Разкрита е тайната на тракийския храм в Старосел

Starosel-_Horizont-10Одриският цар Аматок ІІ (359-351 г. пр. Хр.) е построил храма в Четиньова могила и разположената в близост до него тракийска владетелска резиденция под връх Кози грамади. До откритието е стигнал екип на Националния исторически музей (НИМ) под ръководството на д-р Иван Христов. До този момент се смяташе, че култовият център в средногорското село е бил изграден от цар Ситалк (445-424 г. пр. Хр.).

През лятото на 2009 г. са били взети проби от ритуална клада, върху която са поставени каменни дарове на богинята Хестия. Кладата е била разположена в самия център на могилния насип на Четиньова могила под тонове пръст. Радиовъглеродният анализ на пробите, извършени в Хайделберг (Германия), в лабораторията на д-р Бернд Кромер, показват, че кладата е горяла след 358 г. пр. Хр., когато синхронно е бил построен храмът и е натрупан могилният насип.
Резултатите от лабораторните изследвания, съпоставени с анализа на събитията, станали в Тракия след тази година, дават основание на д-р Иван Христов да приеме, че храмът в Четиньова могила и разположената наблизо тракийска владетелска резиденция под връх Кози грамади, са построени именно от цар Аматок ІІ (359-351 г. пр. Хр.).
Родовият герб на династията на цар Аматок е представлявал двойна брадва (лабрис). Лабрисът е открит върху няколко предмета в района на Старосел и върху десетки монети.
Тези обекти, както и други интересни паметници в землището на Старосел,  Стрелча и село Кръстевич, са съществували и при цар Терес ІІ (351-341 г. пр. Хр.).
Според учените през ІV в. пр. Хр. в южните склонове на Същинска Средна гора е бил обособен значим политически център на траките. Този център е унищожен при похода на Филип ІІ Македонски през 342/341 г. пр. Хр. Археолозите от НИМ са реконструирали т. нар. Свещен път до храмовете в Старосел и възнамеряват да продължат разгадаването на тайните на Средна гора.
Starosel_-_hram_3Междувременно стана ясно, че храмът в Старосел е пред срутване. В основата си каменните блокове се изхабявали, а насипите тръгвали надолу към основата. Според специалистите има реална опасност от пълно срутване на тракийското светилище. "Ще се затрие миналото на цяла една цивилизация, която е от огромно историческо значение не само за България, а и за цяла Европа", е изразила безпокойството си екскурзоводът Гена Герговска.
От 2000 година, когато покойният вече доктор Георги Китов заедно с експедиция ТЕМП открил сензацията, двете зали на траките са подпрени с дървени подпори, които вече били поддали. "Водата, проникваща в могилата, унищожава ценностите, оставени от предците ни. Най-голям е проблемът в кръглата зала, където древните жреци са извършвали мистериозните си тайнства. Заради влагата помещението кристализира и така се руши най-гладкият слой на купола – там траките са изографисали цветен фриз".
"Сигнализирали сме с писма Министерството на културата, Националния исторически музей и всички възможни иституции", е заявил заместник-кметът на Хисар инженер Пенка Ганева, на чиято територия се намира историческият паметник.
На оглед е пристигнал заместник-директорът на НИМ – археологът Иван Христов. Той е направил преценка и е уведомил колегите си какво е нужно да се направи и как да се спаси култовата сграда.
Източници touristmedia.info.bg и archaeology.travelguide-bg.com
На снимките: Храмът под могила Хоризонт (горе); кръглата куполна зала на храма под Четиньова могила (долу)
Свързани статии:
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар