Предпътно - Елица Мавродинова

Предпътно - Елица Мавродинова




Дъжда ще чакам Господ да ми го прелее в стомните -

ще срещна някой жаден и ще му налея.

Останалото в шепи ще го занеса до хоризонта

и от ръба на този свят ще видя другия къде е.



Ако не дойде никой с мене, няма да е тъжно.

Тъгата я оставих вчера - спи под камък.

В косите си ще заплета пет класа ръжени:

"Почитай хляба!" учеше ме мама.



В торбичката ще сипя пръст от татковата нива,

ще скърша клончета от старата смокиня,

че там, където може би отивам,

гнездо ще трябва сигурно да свия.



А слънцето ще чакам Господ да го прибере в гърдите ти,

за да те срещна някъде и да се стопля.

И да не стане, пак ще се оглеждам за очите ти,

събарящи звезди по всички покриви.



На китката ще си завържа седем възела:

да не забравя откъде пристигам,

какво съм и коя съм, накъде съм тръгнала;

какво си имам и какво не ми достига...



А седмият ще е за да не се изгубя някъде.

Изгубя ли се, ще си те запея.

Прелей ми в стомните три глътки от душата си

и от ръба на този свят ще видим другия къде е.