Фабулата не е единна, когато – както мислят някои – е съсредоточена около едно лице: защото с едно лице може да се случат много и премного събития, някои, от които не представят никакво единство. Също така едни лице може да има множество действия, от които нито едно да не бъде единно. Затова изглежда са сгрешили всички онези поети, които са писали “Хераклеида”, “Тезеида” и други подобни поеми: понеже те мислят, че като е бил Херкулес един, та и фабулата по необходимост е една. А пък Хомер, който и в други отношения се отличава от останалите поети, е погледнал и тук, както се вижда, правилно по въпроса – и то благодарение на творческо умение или на природна дарба. Създавайки “Одисея”, той не е включил в нея всички, което се е случило с неговия герой (например: как бил ранен той на Парнас, как се престорил на луд, когато се събрали за поход) – защото нито едно от тези събития не възниква по необходимост или вероятност от друго. А той съчетал всички събития на “Одисея” тъй, както в “Илиада” – около едно действие, както ние казваме. Затова както и в другите подражателни изкуства, единното творение е подражание на единно и при това цялостно действие. Пък частите на събитията трябва да бъдат съчетани така, щото ако разместим или пропуснем някоя част – да се накърни или развали цялото: понеже онова, което със своето присъствие или отсъствие не обяснява нищо, не съставя никаква част от цялото.
Aристотел - "поетика" , глава 8
Тази статия е свързана с учебните дисциплини антична литература и литературознание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар