Комедия, както казахме, е подражание на по-лоши хора, но не в цялата им порочност, а в кръга на смешното – което впрочем е една страна на безобразното. Смешното се състои в някаква грешка или грозота, непричиняваща болка или вреда – както например комическата маска, която представя нещо грозно и безобразно, което обаче не причинява страдание.
Измененията на трагедията, както и онези, които са ги извършили, са добре известни; а комедията в това отношение е останала в мрак, понеже на нея отначало не обръщали сериозно внимание. Пък и хор за комедиите архонтът започнал да отпуска късно: а до това време участниците в него били любители.
За комически поети се споменава, едва когато комедията имала вече свои определени форми. Не се знае също, кой е въвел маските, пролога, числото на актьорите и пр.
Комически фабули започнали да съставят Епихарм и Формид. В това си първично състояние комедията дошла [в Атина] от Сицилия. А от атинските поети Кратес пръв изоставил личните нападки и започнал да съставя диалози и фабули от общ характер.
Освен по величествения стихотворен размер епопеята е сходна с трагедията и като подражание на сериозни хора; а се различава от нея по това, че си служи с прост стих и представя от себе си разказ. Различават се още и по времеобхват: трагедията се стреми възсъздаването от нея действие да се извършва по възможност в продължение на един кръговрат на слънцето, или малко да го надхвърля, докато епопеята е неограничена откъм време – и тъкмо в това отношение те се различават. Ала отначало последното се допускало и в трагедиите така, както и в епопеята. Що се отнася до частите, едни от тях са общи, а други са свойствени само на трагедията. Впрочем, който знае разликата между хубавата и лошата трагедия, знае я и по отношение на епопеята: защото, каквито части притежава епопеята, съдържат се и в трагедията, обаче не всички [части], които притежава тя, ги има и в епопеята.
Относно епическата поезия и комедията ще говорим по-нататък; а сега да се спрем върху трагедията, като извлечем дефиницията на нейната същност въз основа на казаното.
Aристотел - "поетика" , глава 5
Тази статия е свързана с учебните дисциплини антична литература и литературознание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар