приписка в Миней за м. септември, съхраняван в Зографския манастир се казва: “ Този миней изписа йеромонах Василий Софиянин във място Етрополския манастир, наречен Троица, и го занесе в Света гора в манастира Зограф и го предаде на църквата в дар на Светомъченика Георги / 7150 – 1642/”.

Между 30-те и 60-те години на 17 век в манастира работи граматик Йоан. Запазени са 4 негови ръкописа. В Стишен пролог от 1636 г., писан от граматик Йоан, големият изследовател на Етрополската школа проф. Б. Райков открива неизвестно стишно проложно житие за връщане на мощите на Св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител през 1469 г. Последният познат ръкопис на поп Йоан е Четириевангелие от 1658 год., писано в Етрополе. Кожухарят Георги Степанов от с. Осиковица го откупува и подарява на селската църква. През 1758 г. този ръкопис е подарен на Кричимския манастир, а на 5-ти август 1873 г. К. Иречек го вижда в църквата в Брацигово. Днес се съхранява в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Това Четириевангелие е изключително красиво, с художествено изработена позлатена сребърна обкова. Върху предната страница между 14 берелефни изображения с новозаветни сюжети централно място заема композицията Възкресение Христово. На задната страна между правоъгълна филигранна рамка е изобразено Христовото разпятие.

През 1999 г. най-голямата японска фирма за художествени репродукции представя духовното богатство на България в календар. От 3000 славянски ръкописи в НБКМ японците избират четири, едно от които е Попйоановото Четириевангелие. Фирмата прави пощенска картичка само с Етрополското Четириевангелие като нещо уникално. Тази картичка се разпространява в цял свят като пример за върховете в славянското ръкописно и подвързаческо изкуство. Етрополските книжовници са оставили прекрасни образци на българското ръкописно изкуство. Според изследователите на Етрополската книжовна школа тук е последният голям разцвет на българската ръкописна орнаментика. Като типичен център на тази преходна епоха особено пълно се откроява ролята му на съединително звено между по-старите западнобългарски земи и новоразвиващите се източнобългарски книжовни средища.

Манастирът “Св. Троица” и Етрополската книжовна школа имат голямо общонационално значение. Името на манастира блести редом с имената на такива прославени с книжовната си ревност манастири като Зографския, Рилския, Бачковския, Троянския и Преображенския.