Непозната - Димчо Дебелянов

Нощ ледена властно се стеле над мен,
и в жажда за радост и ден,
аз чезна по нейните тъмни крила.
- Ела, възжелана, ела!

Рой вихри бездомници глухо тънтят -
пред мене ни завет, ни път, -
на щастие минало призрака блед
покриват забрава и лед.

Ела, възмечтана, и вожд ми бъди,
към светли дни ме поведи -
и песен за вяра и бодрост запей,
страха ми, скръбта ми развей!

Аз с тебе ще тръгна - и бодър, и смел -
към онзи незнаен предел,
да търся всевечни мощни зари -
далеч зад моря и гори.

Ще бъдем ний там възвисени орли
над стръмни гранитни скали -
с огрени от златното слънце чела...
Ела, непозната, ела!