Търновска книжовна школа

Търновската книжовна школа от втората половина на 14 и 15 век е един от най-значимите приноси на средновековната България в литературата. Тя е част от търновската художествена школа, която характеризира културата на второто българско царство.
Посредством Евтимиевата правописна реформа и книжовна школа с представители Григорий Цамблак и Константин Костенечки се оказва влияние върху руската, сръбска, влашка и молдовска средновековни култури. Това влияние е известно и като второта южнославянско влияние върху тези народи.
Предпоставки за появата ѝ е културният подем от втората половина на 14 век. Той е свързан до голяма степен с интереса на цар Иван Александър към литературата и изкуството и традициите, които той оставя на своите наследници Иван Шишман и Иван Срацимир в тази насока. Заслуги за създаването на Търновската книжовна школа има и патриарх Теодосий Търновски.
За основател на Търновската книжовна школа се счита патриарх Евтимий, а нейно средище е столицата на второто българско царство, Търново. Със своята правописна и езикова реформа, Евтимий установява общовалидни езикови и правописни правила, приложени не само в България, а и в руските княжества, Сърбия, Влахия и Молдова.
Дейността на писателите от Търновската школа е свързана със създаване на оригинални литературни произведения, превод на гръцки оригинали и създаване на компилации.
Търновската книжовна школа изпитва силно влияние от византийската литература. Характерът ѝ е предимно религиозен. В жанрово отношение произведенията ѝ спадат главно към агиографската литература: похвални слова, жития, химни и други. Основна задача на авторите на житията е прослава на съответния светец и налагане на култа към него. Характерно за повечето писатели на школата (Евтимий, Цамблак) е засиленото присъствие на задължителните за жанра чудеса. Отношението им към еретическите учения богомилство, варлаамство, адамитсво, жидовстване е крайно враждебно. То отразява позицията на Търновската патриаршия.
Често срещани са разказите за пренасяне на мощи на светци. Няма единно мнение дали те трябва да се считат за продължения на житията или за самостоятелен жанр. Наред с утвърждаването на чудотворната мощ на светците, авторите отправят похвали към владетелите погрижили се за пренасянето и съхранението на мощите им. В този тип съчинения винаги присъстват и кратки, но ценни исторически сведения.


Представители

Евтимий Търновски - ученик на Теодосий Търновски. Създател и ръководител на школата, преподавател в нея. Автор на жития, похвални слова, послания и други произведения. Освен реформата си, въвежда и нов жанр в православната литература, съдържащ белези едновременно на житие и похвално слово.
Григорий Доброписец - ученик на Теодосий Търновски, автор на житието на българския светец Ромил Видински.
Дионисий Дивний - ученик на Теодосий Търновски. Прочува се с умелите си преводи на книги от гръцки на славянски език, с което си спечелва прозвището Дивний (чуден, учудващ).
Киприан Цамблак - ученик на Теодосий Търновски. Автор на жития, химни и други произведения, преводач.
Григорий Цамблак - пряк ученик на Евтимий. С дейността си в Дечанския манастир, Молдова и руските княжества спомага извънредно много за разпространяване идеите на учителя си и налагане на традициите на Търновската школа. Автор на многобройни произведения, сред които „Похвално слово за Евтимий“, съдържащо ценни сведения за търновския патриарх и българската история и „Книга Григория Цамблака“, единственият сборник с произведения на славянски писател от епохата.
Константин Костенечки - ученик на книжовника Андрей (Андроник), който на свой ред е ученик на Евтимий Търновски. Пребивава и работи в двора на Стефан Лазаревич. Основава в Моравско Ресавската книжовна школа, наричана още ѝ Моравска книжовна школа, придобила названието си от името на едноименната река Ресава, десен приток на Морава, на която се е намирал книжовния център на школата - манастира Раваница.
Йоасаф Бдински - не е известно чий ученик е видинският митрополит, но неговото „Похвално слово за пренасяне на мощите на света Филотея от Търново във Видин“ съдържа всички белези на произведение на Търновската книжовна школа. Авторът демонстрира изключително голяма почит към Евтимий Търновски.
Владислав Граматик - късен представител. Преводач, компилатор, преписвач, калиграф. Единственото му известно авторско произведение е „Рилска повест“, явяваща се продължение на „Житие на Иван Рилски“ от Евтимий Търновски. Съдържа ценни сведения за възстановяването на Рилския манастир през втората половина на 15 век и пренасяне мощите на Иван Рилски в него през 1469 г.
Димитър Кантакузин - късен представител. Произхожда от династията Кантакузини. Пише на български и гръцки език. Автор на разнообразни произведения, сред които са „Житие с малка похвала за Иван Рилски“, „Географско описание“, „Послание до доместик Исай“, поетични творби с християнска тематика.


Източници

„Страници из историята на Търновската книжовна школа“, Георги Данчев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1983 г.
„Григорий Цамблак“, Константин Мечев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1969 г.