Снимка: Природоисторически музей (Виена)
Прочутата Венера от Вилендорф е може би най-старата скулптура на света, датирана отпреди 22 000 години. Тази висока едва 11 см женска фигурка с необикновено пищни форми е от варовик в цвят охра и тук-там остатъци от червена боя. Открил я австриецът Йозеф Сомбати в палеолитното находище край селището Вилендорф в Долна Австрия. Всъщност такива венери са намирани и на много други места и всичките са с подчертано уголемени белези на женствеността – задници, бедра и гърди. Мастните натрупвания (стеатопигия), каквито днес имат много от бушменските жени в Африка, говорят определено, че създателите им са изповядвали култа към плодородието. Потвърждава го и фактът, че за сметка на детеродните „атрибути”, ръцете, лицата, дори и целите им глави са само загатнати или изобщо липсват. Някои от фигурките са издялани от кост, други са ваяни от глина, а трети са от камък. Ако не можем да видим оригиналите, не е невъзможно да открием в книгите или Интернет пространството Венерите от Лосел, Леспюг, Долни Виестонице, Костьонки, Брасампюи. С изумително майсторство техните майстори са създали обобщаващ образ не просто на жената, а на плодородието.
Тази керамична фигура на бременна жена е лицата, отпреди 7-8 хилядолетия. Намира се музея на Асеновград.
В началото на миналия век учените проучват на остров Малта едни от най-внушителните архитектурни паметници на праисторическия свят. Щастливи сме, че имахме възможност и ние да обиколим десетина от малтийските мегалитни комплекси – Аджар Им, Тершийн, Найдра, Жгантиа и хипогеумът Ал Сафлиени и др., днес под специалната охрана на ЮНЕСКО.
Те представляват лабиринти от масивни каменни блокове, грижливо подредени така, както ескимосите и до днес правят иглутата си от ледени късове. Тези култови съоръжения са доста сходни с циклопската архитектура на микенските гърци, но са по-стари с цели 2000 години. Съществува мнение, че на Малта праисторическият човек е направил скока от наколните жилища към каменните строежи. Но през последните 3 десетилетия стана ясно, че поне според археологическите открития, това е станало около Голямото езеро на днешното българско черноморско село Дуранкулак. Там намериха доста по-стари от малтийските култови съоръжения, за които ще ви разкажем друг път. Тук показваме малтийските паметници.
С радиоактивен метод е установено, че възрастта им е около 5500 години. Съществува теория, че в помещенията с овална форма на храмовете се е събирало населението, за да слуша речите на своя оракул, чийто глас минавал през специална дупка и заради ефекта на ехо думите му звучали ужасяващо.
Намерените в храмовете статуетки на т.нар. „дебели жени”, бикове и свини майки с малките им, както и изобилието на фалически символи определено са свързани с върховния за онова време култ към плодородието.
Никой не може да каже как с примитивните си оръдия на труда древните хора са местили огромните каменни блокове. Но също толкова интересно е и друго – погледнати от въздуха тези мегалитни комплекси имат същите форми като намерените при разкопките венери.
Култът към бика, изповядван от протоиндийската култура на цивилизациите от Мохенджо Даро и Харапа, също е култ към възпроизводството. С него е свързан и прочутият бик Нанди спътника на хиндуисткия бог Шива, върху чиито гръб той обикалял света. В руините на древната Харапа са открити множество глинени печати с изображения на бикове и пиктографска писменост около тях, за жалост все още неразчетена.
В пещерите Бимбетка в Централна Индия видяхме праисторически рисунки на възраст 12 000 години на повечето бяха изобразени бикове.
Тази керамична фигура на бременна жена е лицата, отпреди 7-8 хилядолетия. Намира се музея на Асеновград.В началото на миналия век учените проучват на остров Малта едни от най-внушителните архитектурни паметници на праисторическия свят. Щастливи сме, че имахме възможност и ние да обиколим десетина от малтийските мегалитни комплекси – Аджар Им, Тершийн, Найдра, Жгантиа и хипогеумът Ал Сафлиени и др., днес под специалната охрана на ЮНЕСКО.
Те представляват лабиринти от масивни каменни блокове, грижливо подредени така, както ескимосите и до днес правят иглутата си от ледени късове. Тези култови съоръжения са доста сходни с циклопската архитектура на микенските гърци, но са по-стари с цели 2000 години. Съществува мнение, че на Малта праисторическият човек е направил скока от наколните жилища към каменните строежи. Но през последните 3 десетилетия стана ясно, че поне според археологическите открития, това е станало около Голямото езеро на днешното българско черноморско село Дуранкулак. Там намериха доста по-стари от малтийските култови съоръжения, за които ще ви разкажем друг път. Тук показваме малтийските паметници.С радиоактивен метод е установено, че възрастта им е около 5500 години. Съществува теория, че в помещенията с овална форма на храмовете се е събирало населението, за да слуша речите на своя оракул, чийто глас минавал през специална дупка и заради ефекта на ехо думите му звучали ужасяващо.
Намерените в храмовете статуетки на т.нар. „дебели жени”, бикове и свини майки с малките им, както и изобилието на фалически символи определено са свързани с върховния за онова време култ към плодородието.
Никой не може да каже как с примитивните си оръдия на труда древните хора са местили огромните каменни блокове. Но също толкова интересно е и друго – погледнати от въздуха тези мегалитни комплекси имат същите форми като намерените при разкопките венери.
Култът към бика, изповядван от протоиндийската култура на цивилизациите от Мохенджо Даро и Харапа, също е култ към възпроизводството. С него е свързан и прочутият бик Нанди спътника на хиндуисткия бог Шива, върху чиито гръб той обикалял света. В руините на древната Харапа са открити множество глинени печати с изображения на бикове и пиктографска писменост около тях, за жалост все още неразчетена.
В пещерите Бимбетка в Централна Индия видяхме праисторически рисунки на възраст 12 000 години на повечето бяха изобразени бикове.
Бимбетка
С изображение на бик е и този голям зооморфен съд от музея в Пазарджик. Намерен е в праисторическото селище до Ракитово.
Българска реплика на споменатите харапски печати – Златен амулет от варненския къснохалколитен некропол с изображение на бик. Намира се във Варненския музей, където могат да се видят много от находките, свързани с най-старото злато на човечеството.
Още два златни амулета от Варненския некропол с изображения на бикове, намерени в един от най-богатите гробове там, №36.
На този зооморфен съд явно с култово предназначение от Радинград, създаден преди около 4500 години (късния халколит) грънчарят не е пропуснал да изобрази и фалоса.
Докато пък на друг антропоморфен съд от същото място, висок 17 см, виждаме ярко изразената стеатопигия. И двата съда се намират в музея на Разград.
Много са примерите по целия свят, но не бива да забравяме, че когато говорим за зората на европейската цивилизация, днешните български земи са крайъгълен камък. Там някога са възникнали или са стъпили за първи път на континента чрез обмен със синхронни малоазийски цивилизации следните велики постижения:
- Най-древните медни рудници, снабдяващи с този метал голяма част от европейския континет.
- Първото злато на човечеството.
- Най-старата владетелска институция, създала преддържавна форма в ръководството на обществения живот.
- Може би е възникнала и протописменост.
Ако продължим по този път, ще трябва да споменаваме до втръсване тава „най – най…” за най-старите заселници по нашите земи. Но да се върнем към темата. Разкопаните десетки селищни могили са натрупали огромни фондове на археологическите ни музеи. Едва ли не във всеки наш град може да се види истинска съкровищница от чудесни произведения на праисторическото изкуство. Ето някои от тях, свързани пак с култа към плодородието.
Теракотеният женският идол от най-продължително обитаваната в Европа Карановска селищна могила е създаден през ранния неолит, преди повече от 8000 години. Виждате богинята, застанала в доста предизвикателна еротична поза, вероятно свързана с някакъв тайнствен ритуал, свързан с продължението на рода, тоест пак с плодородието.
Какво ли щяхме да научим от този подобен и синхронен на показания по-горе идол от културата „Градешница”, ако можехме да прочетем странните знаци по тялото му?
…. или от този антропоморфен съд от същото място и същото време? Исторически музей, Враца.
Тези трогателни композиции на тема „майчинство” са от късната каменно-медна епоха. Едната е от селищната могила „Юнаците” и се намира в музея в Пазарджик, а другата е открита в Чаталка, Старозагорско.
Един Господ знае какво означават знаците по тялото на тази статуя от късния халколит, открита в култовия център при с. Долнослав. Днес се намира в пловдивския музей.
В същия музей са и откритите пак в Долнослав два съда с подчертано фалическа форма и неясно предназначение.
С фалическа форма е и този съд от същото време, който е в сбирката на асеновградския музей.
Красивият съд, открит при разкопки в местността Чардако при с. Слатино, има форма на женски бюст. Може да го видите в музея на Кюстендил.
Няколко приличащи си керамични богини от с. Телиш имат ясно изразена стеатопигия. Ето една от тях. Всичките са от късния халколит и се намират в музея на Плевен.
Един изключително красив халколитен идол от местността „Чардако”, създаден преди 5500 години. Той също е в експозицията на кюстендилския музей.
Този идол е по-стар – от времето на късния неолит (преди 7000 години). Открит е при Дуранкулак и е изложен в Националния исторически музей – София.
Българска реплика на споменатите харапски печати – Златен амулет от варненския къснохалколитен некропол с изображение на бик. Намира се във Варненския музей, където могат да се видят много от находките, свързани с най-старото злато на човечеството.
Още два златни амулета от Варненския некропол с изображения на бикове, намерени в един от най-богатите гробове там, №36.
На този зооморфен съд явно с култово предназначение от Радинград, създаден преди около 4500 години (късния халколит) грънчарят не е пропуснал да изобрази и фалоса.
Докато пък на друг антропоморфен съд от същото място, висок 17 см, виждаме ярко изразената стеатопигия. И двата съда се намират в музея на Разград.
Много са примерите по целия свят, но не бива да забравяме, че когато говорим за зората на европейската цивилизация, днешните български земи са крайъгълен камък. Там някога са възникнали или са стъпили за първи път на континента чрез обмен със синхронни малоазийски цивилизации следните велики постижения:- Най-древните медни рудници, снабдяващи с този метал голяма част от европейския континет.
- Първото злато на човечеството.
- Най-старата владетелска институция, създала преддържавна форма в ръководството на обществения живот.
- Може би е възникнала и протописменост.
Ако продължим по този път, ще трябва да споменаваме до втръсване тава „най – най…” за най-старите заселници по нашите земи. Но да се върнем към темата. Разкопаните десетки селищни могили са натрупали огромни фондове на археологическите ни музеи. Едва ли не във всеки наш град може да се види истинска съкровищница от чудесни произведения на праисторическото изкуство. Ето някои от тях, свързани пак с култа към плодородието.
Теракотеният женският идол от най-продължително обитаваната в Европа Карановска селищна могила е създаден през ранния неолит, преди повече от 8000 години. Виждате богинята, застанала в доста предизвикателна еротична поза, вероятно свързана с някакъв тайнствен ритуал, свързан с продължението на рода, тоест пак с плодородието.
Какво ли щяхме да научим от този подобен и синхронен на показания по-горе идол от културата „Градешница”, ако можехме да прочетем странните знаци по тялото му?
…. или от този антропоморфен съд от същото място и същото време? Исторически музей, Враца.
Тези трогателни композиции на тема „майчинство” са от късната каменно-медна епоха. Едната е от селищната могила „Юнаците” и се намира в музея в Пазарджик, а другата е открита в Чаталка, Старозагорско.
Един Господ знае какво означават знаците по тялото на тази статуя от късния халколит, открита в култовия център при с. Долнослав. Днес се намира в пловдивския музей.
В същия музей са и откритите пак в Долнослав два съда с подчертано фалическа форма и неясно предназначение.
С фалическа форма е и този съд от същото време, който е в сбирката на асеновградския музей.
Красивият съд, открит при разкопки в местността Чардако при с. Слатино, има форма на женски бюст. Може да го видите в музея на Кюстендил.
Няколко приличащи си керамични богини от с. Телиш имат ясно изразена стеатопигия. Ето една от тях. Всичките са от късния халколит и се намират в музея на Плевен.
Един изключително красив халколитен идол от местността „Чардако”, създаден преди 5500 години. Той също е в експозицията на кюстендилския музей.
Този идол е по-стар – от времето на късния неолит (преди 7000 години). Открит е при Дуранкулак и е изложен в Националния исторически музей – София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар