ЮНАШКАТА ПЕСЕН "МАРКОВО ОРАНЕ" И ГРАНИЧНИТЕ ОКОПИ ОТ ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО Анчо Калоянов

1919
произхожда записаната от малоазийски българи в село Арковна,Варненско (личен запис), песен, в която юнаците са Богдан Юнак, млад Новачко и Дели Марко с Шарка коня, а Люта Змия е запряла три клисури. От Софийско са останалите варианти: в механа дренополска три делии млад Груица, Андреашко и Бабан банко юнак Марко правят облог кой ще погуби Люта Змия, запряла три клисури (СбНУ 2, с. 9); Витец Марко и Груйчо дете от механа излизат на двубой с Люта Змия в дервене Василиски (СбНУ 5, с. 6); Дете Груйо, Витец Янко и Дели Марко се борят със змия троеглава (СбНУ 43, с. 103). Същият мотив се среща и в лазарска песен от Софийско (СбНУ 2, с. 19) и в същинско епическо изпълнение в десетерец (СбНУ 43, с. 104) - Марко добър юнак с дружина от тридесет юнаци отива на двубой със Змия Тройоглава,която е запрела цареви друмове и тесни клисури. Доста показателно е,че в нито един от изредените варианти не се среща Крали Марко, а Дели Марко, Бабан Марко, Марко добър юнак, Витец Марко.Песента има за старинна основа мита за двубоя между Змеебореца и Змея на дълбините, който има календарно повторение в началото на всяка нова година. Локализирането на този двубой в прохода на Суки през античността, в сетнешната Българска клисура (Х-ХV век),прохода Василица или Портата на Романия (ХVІ-ХVІІ век) трябва да разглеждаме като резултат от важната роля на прохода между Ихтиман и Ветрен в живота на Балканите от античността до късното средновековие. В частност, за етничното землище на българите пътят от Белград през Средец-София за Цариград-Истанбул,който минава през клисурата, разделя България на Горна и Долна Мизия, а това, взето заедно с топоними като Средец и Средна гора,определя мястото й като средищно. В своя летописен разказ от края на ХVІІ век Поп Петър от село Мирково в този край си служи с означението "сред земя" за мястото, където се намира ("та дойде до средземя").Средец се мисли и за средина на България в сведението на арменски историк за похода на Василий ІІ през 986 г.
11
, в който решителната битка се разиграла в Българската клисура. Средец, Средна гора и Българската клисура съчетавали "граница" и "средище", което от гледна точка на митопоетичната традиция се явява идеално място за локализиране на змееборческия мит за мащабите на цялото землище.Приемствеността между Античността и Средновековието относно значението на прохода също така спомогнало да се задържи представата за Царския Змей (Змея Василиск), обитател и пазач,противник на Змеебореца, който бил възприет от българите под името Люта Змия троеглава. За този персонаж като реалия в средновековното съзнание, обвързан именно с прохода Василица, косвено можем да съдим по сведението, според което в нощта преди решителната битка през 986 г., в която Василий едва се спасил при разгрома, една преголяма звезда се явила от изток, прекосила небето,огряла със силна светлина целия стан и паднала при самия му западен окоп, разбивайки се на хиляди искри. Метеорът бил изтълкуван като лошо знамение навярно и защото на метеорите и кометите, смятани за опашати звезди, била приписвана змейска природа, т.е. че Змеят Василиск, стопанинът на прохода, чрез метеора демонстрирал своето неприязнено отношение към византийската войска ("нападнал я" в ограденото от нея пространство, което обаче се е намирало във владенията му). Може би с мислимото (вярваното) присъствие на


2020
Лютата Змия в прохода, което може да става опасно в определени дни или часове на деня, трябва да си обясним "играта" на стражите, което видял Стефан Герлах.Колкото за предшественика на Крали Марко като Дели Марко,Витец Марко, Марко добър юнак или Бабан банко юнак Марко, след Евгений Тодоров, който пръв посочи крепостта Маркипетра като съответствие на многобройните Маркови камъни (според него крепостта трябва да се търси в близост до София и предлага крепостта при Траяновите врата), ще добавим и неизползваното сведение за село Марково, където през ХІІІ век е писано Добрейшовото евангелие. Според Йордан Заимов село Марково се е намирало югозападно от Пирдоп и не е далече от крепостта Петрич, построена на третия проход от Тракия към София, което може да хвърли светлина върху избора на името Петър за един от юнаците-делии във варианта на коледната песен от Панагюрище.Марко е герой и на една митична песен, пята на коледно хоро в западните краища, в която той принуждава Вида Самовила да пусне заключените от нея води на връх планината. В основата на песента стои календарен мит за победата на лятото над зимата, прикрепен към пролетното равноденствие, откогато денят започва да се увеличава. Той може да се разглежда и като антично наследство,свързано с култа към бога Марс, воин и земеделец, чийто християнски възприемник виждаме в образа на свети Георги. Във всеки случай, в много от народните обичаи и обреди през марта виждаме остатъци от обреди за начало на година, доколкото с месец март, посветен на Марс,е започвала и римската Нова година. Така например на Благовец в село Шипка, Казанлъшко, дрънкат ръжена с огрипката и викат: "Бягайте зъми и гущери, че иде Дели Марко с топуза!" (Мар. 1, с. 528).Месец март е известен в югозападните краища и с името "мартин", а и "мартолското" във функциите му на персонаж,прикрепен към началото на годината или полугодието, оформят в Марко чертите на съперник на Новак. Би могло да се мисли дори, че Марко-Мартин се е наложил в процеса на балканизацията ("романизация" и "ромеизация") на българската митопоетична традиция, при който процес "град" бил заменен с "хала", "змей" с "ламя","езически" и "погански" с "елински", първоначалният владетел-езичник цар Слав с цар Костадин, а Новак с Марко, който през ХVІІ век поради изтъкнати вече причини бил историзиран и прикрепен към историческия крал Марко от Прилеп.
БЕЛЕЖКИ:
1.
Динеков П.
Български фолклор. С., 1972, с. 190. [обратно

] 2.
Рашев Р.
Старобългарски укрепления по Долния Дунав (VІІ - ХІ в.).Варна, 1982. [обратно

] 3. Маджарски пътеписи за Балканите (ХVІ - ХІХ в.). С., 1976, с. 41.[обратно

] 4.
Бадаланова Ф.
За произхода и значението на няколко славянски названия на епически персонаж. // Български фолклор, 1984, кн. 4, с. 35 - 46. [обратно

] 5.
Моллов Т.
"Железните врата" - произход и място в пространствения модел на българския коледен цикъл. // Доклад на VІ





2121
нац. конференция на младите фолклористи, Копривщица, 1983 г.[обратно

] 6.
Голенищев-Кутузов И. Н.
Литература Далмации. // В: История всемирной литературы, Т. 3, М., 1985, с. 416 - 424. [обратно

] 7.
Ничев Б.
От фолклор към литература. С., 1976. [обратно

] 8.
Арнаудов М.
Баладни мотиви в народната поезия: 1. Делба на двама братя. С., 1964, с. 194. В раздела със сръбски и хърватски варианти на баладата са публикувани един с размерите на бугарщица (с. 377) и един (с. 394) с герои Кралевичи Марко и брат му Андреаше.[обратно

] 9.
Николова С.
Патеричните разкази в българската средновековна литература. С., 1980, с. 32. [обратно

] 10.
Мутафчиев П.
Старият друм през "Траянови врата". //СпБАН, кн. 55, С., 1937, с. 54 - 57, 74 - 76. За Антон Вранчич вж. Немски и австрийски пътеписи за Балканите (ХV - ХVІ в.). С., 1979, с. 189. За Ханс Дерншвам: пак там, с. 242 и 264. За Стефан Герлах: пак там, с.342 ("това място е нещо като ключ и порта за България и граница за Тракия"). Вж. и Ханс Хьонце, минал през 1673 - 1674, който пише: "твърде прославените Железни врата (от турците наричани Кюпридервент =Капидервент)", в: Немски и австрийски пътеписи за Балканите, ХVІІ - ХVІІІ в., С., 1986, с. 162. Пак там, на с. 122 в анонимно описание от 1671 г. се споменава "Железни врата". Пак там, с. 70, Георг Христофор фон Найчиц, пътувал през 1631 - 1634 г., именува планината между Капиджик и Ветрен с името Новак. [обратно

] 11.
Мутафчиев П.
Пос. съч., с. 109. [обратно