Какъв трябва да бъде съставът на събитията в трагическата фабула. Цялост, завършеност и продължителност на действието

След като определихме тези понятия, нека кажем сега какъв трябва да бъде съставът на събитията, тъй като той е и първо и най-важно нещо в трагедията. За нас е вече установено, че трагедията е подражание на действие завършено и цялостно, което има определена величина; защото може да има и нещо цялостно, което да не притежава някаква величина. Цяло е онова, което има начало, среда и край. Начало е онова, което само без условно не стои никога след друго, но след него естествено стои или възниква нещо друго. А край напротив е онова, което по своето естество стои след друго – или всякога, или в повечето случаи – и след него няма нищо друго. Среда пък е онова, което и само следва подир друго и друго следва подир него. Затова добре построените фабули трябва да започват не от къде да е и къде да е да свършват, а трябва да бъдат съобразявани с казаните принципи.
Освен това, понеже хубаво – както живо същество, така и всеки предмет – се състои от някакви части, затуй то не само трябва да притежава в строен порядък тези части, но и да има и неслучайна величина. Защото хубавото се проявява във величината и порядъка. Поради това хубавото същество не бива да бъде нито съвсем малко – понеже образът му, заемайки незабележимо пространство, би се загубил като звук, произведен в недостъпно за нашия слух кратко времетраене; нито прекалено голямо – понеже би било невъзможно да се обгърне то с един поглед и неговото единство и цялост биха излезли от кръгозора на наблюдаващите го – както например, ако някое животно имаше дължина десет хиляди стадии. Тъй щото както предметите и живите същества трябва да имат определена и при това лесно обозрима величина, така и фабулите трябва да имат определена и при това лесно запомнима дължина. Определянето на дължината с оглед на сценичните представления и възприемането от страна на зрителите не е задача на изкуството. Ако би било потребно да се представят на сцена сто трагедии, то времетраенето за всяка една би се измервало по водния часовник, както някога, казват, и било. Колкото пък се отнася до дължината на трагедията, погледнато по същество, то най-добра по величина бива всякога онази фабула, която е развита до пълна яснота. А за да определя просто, ще кажа, че онзи обхват на драмата е достатъчен, в чиито предели при последователното развитие на събитията могат да произлязат – по вероятност или необходимост – преходи от нещастие към щастие или от щастие към нещастие.




Aристотел - "поетика" , глава 7



Тази статия е свързана с учебните дисциплини антична литература и литературознание.