Тропи и фигури

I.Стилистични фигури. Същност – събирателно название за тропи и риторични фигури, обикновено се разглеждат като “украса” на речта, необичаен начин да се наричат нещата, отклонения от представите за норма.
II.Тропи – фигури на заместването. Прякото значение на думите се замества с преносно.
1. Метафорични тропи:
А) метафора – названието на един обект (предмет, признак, действие) се пренася в/у друг обект възоснова на някакво сходство м/у тях. Пример : Златните лъчи на слънцето
Б) антономация ( значи преименуване) – физически или нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на : литературен герой (Хамлет, Дон Кихот, Тартюф – лицемерие, Бай Ганъо) , митологичен герой (Херкулес – сила) , историческо лице (Рокфелер – богатство).
В) олицетворение – одушевяване на неживата природа. Признаци на човека се пренасят в/у неодушевени предмети. Пример : природата страда, звездите се смеят.
Г) алегория – нравствено качество на човек се (заменя) изразява чрез предмет или животно. Пример : лъв – силен, патка – глупост, лебед – грациозност, заек – страхливост, лисица – хитрост, змия – коварство.
Д) ирония – към началното значение на думата, словосъчетанието, изречението се влага противоположен смисъл с цел да се даде отрицателна оценка. Например, когато някой каже нещо глупаво ти го усмиваш : Ти си голям умник! – каза той възмутен.
Е) сравнение – съпоставят се два предмета по общ за тях признак. Пример: очи като звезди.
Ж) епитет – означава се признак на предмет или действие. Пример: гробно мълчание
2. Метонимични тропи
А) метонимия – названието на един обект се пренася в/у друг обект възоснова на някаква постоянна връзка м/у тях. Пример: Прочетох целия Ботев.; Изпих една чаша.
Б) синекдоха – названието на част от цялото служи за означаване на цялото и обратно. Пример : Родна стряха.
В) перифраза – название на предмет, лице, явление или действие се заменя с описателен израз. Пример : Черноморска столица (Варна)
Г) евфемизъм – вид перифраза, при която един израз се заменя с друг, с цел да се смекчи неприятното въздействие. Пример : Той ни напусна, отиде си (умря).; Уволниха го (напусна)
3.Тропи от групата на количеството
А) хипербола – предмет или признажи на предмета преднамерено се пресилват, преувеличават. Пример: 100 пъти ти казах.
Б) мейозис – обратно на хипербола. Предмет или признаци на предмета преднамерено се пренамаляват. Пример: искам да кажа с една-две думи; Изчакай ме една минута.
В) литота – чрез отрицание преднамерено се намалява признак на предмета с цел да се отслаби положителната оценка. Пример: Хубав ли е филма? – Не е лош.
III.Фигури на съвместването ( риторически фигури) – значенията се съчетават или комбинират.
1. фигури на тъждеството – обекта на речта се характеризира образно чрез съвместване на тъждествени значения.
Пример: Народът се радва, ликува, тържествува.
2.Фигури на неравенството
а) възходяща градация (климакс) – степенуват се възходящи признаци на предмет. Пример : Тя е хубава, изключителна.
Б) низходяща градация ( антиклимакс) – началното значение се степенува низходящо. Пример: Съжалявам, наистина съжалявам, безкрайно съжалявам.
3. Фигури на противоположността – основават се на контраста.
А) оксиморон – съчетаване на взаймоизключваши се неща. Пример : В близката далечина
Б) антитеза – съпоставят се противоположни понятия с цел чрез изтъкнатия м/у тях контраст да се постигне изразителност на речта. Пример: Богатият и в делник пирува, бедният и в празник гладува.
• инверсия (обърнат словоред) – разместване елементите на синтактичната конструкция. Пример : Векове цели, разум и съвест с нея се борят.
• Замълчаване – откъс от говорене или недоизказване
• Риторичен въпрос – съдържа негласен отговор, а чрез граматическата форма на въпроса се изказва нещо друго, различно от буквалното питане.

Няма коментари:

Публикуване на коментар