Цицерон, За върховното добро и зло

Цицерон си поставя за цел да разгледа на латински език гръцки философски идеи. Той отговаря на различни възможни упреци срещу намерението му да пише на латински, както и самата идея да се занимава с философски въпроси.


1.Много добре знаех, Бруте , че когато предавам на латински тези възгледи, които философите с голямо майсторство и изключителна доктрина са обсъждали на гръцки, делото ми ще се натъкне на различни упреци. Защото на някои, макар и образовани люде, няма да се хареса моето занимание с философия. А други няма да порицаят толкова това дело, ако го обсъждам с умереност, но не смятат, че към философията трябва да има толкова голям стремеж и такова старание. Дори има и такива, и то образовани в гръцката писменост, презиращи латинския, които ще кажат, че предпочитат да прекарат времето си в четене на гръцки. И накрая подозирам, че ще има и такива, които ще ме призовават към други жанрове, като казват, че този род писане, дори и да е елегантен, все пак не е достоен за моята личност.

2. Смятам, че на всички тези трябва да отговоря по нещо. Впрочем достатъчно отговорих на хулителите на философията в моя диалог „Хортензий”, в който защитавах и възхвалявах философията. Понеже изглежда, че ти одобряваш тази книга, а и тези, които смятам, че могат да преценяват, също я одобряват, реших да продължа, от страх да не изглежда, че възбуждам любопитството на хората, а не мога да го задържа. Що се отнася до тези, те искат някаква трудно постижима умереност в това, което веднъж пуснато на воля не може да бъде укротено и възпряно, така че почти се съгласявам по-скоро с по-умерените мнения на онези, които съвсем ме отзовават от философията, отколкото с тези, които слагат мярка на безкрайните неща и изискват умереност в такъв труд, който е по-добър, когато е по-обширен.

3.Човек може да достигне до мъдрост, но не трябва само да я събира, но и да се ползва от нея. Пътят към мъдростта е труден, но все пак има определен начин да се открие истината, ако не откриеш, е срамно да се умориш от търсенето, понеже това, което се търси, е най-прекрасното нещо. Всъщност ако ми е приятно, когато пиша, кой е толкова завистлив, че да ме откъсне от това ми занимание? Ако ли пък се мъча, кой е този, който слага граница на чуждото старание? Нали както героят на Теренций Хремес, много културен човек, не искал новият му съсед „да копае или да оре или да се занимава с нещо подобно” , не защото иска да го отвлече от старанието, а от робския труд, та така и онези загрижени хора, които моят изключително приятен за мен труд обижда.

глава II
Предговор (продължение).
Отговор на тези римляни, които предпочитат да четат неща, написани на гръцки, а не преведени на латински

4.Следователно по-трудно е да отговоря задоволително на тези, които казват, че презират латинските писания.
Първото, което ме учудва в тези хора е защо родният език не ги забавлява в сериозните теми, докато същите те изключително охотно четат драмички на латински дословно преведени от гръцки.
Кой е толкова голям враг на римското име, че презира или отхвърля „Медея” на Ений или „Антиопа” на Пакувий, а да се забавлява със същите драми на Еврипид, и да мрази латинската литература?
Аз ли да чета „Другари” на Цецилий или „Девойката от Андрос” на Теренций, отколкото и двете на Менандър на гръцки, би казал такъв човек?

5. Не съм съгласен с тях - макар че Софокъл е написал блестящо „Електра”, все пак смятам, че трябва да чета лошия превод на Атилий , за когото Луцилий казва: „дървен писател”, но все пак е писател и трябва да бъде четен.
Изобщо да се отхвърлят нашите поети е проява на безпричинна леност или на придирчиви капризи. В действителност ми се струва, че не са достатъчно образовани хората, които не познават латинската литература. Нима онова прочуто „Дано да не беше в свещената горичка…” четем по-малко, отколкото това същото на гръцки, а темите, които са засягани от Платон за добрия и благочестив живот няма да ни се харесва да се обсъждат на латински?

6. Е, и? Ако аз изпълнявам служба на преводач, но запазвам онова, което е казано от онези философи, които одобрявам, и към тях прибавям собствената си преценка и маниера на моето писане, какво имат да кажат, защо предпочитат гръцките текстове пред тези, които са изложени на латински език блестящо и не са преведени от гръцки автори? А ако кажат, че тези теми са изчерпани вече от известните философи, защо продължават да четат толкова много автори по една и съща тема? Защото какво е пренебрегнал Хризип във философията на стоиците? Обаче четем Диоген , Антипатър , Мнесарх , Панеций , много други и на първо място моя близък Посидоний . Е, и? Малко удоволствие ли ни доставя Теофраст , когато обсъжда темите, засягани преди това от Аристотел? И какво? Нима последователите на Епикур са престанали да пишат по своя преценка върху същите теми, по които е работил и самият Епикур и други древни философи? Затова ако гърците се четат от гърци върху едни и същи теми, само че разгледани по друг начин, защо римските писатели да не се четат от римляни?

глава III
Предговор (продължение).
Цицерон пише на латински, за да пише за целия свят. Възхвала на латинския език.

7. Впрочем, ако просто бях превеждал Платон или Аристотел така, както нашите поети преведоха гръцките драми вярвам, че нямаше да имам особени заслуги пред моите съграждани, ако доведа до знанието им техните божествени таланти. Но въпреки че до сега не съм правил това, все пак мисля, че не е забранено да го правя. Наистина, ако реша, ще преведа някои места, и то най-вече от тези философи, които току-що споменах, когато има подходящ момент, както обикновено Ений е превеждал от Омир, а Афраний от Менандър. Обаче няма да кажа, както нашият Луцилий , че не искам всички да четат моите произведения. Е, дори да нямам за читатели хора като известният Персий или пък Сципион и най-вече Рутилий , от чието мнение Луцилий се страхуваше и казваше, че пише за жителите на Тарент или на Консент или за сицилийците. Действително това е остроумно изказване, както и много други негови; но тогава не е имало толкова образовани хора, в чиято преценка да се вслушва, и в писанията му се открива голяма изтънченост, но посредствено знание.

8. А аз да се страхувам от теб като читател, когато дръзвам да посветя съчинението си по философия на теб, който не отстъпваш дори на гръцки автори? Впрочем правя точно това като ме предизвика с приятната за мен твоя книга “За добродетелта” , която ми изпрати.
Но от нея, вярвам, някои хора може да имат полза – тези, които се ужасяват от произведения на латински език, защото са попадали на някакви лошо написани творби, сътворени на латински по-зле и от лошите произведения на гръцки. Аз съм съгласен с тези хора, стига само да не смятат, че по тези теми трябва да се чете единствено на гръцки език. Обаче кой не би чел хубави разсъждения, изказани авторитетно и красноречиво с подбрани думи? Освен ако този човек иска да бъде четен само от гърци, както Албуций е бил приветстван от претора Сцевола в Атина.

9. Всъщност същият този Луцилий украсява с голяма изтънченост и прелестно остроумие думите на Сцевола към Албуций в този пасаж :
“ Албуций, ти предпочиташ да си грък,
да си грък от Понт или аркадец,
отколкото римлянин или сабинянин,
отколкото предводител на центуриони,
на славни люде и на славна войска.
А аз като претор в Атина, като идваш при мен в съда,
те приветствам с това,
което предпочиташ: „Хайре, Тите!”.
И ликторите, и тълпата те приветства: „Хайре, Тите!”.
От този момент Албуций ми е враг,
от този момент Албуций ме мрази.”

10. Муций има право. А аз не мога да спра да се учудвам откъде това необичайно пренебрежение към родния език. Изобщо тук не му е мястото да се занимавам с този въпрос; но съм убеден и често съм обсъждал това - латинският език не само че не е беден, както някои биха искали да мислят, но дори е по-богат от гръцкия . Та кога на мен, или да кажа на нас, добрите оратори и поети им е липсвал някакъв красноречив или елегантен похват за речите, след като всъщност сме имали примери за подражание? Обаче аз, понеже ми се струва, че заради обществените ми дела, трудности или опасности на форума не напуснах поста си, на който бях поставен от римския народ, действително съм длъжен възможно най-много да се трудя, та благодарение на усърдието, усилието и труда ми моите съграждани да станат по-образовани; от друга страна не съм длъжен да водя война с тези, които предпочитат да четат гръцка литература, стига само наистина да я четат, а не да се преструват; но пък съм длъжен да служа и на тези, които искат да четат и на двата езика, или, ако четат на латински, да не желаят много гръцки.

глава IV
Предговор (продължение)
Цицерон желае да е полезен със своите произведения и своите писания на своята страна така, както е бил полезен със своите думи и действия. Ползата от философията и преди всичко за морала.


11. А тези хора, които предпочитат да пиша за всичко друго освен за философия, трябва да са по-справедливи, понеже съм написал толкова много неща, колкото никой друг римски писател, и може би ще напиша и още, ако ми стигне животът; а този, който е свикнал да чете внимателно нещата, които пиша за философията, ще прецени, че няма нищо по-добро за четене от тях. Кое в човешкия живот трябва да се изследва толкова, колкото се изследват всички неща във философията, - и каквото именно аз търся в моето философско съчинение - кое е крайното, последното, върховното, до което се отнасят всички решения за добрия живот и за правилни действия, какво трябва следва природата като най-върховно благо, към което човек трябва да се стреми, кое трябва да се избягва като най-голямо зло?
След като по тези въпроси съществува изключително голямо разногласие между образованите хора, трябва ли да мисля, че за мен има друг по-достоен обект на изследване от търсенето на най-важната и най-значима истина за поведението на хората, макар че някои смятат точно това.

12. Дали детето на една робиня трябва да се смята за печалба на господаря й - това се разисква между първенците на държавата Публий Сцевола и Маний Манилий ; Марк Брут не е съгласен с тяхното тълкуване – казусът е и тънък, и е полезен за гражданите, - а и ние четем и ще четем охотно тези писания и подобни на тях – но да пренебрегнем ли въпросите, които обхващат целия човешки живот?
Първият кръг въпроси са по-доходни, вторият, моят философски кръг въпроси - със сигурност са по-обширни. Впрочем това наистина може да оценят читателите. А аз смятам, че почти съм обяснил целия този въпрос за върховното добро и за най-голямото зло в книгите си, като съм се придържал, доколкото можах, не само към това, което одобрявах, но дори и към това, което казват отделните философски школи.

глава V
Начало на диалога
Защо Цицерон не одобрява Епикур

13. А за да започна от най-лесните неща, първо ще ви изложа учението на Епикур, което е известно на повечето от вас . Аз така ще изложа учението, че да го разбереш толкова ясно, колкото и последователите на това учение; аз искам единствено да се открие истината, а не да споря с някой противник. Един път учението на Епикур за удоволствието сполучливо беше защитено от Луций Торкват , всестранно образован човек, а аз му отговарях в присъствието на Гай Триарий , изключително сериозен и образован младеж.

14. Те и двамата бяха дошли при мен в Куме, за да ме поздравят, първо поговорихме малко за литература, към която и двамата имаха огромно влечение, след това Торкват каза: „Понеже те намерихме в почивка, ще чуя не защо мразиш нашия Епикур, както правят почти всички негови противници, а кое не одобряваш в този философ, за когото аз мисля, че той единствен е виждал истината и е избавил от най-големи заблуди душите на хората и е разказал всичко, което се отнася до добрия и благочестив живот . Смятам, че ако Епикур не ти е по вкуса, така както и на нашия Триарий, то е защото е останал равнодушен към украсите на речите на Платон, Аристотел и Теофраст. Никак не съм убеден, че не приемаш това, което Епикур е забелязал”.

15. А аз отговорих: „Забележи как се лъжеш, Торквате. Речта на този философ не ме обижда. Той е казал, каквото е искал да каже, и е говорил откровено, та да бъде разбран. Речта на един философ не ме отблъсква, а ако не е красноречив, разбира се че няма да го изисквам настойчиво. Но същността на учението му не ме удовлетворява напълно, и при това на много места. Но колкото хора, толкова мнения ; следователно може и да се лъжа”. Торкват каза: „Но най-сетне защо не те удовлетворява? Мисля, че си справедлив съдник, стига само да разбереш добре учението му”.

16. “Аз съм слушал и Федър и Зенон , отговарям аз –и освен ако не подозирате че съм се излъгал, всички идеи на Епикур са ми достатъчно познати и аз одобрявам у него всичко освен пристрастеността му. Та аз слушах споменатите по-горе двама философи заедно с моя Атик - той се възхищаваше и от двамата, а Федър направо обичаше; ние ежедневно обсъждахме помежду си нещата, които слушахме и никога между нас нямаше спор по смисъла на думите, а по изказаните мнения.”

Първа част
Предварително изложение и критика на теорията на Епикур
глава VI
Критика на физиката на Епикур.
Заемки от Демокрит. Атомизъм.


17. “Е, казва Торкват, искам да разбера какво не одобряваш у Епикур”. “Преди всичко, казвам, физиката му, с която той най-вече се гордее и която е изцяло заимствана. Той излага учението на Демокрит, като го променя съвсем малко но така, че нещата, които иска да поправи, струва ми се, ги разваля. Атомите според Демокрит ( т.е. наречени неделими поради плътността си тела) се намират в безпределното празно пространство, в което нищо не може да е нито най-горе, нито най-долу, нито по средата, нито последно, нито най-крайно; атомите така се носят, че се свързват помежду си чрез сблъсквания, вследствие на което образуват всичко, каквото виждаме; движението на атомите трябва да се разбира не от някакво начало, а като съществувало през цялата вечност.

18. Епикур, почти не греши в нещата, в които следва Демокрит. Впрочем и у двамата не одобрявам много неща, но най-вече относно двата принципа в природата, които трябва да се изследват - материя, от която се пораждат всички неща, и сила, която поражда всичко; те разсъждават само за материята, а не казват и дума за силата и причината за пораждането. Това е общата им грешка, а по-конкретно на Епикур са свойствени следните грешки: той смята, че същите онези неделими и плътни тела се носят отвесно надолу със своята тежест и това движение е естествено за всички тела.

19. После пък, понеже той е проницателен човек, като му хрумнало, че ако всички тела се носят надолу от небесното пространство и, както казах отвесно, атомите никога няма да могат да се докоснат един друг, допълва нещо ново: атомът се отклонявал съвсем мъничко; по този начин се атомите се съединяват, свързват се и прилепват помежду им, от което се поражда светът и всичките негови части. Цялата му теория е наивна и той не постига желаното. И самото отклонение е измислено произволно – казва, че атомът се отклонява без причина, а няма нищо по-срамно за един физик от това да казва, че нещо става без причина; отнема на атомите онова естествено движение за всички тела, както самият той постанови, насочващи се от небесното пространство към земята, и все пак не постигна това, заради което беше измислил това изменение.

20. И тъй ако всички атоми се отклоняват, никога няма да се свържат, или ако едни се отклоняват, а други се носят по своя воля право надолу, първо ще изглежда сякаш атомите имат нареждане кои да се носят право надолу, кои настрани, а след това онова бурно сблъскване на атоми, към което дори Демокрит се придържа здраво, не може да породи красотата на света. Не е присъщо на един физик да вярва, че съществуват толкова малки тела; Епикур никога нямаше да измисли това, ако беше учил геометрия от своя приятел Полиен , вместо да отучва самия него. Според Демокрит, без съмнение човек образован и достигнал съвършенство в геометрията, слънцето е безкрайно голямо; за Епикур може би то е един фут –той смята, че то е толкова голямо, колкото изглежда, малко по-голямо или по-малко.

21. И така Епикур разваля нещата, които променя, а тези явления, при които изцяло следва Демокрит са атомите, празното пространство, образите, които наричат ейдола, благодарение на тяхното появяване ние не само виждаме, но и разсъждаваме; на Демокрит принадлежи и теорията за безкрайността, която наричат апейрия, и всичките тези неизброими светове, които и се раждат, и умират ежедневно. Макар че аз по никакъв начин не одобрявам казаното, все пак не бих искал всички да хвалят Демокрит, а да е хулен от единствения си последовател.

глава VII
Критика на логиката на Епикур.

22. А сега относно втората част на философията - за търсенето на отговори и за разсъжденията, нарича се logikh и вашият Епикур, както ми изглежда, е напълно беззащитен и неподготвен. Той премахва определенията, не обяснява нищо за различаването и за разделянето, не посочва как се поражда мисълта, нито как се правят заключения, нито как се разплитат софизми, нито как се разграничават двусмислици; той прави чувствата съдници за всичко - ако те веднъж определят нещо грешно за вярно, смята, че се премахва всяка преценка за вярно и грешно.

23. В най-голяма степен обаче Епикур утвърждава онова, което самата природа, както той казва, приема и одобрява, т.е. удоволствието и страданието. До тях се отнасят всички неща – и тези, към които се стремим, и тези, които избягваме. Тази доктрина принадлежи на Аристип и тя е разгледана по-добре и по-свободно от философите от сектата на Епикур; все пак смятам, че нищо не изглежда по-недостойно за един човек от подобно мнение. На мен лично ми се струва, че природата ни е родила и формирала за някакви по-възвишени цели. Възможно е да греша, но аз така смятам: знаменитият Торкват , който пръв е получил това прозвище, е смъкнал колието от врата на врага, не за да изпита от това някакво удоволствие; по време на третото си консулство се е сражавал с латините при Везер не заради удоволствие; а като погубил с брадва сина си, изглежда дори се е лишил от многобройни удоволствия, тъй като е предпочел величието и властта пред собствената си природа и бащина обич.

24. И какво? Тит Торкват, който беше консул заедно с Гней Октавий , проявил онази прословута строгост спрямо своя син, когото беше позволил да бъде осиновен от Децим Силан; когато македонските пратеници го обвинили, че като претор в провинцията е задигнал пари, заповядал и двете страни да се явят пред него в съда и след като ги изслушал, заявил, че синът му не е упражнявал властта си така, както неговите предци; забранил му да се явява пред неговия поглед - нима ти се струва, че е решил това за собствено удоволствие? Но да оставя настрана опасностите, затрудненията и дори страданието, които всеки добър гражданин понася в името на родината и на своите близки - той не само не се стреми към наслада, а дори отминава всички удоволствия и предпочита да понесе всевъзможни страдания, вместо да пренебрегне някаква част от задълженията си; започвам тема, която макар че е разглеждана с не по-малко внимание от предишната, изглежда по-незначителна.

25. На теб, Торквате, на тебе, Триарий, какво удоволствие ти носи литературата, какво удоволствие ти носи историята, какво удоволствие ти носи разлистването на книгите на поетите и помненето на толкова много стихове? Само не ми казвай: “Самите тези неща ми носят удоволствие, както и знаменитата история за Торкват.” Епикур не се е защитавал никога по този начин, нито Метродор или който и да било от тези, които разбираха нещо по въпроса или бяха се обучавали.
И тъй често се задава въпросът защо има толкова много последователи на Епикур - има различни причини, но мнозинството е привлечено най-вече от Епикур, защото според тях той казва, че правдивите и почтените дела сами по себе си създават радост, т.е. удоволствие. Добрите хора не разбират, че всичко щеше да се обърне наопаки, ако нещата стояха така. Защото ако допуснем, че правдивите и почтените дела са приятни от само себе си и сами по себе си, без никакво отношение към тялото, то тогава това щеше да се отнася и до добродетелта и до познанието за нещата; Епикур изобщо не е съгласен с това.

26. И тъй това са нещата, които не одобрявам у Епикур. А наистина ми се щеше да е по-начетен във философията – той, както ти се струва, не е достатъчно образован в изкуствата, които хората, които владеят, биват наричани просветени; щеше ми се той да не беше отклонявал другите от занимания. Впрочем, виждам, че ти, Торквате, никак не си отклонен.

глава VIII.
Торкват отговаря на критиките по адрес на Епикур. Изложението на цялата философска система на Епикур ще бъде най-добрият отговор на тези критики. Торкват се натоварва със задачата да изложи поне тази част от философската теория на Епикур, която се отнася до морала.

След като казах тези неща, повече за да го предизвикам, отколкото сам да вземе думата, Триарий, като леко се засмя, каза: ”Ти наистина почти зачерта Епикур от списъка на философите. Какво му остави освен да каже, че по какъвто и начин да говори, ти не го разбираш? Излага чужди съждения сред физиците и то не тези, които ти одобряваш; освен това, ако е искал да поправи нещо, го е направил по-лошо. Не е притежавал никакво умение за спор (диалектика). Като е твърдял, че удоволствието е най-върховното благо, първо се е излъгал, и второ – тази теория не е негова; Аристип беше развил теорията преди него и при това беше по-добре. И накрая ти дори прибави, че е бил необразован” .

27. “Триарий, казвам, като не си съгласен с нечие становище, непременно трябва да изложиш и мотивите за разногласията ви. Та какво щеше да ми попречи да стана епикуреец, ако одобрявах нещата, които говореше, особено понеже изучаването им е детска играчка. Затова възраженията между спорещите не трябва да бъдат порицавани. Непрекъснатите злословия, обиди, гневливост, спорове и препирни в обсъждането на философията ми изглеждат недостойни”.

28. Тогава Торкват каза: “Напълно съм съгласен; не може да се спори без да укориш противника си, но пък това трябва да става без прояви на гняв и инатливост. А ако нямаш нищо против, ще прибавя още нещо към това, което каза ти”. – “Нима смяташ, че щях да кажа тези неща, ако не исках да чуя мнението ти?” – “И тъй дали е по-добре да преминем набързо през цялото учение на Епикур, или да се спрем единствено на въпроса за удоволствието, за което всъщност е целият този спор?” – “Твоя воля”. – “Тогава ще обясня само един въпрос, и то най-значимия; при друг случай ще говоря за физиката, и ще ти обясня отклоняването на атомите и големината на слънцето, както и че множество сгрешени от Демокрит неща са опровергани и поправени от Епикур. Сега ще говоря само за удоволствието, разбира се нищо ново, но все пак това, което съм уверен, че ти самият ще одобриш.

29. “Със сигурност няма да се инатя и ако ми докажеш твърденията си, охотно ще се съглася с теб”. – “Ще ти докажа, стига само да си толкова безпристрастен, колкото демонстрираш. Предпочитам обаче да говоря без да прекъсвам или да ме прекъсват”. – “Както искаш, рекох аз”. –

Втора част.
Изложение на теорията морала у Епикур.
глава IX
Най-висшето благо е удоволствието.
Морала на удоволствието.
1. Първична и инстинктивна склонност на всички същества е да търсят удоволствието: следователно удоволствието е естествена цел на живите същества.
2. Разумно е да се търси удоволствието

Такава бе речта му: ” И тъй първо ще говоря така, както е изложил материята самият създател на тази философска доктрина: ще определя предмета на нашия дебат, не защото смятам, че вие не го знаете, а за да напредва речта ми методично. И така ние разискваме кое е най- висшето и най-крайно благо, за което мнението на всички философи е еднакво – към него се отнасят всички неща, а то самото – към нищо. Това благо според Епикур е удоволствието - той смята, че то е най-висшето благо, а болката е най-голямото зло; аргументите му са следните:

30. Всяко животно, веднага щом се роди, се устремява към удоволствието и му се наслаждава като на най-върховно благо, а отблъсква болката като най-голямо зло и, доколкото може, я отклонява от себе си, докато все още е непокварено от самата природа и разсъждава чисто и непорочно. Не е необходимо да се доказва, че удоволствието трябва да се търси, а болката – да се избягва; това се чувства от само себе си както, че огънят е горещ, снегът - бял, а медът – сладък. Никое от тези неща не трябва да се подкрепя с доводи, достатъчно е само да се припомни. Понеже има разлика, казва Епикур, между аргумента и заключението на разума и между умерената забележка и предупреждението. Абстрактните и сякаш забулени неща трябва да се изследват, за да се разберат, а очевидните и ясните – само да се посочат. И понеже ако на хората им се отнемат сетивата, няма да им остане нищо, самата човешка природа трябва да прецени какво е съзвучно с нея и какво - против нея. Как тя би могла да схване или да прецени към какво да се стреми или какво да избягва освен удоволствието и болката?

31. Обаче сред нас има такива , които биха искали учението да се представя по-подробно и биха казали, че не е достатъчно да се преценява по усет кое е добро или кое зло, а би могло да се усети дори с ума и разума, че по принцип човек трябва да се стреми към удоволствието, а страданието- да избягва . По този начин казват, съществува някакво сякаш естествено и вродено знание в душите ни, така че ние разбираме, че трябва да желаем едното и да отблъскваме другото. А други философи, с които съм съгласен, като виждат че мнозина говорят премного че удоволствието не трябва да се брои за благо, нито страданието за зло, смятат, че не бива да се уповаваме прекомерно на довода, а трябва да аргументираме, да разсъждаваме точно и да разискваме с търсене на доводи удоволствието и болката.

глава X.
Страданието може да бъде средство за постигане на удоволствието.
Морала на полезността.
Епикур допълва доктрината за удоволствието, на която се е спрял Аристип с доктрината за продължителната полза или за доброто. Човек не просто търси едно или друго удоволствие, а голямо количество удоволствия, които съставляват най-голямото добро. Оттук произтича и необходимостта човек да се стреми да избягва отделните, частни удоволствия, ако те имат за последица страдание, и напротив, да се стреми към отделна болка, ако тя има за последица удоволствието.


32. Но за да разберете откъде идва цялата заблуда на тези, които упрекват удоволствието и възхваляват страданието , ще разгърна пространно целия въпрос и ще обясня нещата, казани от Епикур, откривател на истината и сякаш архитект на блажения живот. Никой не отблъсква, мрази или избягва самото удоволствие, защото е удоволствие, казва Епикур, а защото големи нещастия преследват тези, които не умеят да го следват с мярка; никой не обича, не следва, не се стреми към болката, защото е болка, а защото често има такива моменти, в които чрез труд и болка се постига някакво голямо удоволствие. За да стигна и до най-незначителните подробности, кой от нас понася някаква мъчна телесна работа освен за да последва някаква полза от това? А и кой би упрекнал с основание някой за желанието му да се потопи в удоволствие, от което не следва никаква неприятност или друг, който избягва болката, ако не носи никакво удоволствие?

33. А напротив, ние обвиняваме и считаме за заслужили омразата ни хора, които, разпуснати и покварени от насладата при настоящите удоволствия и заслепени от желание, не предвиждат какви болки и неприятности ги очакват. Подобна вина имат тези, които изоставят задълженията си от духовна леност, а това е бягство от мъките и страданията. И наистина разпознаването на тези понятия е лесно и безпроблемно. Понеже в свободното си време, когато имаме свободна воля за избор и когато нищо не ни пречи да вършим каквото най-много ни допада, ние трябва да извличаме всяко удоволствие, да отблъскваме всяко страдание. А в някои случаи поради отговорност към обществените ни задължения или поради неотложността на въпросите често ни се налага хем да отхвърлим удоволствията, хем да се примирим с трудностите. Следователно изборът за тези неща е в ръцете на мъдрия - или като отхвърли удоволствията, да преследва други, по-съществени удоволствия, или като понася болки да избегне по-големите .

34. При положение, че аз поддържам такъв възглед, защо да се страхувам да отнеса тези принципи към деянията на моите предци Торкватовците? Преди малко, въпреки че ти ги изброи наизуст, приятелски и добронамерено настроен към мен, все пак не ме погъделичка с хвалби за предците ми, нито ме направи по-ленив като твой опонент. Как, моля, би си обяснил делата им? Да не би да мислиш, че те са се хвърлили срещу въоръжения враг и са били тъй жестоки към децата и собствената си кръв без да мислят за ползата и собствената си изгода? Дори и зверовете не се втурват и паникьосват така, че да не знаят докъде стига движението и устрема им; Нима смяташ, че толкова велики мъже са извършили велики подвизи без повод?

35. Ще обясня каква е била причината; междувременно поддържам тезата, че ако по някаква причина са извършили тези дела, без съмнение велики, то добродетелта сама по себе си не е била единствената причина за тях. Първият Торкват е свалил торквата от врага, но и се е покрил със щита си, за да не умре. Изложил се е на голяма опасност, но пък пред очите на цялата войска. Какво е последвало? Слава и любовта на съгражданите си – най- сигурната защита за един живот, прекаран без страх. Наказал е със смърт сина си. Ако е било без повод, не бих желал да съм син на такъв безпощаден и жесток човек; ако ли го е направил, та с цената на своята болка да утвърди дисциплината на военната власт и да държи по време на най-тежка война войската в подчинение чрез страх от наказание, той е мислел за спасението на съгражданите си, което е означавало да пренебрегне своето собствено. И това е добре известна истина.

36. В това отношение вашата реч и особено твоята, Цицероне - ти усърдно следваш древните - обикновено се труфи с разкази за славни и велики мъже и подвизите им не поради някакъв интерес, а единствено от любов към добродетелта и славата. Като определих току-що позициите си, аз преобърнах наопаки всичките ти възгледи – че човек пропуска едни удоволствия в преследване на по-големи, или че понася болки, за да избегне други, по- големи.

глава XI
Какво представлява удоволствието.
Няма нищо средно между удоволствието и болката; в момента когато болката отстъпва, се ражда удоволствието. Същността на удоволствието е липсата на болка.


37. Достатъчно говорих сега за блестящите и славни дела на прочути мъже. Ще имам възможност да докажа, че всички добродетели клонят към удоволствието. А сега ще обясня що е и какво е самото удоволствие, за да разсея всяка заблуда на невежите и да покажа, че тази секта (на Епикур), която смятат просто за чувствена, приятна и лековата, е всъщност сериозна, стара и строга. И тъй няма да разгледаме само онова удоволствие, което вълнува самата ни човешка същност с някакво сладостно чувство и привлича сетивата ни; под най-върховно удоволствие разбираме това, което възприемаме, загърбили всички страдания, понеже когато сме лишени от болка, ние се радваме на самото освобождаване и отсъствие на всяка неприятност; следователно всичко, на което се радваме, е удоволствие, и всичко, от което страдаме, е болка; лишаването от всяка болка основателно наричаме удоволствие. И както гладът и жаждата утоляваме с храна и вода и самото премахване на трудностите води до удоволствие, така и във всички неща отстраняването на болката предизвиква удоволствие.

38. Ето защо Епикур не приема тезата, че съществува нещо средно между болката и удоволствието; самото онова чувство, което някои философи смятат за междинно, т.е. лишеното от всякаква болка, Епикур разглежда не само като удоволствие, а при това върховно удоволствие като поддържа тезата, че понеже всеки един човек изпитва чувства, то неизбежно изпитва или удоволствие или болка. Върховното удоволствие се определя като отстраняване на всяка болка; след това удоволствието би могло да варира и се разнообразява, но не и да се увеличава и нараства.

39. В Атина, както съм слушал от баща си да се подиграва изискано и остроумно на стоиците, в Керамейка има статуя на Хризип, седнал с протегната ръка, понеже така изразявал оживлението си при някой въпрос: “ Ръката ти, така както е, желае ли нещо?” попитал един стоик. “Ни най-малко”. “Но ако удоволствието беше благо, щеше да желае, нали”. “Така смятам”. “Следователно удоволствието не е благо” Баща ми казваше, че и статуята, ако можеше да говори, нямаше да отговори така. Това заключение е остроумно насочено срещу Аристип и неговите последователи, но не и към Епикур. Понеже ако удоволствие беше единствено това, което сякаш гъделичка сетивата и, така да се каже, ги превзема и прониква в тях с приятното си усещане, нито ръката, нито която и да е друга част на тялото щеше да се задоволи само с липсата на болка без приятния трепет от насладата. Ако ли върховното удоволствие се състои според Епикур в липсата на всякакво страдание, първо, ти Хризипе, с основание можеш да кажеш, че ръката ти в тази поза не желае нищо, но пък неоснователно допускаш, че, ако удоволствието беше благо, ръката ти щеше да го пожелае. Ръката ти нямаше да го поиска, защото тъй като тя е лишена от болка, така и така изпитва удоволствие.

глава XII.

40. А че удоволствието е върховно благо твърде лесно бихме могли да заключим от следното: нека да си представим човек, който се наслаждава на големи, многобройни и непрекъснати удоволствия с тялото и душата си, без да го възпрепятства и заплашва някаква болка - бихме ли могли да си представим нещо по-съвършено и желано от това състояние? Следователно такъв човек ще бъде и силен духом, и непоклатим пред лицето на смъртта и болката, тъй като смъртта е лишена от чувства, продължителната болка обикновено е лека, а голямата – кратка, така че краткотрайността компенсира големината й, а облекчението - продължителността й.

41. Към това се добавя и фактът, че такъв човек не трепери от страх пред боговете , не допуска отминалите удоволствия да му се изплъзнат и си доставя радост с постоянно им припомняне – какво по-хубаво от това може да се добави? Представи си и обратния случай- някой, претърпял такива огромни телесни и душевни болки, най-тежките, които биха могли да се случат на човек, без никаква надежда някога да станат по-леки, освен това без никакво удоволствие, нито настоящо, нито бъдещо - какво по-тъжно от това може да се каже или измисли? Затова ако живот, изпълнен най-вече със страдания, трябва да бъде избягван, със сигурност най- голямото зло е да се живее с нещастие, а най- голямото благо е да се живее с удоволствие.


42. При това началата на диренето, избягването и въобще на всяко едно действие тръгват или от удоволствието, или от страданието. Ако е така, очевидно всички правдиви и достойни за похвала дела се отнасят до това да се живее с удоволствие. А тъй като най-върховното, последното и крайно благо, което гърците наричат телос, което само по себе си не се отнася към нищо друго, а към него се отнася всичко, е именно то, по необходимост трябва да се признае, че най-голямото благо е да се живее с удоволствие.

глава XIII

Хората, които смятат за върховно благо единствено добродетелта и запленени от благозвучието на самата дума не разбират какво изисква природата, ще се освободят от огромна заблуда, ако поискат да чуят Епикур: Ако тези ваши превъзходни и красиви добродетели не носеха удоволствие, кой щеше да прецени, че заслужават похвала или търсене? И тъй както ценим лекарските умения не заради самото изкуство, а в името на доброто здраве, както възхваляваме способностите на кормчията, понеже има усет за добро управление, заради ползата, а не заради изкуството му, така нямаше да желаем мъдростта, смятана за житейско изкуство, ако не ни носеше нищо; следователно ние се стремим към мъдростта, тъй като тя е своеобразен познавач на търсенето и постигането на удоволствието.

43. Разбирате вече какво наричам удоволствие, нека ненавистта към самата дума да не подкопава вярата в моята реч. Понеже непознаването на доброто и злото измъчва най-много живота на хората и поради тази заблуда често хората се лишават от най-големите удоволствия и се тревожат от най-тежки душевни мъки. Затова трябва да се прилага мъдрост, която е най-сигурен водач към удоволствието щом като премахне страховете и желанията ни и заличи безразсъдните ни погрешни мнения. Мъдростта единствено пъди скръбта от нашите души и ни пречи да треперим от страх. С такава наставница можем да живеем спокойно, като угасим пламъка на всички страсти. Неутолими са страстите - те връхлетяват не само отделни хора, а и цели фамилии, та често дори провалят цяла държава.

44. От страстите се раждат омраза, раздори, несъгласие, спорове и войни; те не идват само отвън, нито се изсипват със сляп устрем върху другите, а дори затворени в човешките души си противоречат и спорят помежду си; неизбежно това прави човешкия живот твърде горчив. Само ако отстрани и потисне глупостта и заблудата си, един мъдър човек може да живее доволно в границите на природата без мъка и страх.

45. И тъй кой метод за правилен начин на живот е по-подходящ и полезен от този, който е предложил Епикур? Той предлага един първи тип желания, които са естествени и необходими, втори, които са естествени, но не са необходими, и трети - нито естествени, нито необходими. Същността на тези желания е следната: необходимите желания се засищат не с много усилия и жертви; естествените желания пък не изискват много, защото самата природа има на разположение определени ресурси, с които да се задоволи; за напразните желания няма ни край, ни мярка.