обро качество на стила е да бъде ясен и не низък. Най-ясен е стилът, който се състои от общоупотребяеми думи; но такъв стил е низък. Пример за това е поезията на Клеофонт и на Стенел. А възвишен и чужд на грубостите е стилът, когато си служи с думи, чужди на обиходната реч. Чужди думи аз наричам глосата, метафората, удължените и всички думи, които стоят извън обиходния говор. Ако ли обаче съчетаем наедно всички думи, от този род, ще получим или загадка, или неразбираемост. Когато изразът се състои от метафори – имаме загадка, а когато от глоси – неразбираемост. Същността на загадката се състои в това, че говорейки за действителното, ние го свързваме с невъзможното. Това не може да стане при съчетание на общоупотребяеми думи, но при метафорите е възможно, като напр.: “Видях аз мъж, който с огън спои мед към човек” и други подобни.
А от глоси се получава неразбираемост.
Следователно трябва по някакъв начин тези думи да бъдат смесени: понеже глосите, метафорите, украсителните и други видове думи, за които споменах, ще направят стила благороден и възвишен, докато общоупотребяемите думи ще му придадат яснота. За яснотата на стила, без да се изпада в грубост, допринасят особено удължението, скъсяването и изменяването значението на думите. Защото речта добива благородство, когато има друг характер, а не обиходен, и се отклонява от обичайната форма; а с намиращите се в нея общоупотребяеми думи тя ще постигне яснота. Ето защо несправедливи са порицанията на онези, които осъждат подобен род стил и осмиват за него в своите комедии поетите, както например Евклид Стари, според когото лесно било да се твори, стига да им се предостави възможността да разстягат колкото си искат думите. Той осмял този стил в самата форма на своите стихове:
“Видях аз крачещия към Ма-аратон Е-епихар” и: “Не, бе ми е драг негови-ия ку-укуряк”.
Наистина смешно е, когато се използуват очевидно неуместно такива форми. Мярката е общо условие за всички видове думи. А всъщност, ако някой би започнал да употребява метафори, глоси и други видове думи не на място и нарочно за смях, той би произвел също такова комично впечатление.
Доколко е важно всичко да бъде подходящо, може да се съди по епическите произведения – когато вмъкваме в стиховете думи от обиходния говор; а също така – и по глосите, метафорите и другите от подобен род думи: като се заместят с обиходни думи, ще стане ясно, че ние говорим истината. Например Есхил и Еврипид са съставили еднакъв ямбически стих, но стига да заменим само една дума – обиходна, обичайна дума с глоса, и единият стих ще се окаже прекрасен, а другият – блудкав. Във “Филоктет” Есхил е казал:
“И язвата, що яде на моя крак месото”.
А Еврипид, наместо “яде”, е сложил “рисува”.
И друг пример. Вместо:
“Тук мене сега – малкият, нищожен и скверен”, ако някой би казал с обиходни думи:
“Тук мене сега – дребният, недъгав и безобразен”.
И вместо:
“Като сложи неприличен стол и малка масичка” може да се каже:
“Като тури негоден стол и ниска масичка”. И вместо “бреговете стенат” – “бреговете крещят”.
Нека прибавим, че Арифрад осмивал в комедиите си трагици, задето употребявали изрази, каквито никой не би допуснал при разговор, като напр. δωμάτων ἄπο вместо ἀπὸ δωμάτων, Ἀχιλλέως πέρι, а не περὶ Ἀχιλλέως, σέθεν, ἐγώ δέ νιν и много други от този род. А тъкмо такива изрази, понеже не са обиходни, придават на речта възвишен характер. Но това той не знаял.
Голямо значение има способността по съответен начин да си служиш със всеки от посочените изрази, със сложни думи и глоси; ала това, което е особено важно, то е – да бъдеш изкусен в метафорите. Защото само тая способност не може да бъде заимствувана от другите и тъкмо тя е белег на добро дарование. Защото да създадеш хубави метафори – значи да забелязваш сходството.
Сложните думи най-вече подхождат на дитирамбите, глосите – на героическите стихове, а метафорите – на ямбите. На героическия епос подхождат всички горепосочени словесни видове, а на ямбите – понеже те най-близко наподобяват разговорната реч – подхождат онези думи, с които може да се ползуваме при разговор; а такива са обиходните думи, метафорите и украсителните думи.
Aристотел - "поетика" , глава 22
---------------
Тази статия е свързана с учебните дисциплини антична литература и литературознание.
---------------
Материалът е споделен от www.vivafolk98.blogspot.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар