За миналото

Това размишление е с висока степен на абстракция. Преди да започнете да го четете, моля проверете какво означава думата "абстракция" в речника.

Може ли човек да избяга от миналото си - отговорът е НЕ ! Миналото преследва всеки един от нас и ни пречи ! Това е неизбежно и никой неможе да избяга от миналото си ! То е част от нас и дори бих казал, че човек е това, което е бил в миналото си ! - Вярно - хората се променят, но промяната никога не е фрапираща и не е учудваща - хората живеят в миналото си. Ако кажем - някой би се променил - то според мен това би означавало този някой да се ориентира към друг момент от миналото си, друг аспект, но както и да погледнем тази промяна - тя никога няма да е "Промяна" в конкректиката на смисъла на думата.
Да - човек е преследван от миналото си и това му пречи понякога да влезе в настоящето пълноценно. Именно това е причината вечно да се опитваме да бягаме от миналото си! Въпроса обаче е дали осъзнаваме, че миналото ни пречи - дали всеки го осъзнава. Защото тези, които не съзнават тази Истина - и НЕ бягат от миналото си - живеят в една заблуда - заблуда, караща ги да си мислят, че нещата понякога стават без причина - просто ей така - ей тъй. Те може би си обесняват нещата със фрази от сорта "Така е трябвало да стане" и "Така се е случило" .
Когато човек избере да живее в настоящето - както се казва Тук и Сега - той трябва да забрави и за миналото си, а не само за бъдещето, последствията. И именно тези хора - които живеят тук и сега - са най-близки до тази идея. Това е главната причина те да се чустват щастливи през по-голямата част от времето си! Нещастни са онези хора, които все още живеят ВЪВ и СЪС миналото си. Те никога няма да се откъснат от него - и никога няма да спрат да контактуват СЪС и особено ЧРЕЗ него. Тъжно и крайно е моето разсъждение - но в него има огромна доза истина.
Тъжни са хората, които си спомнят добре миналото си - самите усмивки са им някакси тъжни и жални, поведението им е до болка предсказуемо, а живота им до край еднообразен. Това им пречи да се радват на настоящето, на момента, на живота !
Весели са хората, които забравят лошите моменти, кавгите и дразгите. Те забравят и мъките на живота - просто сякъш не са способни да помнят нищо друго, освен добрите и хубави моменти. Тези хора никога не забравят прекрасните мигове и усмивки !
Но миналото преследва и веселите, и тъжните хора. Друг е въпроса, че веселите се опитват да запомнят само хубавото от това минало - което е и ПРИЧИНА, и СЛЕДСТВИЕ те да бъдат весели и усмихнати !!!
Разбира се - горепосочените твърдения са малко крайни, но до голяма степен вярни! От тези твърдения се създава друг въпрос - когато някой си спомни за миналото си - какъв е той - весел или тъжен човек?
Според мен - ако човек си спомня тъжните моменти от миналото си - значи този човек в момента е тъжен - но когато си спомня веселите мигове той непременно е весел ! Ето няколко брутални примера:
1*Няма как ти да си весел и едновременно с това да си спомняш за погребението на баба си!
2*Няма как ти да си щастлива с гаджето си и едновременно с това да контактуваш с някой бивш приятел!
3*Няма как ти да си тъжен, когато си спомняш прекрасни мигове с любими хора!
4*Няма как ти да си нещастна, когато знаеш, че ще имаш всичко което поискаш!
1* - при първия пример човек е тъжен. Спомня си с тъга.
2* - при втория пример има нещастие - тоест липса на щастие и чувства - които се търсят другаде (а щом се търсят, значи или ги няма, или са в недостатък, "недоимък").
3* - при третия пример човек е весел. Изпитва носталгия - но носталгията е ориентирана към прекрасните моменти, а не към тъжните - затова човек е весел - Спомня си с усмивка :) - той не плаче, когато си спомня.
4* - при четвъртия пример налице е щастието в пълната му форма !

Логично е да се смята, че когато действията на някой са ориентирани към миналото тоест към определени минали моменти то той търси щастие - кой би търсил нещастието?. Може би е имал щастие в тези минали моменти, щом в настоящето търси именно тези минали моменти.

Край

Създадено и Представено от VIVAFOLK98.blogspot.com ( Blagovest Cvetanov )