Най-значителната проява в културния живот на България през XIV в. представлява дейността на Търновската книжовна школа. Тя продължава традициите на книжовните средища в Плиска, Преслав и Охрид в едно по-ново време. Постиженията й се равняват на тези от Златния век по времето на цар Симеон. Активната дейност на школата включва времето от 1371-1393г. и се осъществява от Евтимий Търновски и неговите преки ученици. Школата е свързана с подема на цялостната материална духовна култура на българското общество в навечерието на османското робство, с развитието на религиозно-философската мисъл, живописта, архитектурата и художествените занятия. Идейната и основа се оформя през втората половина на XIV в. върху философските и богословските позиции на исихазма.
Учението за исихазма възниква във Византия през 20-те години на XIV в. на основата на различни аскетични учения от IV-XIV в. Исихазмът има сложна богословска система. Принципно нова в нея е идеята, че човек може да постигне богопознанието преди смъртта, ако изпълнява определени дейности, които да го доведат до състояние на екстаз (видение). В това състояние той може да осъществи пряк контакт с Бога, който му се явява под формата на светлина. Съществено място в процеса на откриване на бога исихастите отделят на словото. Те довеждат до крайност християнския възглед за значението на Словото. Начело на тази дейност в България стои Евтимий Търновски. Под негово ръководство се извършва многостранна реформа:
Езиково-правописна реформа. Чрез нея се цели установяване на единство между живия говорим език и архаичния, още от времето на Кирил и Методий, правопис. В следствие на преклонението си към старинната азбука Евтимий съставя изкуствени правила за нейното приложение, но те са трудно използваеми на практика и довеждат до още по-големи различия между говорим и писмен език.
Богослужебна реформа. Въвежда се нов типик (църковен устав, регламентиращ социалните и имуществените отношения на монасите, начина и реда на богослужението). С това е свързан и новият превод на значителна част от богослужебната книжнина.
Жанрова реформа. Сближаването на жанровете житие и похвално слово довежда до възникването на нов житийно-панегиричен модел. Създаван се нови поджанрове в химнографията ( молебен канон). Като нов жанр на елитарната литература се утвърждава посланието.
Стилистична реформа. Налага се нов емоционално-експресивен стил, наречен по-късно „плетение словес” (или „словесна резба”). Основното изискване към литературното произведение е то да бъде написано красиво, правилно, съвършено, съобразно представите на исихазма.
Целта на литературната творба от стила „плетение словес” е чрез изящно художествено слово и поетично изплетена фраза да се постигне „свръхсмисъл” – директно познание на божествената същност на нещата. Структурните компоненти са 3 сложно вплетени и взаимнопроизтичащи един от друг:
Разгърнато уподобяване (наречено от автора наричане, назоваване)
Възпяване (увенчаване) – възхвала на героя
Приобщаване на вярващите към тържествения ритуал и включване в общата молитва, осветена на Бога.
Няма коментари:
Публикуване на коментар