ШАРЛ БОДЛЕР: В ОЧИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЦИ И В СТИХОТВОРЕНИЯ

ШАРЛ БОДЛЕР: В ОЧИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЦИ И В СТИХОТВОРЕНИЯ

Шарл Бодлер е роден в Париж на 21 април 1821 г. Той е син на висш държавен чиновник, запазил типичната за XVIII в. любезност и изисканост. Когато бащата умира, майката на Бодлер се омъжва за генерал Опик, посланик в Константинопол. Семейството на Бодлер се отнася остро и негативно към влечение на Шарл към литературата. Затова младият Бодлер е изпратен от семейството си в на Индия, посещава остров Мавриций, остров Бурбон, Мадагаскар. “Направиха напразен опит да го заангажират с тър­говия”, разказва Готие. След завръщането си в Париж Бодлер е вече пълнолетен. Той продължава екстравагантния живот, с който е свикнал. През този период той се запознава с мулатката Жана Дювал, връзката, с която продължава до края на живота му. Това е времето когато Теофил Готие се запознава Шарл Бодлер. Тогава той е все още е непознат талант, но името му започва да се чува сред поетите и хората на изкуството. И “явно, че младото поколение, което идваше след забележителното поколение от 1830 г., му възлагаше много. В тайнствения кръжец, в който се оформяха бъдещите репутации, той минаваше за най-добрия”. Описанието, което Готие дава за 27-годишният Бодлер е показателно за възхищението му пред бъдещия автор на “Цвета на злото”: “Косата му беше много ниско подстригана, разказва Готие - и удивително черна; тя обграждаше симетрично ослепителното бяло чело като сарацински шлем; очите с цвят на испански тютюн отправяха одухотворен, дълбок и може би малко прекалено проницателен поглед; а устата с блестящи бели зъби криеше под леки копринени мустаци подвижни сладострастни иронични гънки...” В записките си за Бодлер Готие пише още: “Той обикна небето, обсипано с непознати в Европа съзвездия, разкошната гигантска растителност с упойващи аромати (...) и в своите стихове често на­пуска мъгливия и кален Париж и се връща към тези светли, лазурни и уханни земи. И сред най-мрачните стихотворения често се отваря един прозорец, от който се виждат не черня комини и опушени покриви, а синьото море на Индия или някой златен бряг, по който леко пристъпя с амфора на гла­ва стройна полугола малабрийка.” През 1857 г. Бодлер публикува своята първа и най-известна стихосбирка „Цветя на злото“ („Les fleurs du mal“). Тя е издадена от Огюст Пуле Маласис, който наследява печатница в Алансон. В един от предговорите си на „Цветя на злото“ („Les fleurs du mal“) Бодлер пише: „Тези, които познават нещата, ще отгатнат мисълта ми, а онези, коитоне могат или не искат да разберат, това ще бъде само натрупване на безплодни обяснения.” Според Рене Гил целият бъдещ символизъм е съсредоточен в сонета „Съответствия” на Бодлер. В този сонет Гил открива „цялата гама от аналогии”, която вдъхновява последователите на Бодлер. Под влияние на „Съответствия” Варлен създава „Поетичното изкуство”, в която излага основната си идея, че поезията трябва да се слее с музиката, че тя няма нужда от външни декорации и подробни описания, а всеки поет трябва да изразява личните си преживявания. А ето как описва Готие Бодлер последните години на живота му: “Лицето му беше отслабнало и някак одухотворено. Очите изглеждаха по-големи, носът още по-изтънен и по-характерен. Устните бяха загадъчно стиснати и в ъгълчетата им сякаш стояха запечатани саркастични тайни. Някогашният руменец по стените се смесваше с жълтеникавите тонове на зноя или на умората. Пооголеното чело беше станало по-голямо и по-силно. Сякаш бе изсечено от изключително твърд мрамор. Тънки копринени дълги коси, пооредели вече и почти съвсем бели, обграждаха тази физиономия едновременно на старец и младеж и й придаваха жречески вид.” Съответствия Природата е храм и живите колони неясни думи често отронват в този храм; в гора от символи човек се лута сам, изпращан от очи към него благосклонни. И както се настигнат все по-далеч оттук и сливат в един зловещ кънтеж ехата – дълбок като нощта и като светлината – така си съответстват и мирис, цвят и звук. Познавам чуден мирис – със сладост на обой, по-свеж от детска плът зелен като морава, но знам и друг – тържествен и сладостно-пищен, той с безкрайните неща несетно ни сродява - бензой, тамян и мускус, и амбра са това, възтортващи духа ни и всички сетива. Албатрос Понякога из път, щом скука ги обземе, огромни албатроси моряците ловят от верните ята, които дълго време над бездните горчиви след кораба летят. Лежи на пода той между въжа дебели, той – царят на лазура – направо е за смях! Но става и криле огромни, снежнобели като весла печално повлича покрай тях. О, пътникът крилат! Сега е тъй неловка и грозна тази птица – в очите й печал! Един й пуска дим в разтворената човка, а друг след нея куца, моряците разсмял. Поетът е събрат на княза на ятата, сред бурите се носи над прашки и мълви; насила тук свален – сред гмежа на тълпата, - крилата исполински му пречат да върви. (Превод Кирил Кадийски) Идеалът Не, никога девойки със чара на винетки, деца осакатени от този век без срам, в ръце с кастанетки, с обувки на кокетки – о, не, на тях не мога сърцето си да дам. За Гаварни оставам тълпата приказлива на девите болнави, обзети от печал – сред тези бледи рози духът ми не открива цвят тъмноален, който е моят идеал. Това, което в бездна сърцето ми превръща, сте вие, лейди Макбет, душа в греха могъща, и на Есхил мечтата – тя в бури разцъфтя. Или ти, „Нощ” велика, на Боунароти рожба, чиято странна поза светът не разтревожва – за устни на Титани е твойта красота! (Превод Петър Велчев) Бележка: Дълго се опитвахме да открием стихове от Бодлер. В книжарниците по главните софийски улици книжарките вдигаха рамене и твърдяха, че няма да намерим. Разбира се оказаха се прави - за настоящия момент. По щастлива случайност наскоро ми попадна една ценна книга. „Слово и символ. Из естетиката на европейския символизъм.”, съст. Стоян Илиев, Изд. „Наука и изкуство”, София, 1979 г. Помествайки тук няколко емблематични стихотворения за символизма си пожелаваме такива ценни книги да се преиздават, а не да съществуват единствено като библиографска рядкост.