СЪВЕТИ ЗА МЛАДИ ПОЕТИ (ИЗ ФИЛОСОФИИТЕ НА БЪРК И ХЕРДЕР)

По какъв начин трябва да пишат съвременните поети? Този въпрос е бил причина за диспут през всички времена. Ето какво ви съветват някой от умовете на Просвещението, чиите мисли са актуални и 300 години след тяхното настоще. Едмънд Бърк противно на Лесинг, счита, че в поезията неяснотота и по-точно добре обмислената неяснота, изрязява възвишеното. Според Бърк, за да бъде едно описание живо и изразително, то трябва да предизвиква известна неяснота, защото по този начин предизвиква по-силна емоция, отколкото, ако даде ясна и точна картина. В подкрепа на това твърдение той дава пример със звуците и музиката, при които без да ни се предствавя какаъвто и да е било конкретен и ясен образ, влиянието върху чувствата е много мощно. Помислете Яворото стихотворение "Нощ" колко ясно е описана нощта? Бърк счита, че погрешно се смята за по-силно възхищението, породено от една картина, например, пред произведението на поезията или реториката, защото поезията със цялата си неяснота има по-силна власт над чувствата отколкото другите изкуства. Колкото повече знаем за едно нещо, толково повече ентусиазма и възбудата ни намаляват. Образите на поезията винаги са неясни, но въздействието на поезията не се дължи само на тази неяснота. Въздействието на думите е не в в образите, които създават, а в това, че при споменаването им имат същия ефект, който би призвел техния оригинал, когато би бил видян. Но думите могат да въздействат и без да пораждат образи или идеи за нещата. Например изречението: „Другото лято ще ида в Италия”. За да разберем смисъла му не си представяме пътуването, лято, Италия и пр. „...поезията и нейното въздействие зависят толкова малко от силата, пораждаща сетивни образи, че, убеден съм, тя би загубила значителна част от енергията си, ако това беше необходимия резултат от всяко описание. Защото онзи съюз от въздействащи думи, който би е най-мощното от всички поетически средства, често ще губи силата си, наред със своята уместност и логическа последователност, ако трябва винаги да пробужда сетивти образи.” Едно описание без детайли, въздейства много повече от детайлното описание. Поезията не работи с описания и не действа чрез описания, а чрез въздействие върху чувствата, чрез предизвикване на съчувствие. И в това се състои най-голeмия й успех. Бърг разграничава драматическата поезия, която подражава на действитерността и то до толкова доколкото има за цел да опише маниерите и чувствата на хората и поезията, която той определя като описателна, която работи чрез заместване, чрез звуци, които въздействат като реалности. „Истинското подражание напомня нещо друго, а думите несъмнено нямат никаква прилика с идеите, които означават”. Но въпреки, че думите действат чрез представи тяхното въздействие върху чувствата не е леко, а напротив много мощно. Това се дължи на човешка природа, която ни кара лесно да се вълнуваме, да бъдем съпричастни към другите. Думите се вкореняват в ума ни много по-силно от действителните предмети и създават много по-силно впечатление от тях. И още нещо – с думите можем да направим такива съчетания, чрез които да даем нов живот е сила и на най-простите обекти. Думите имат и способността да се обединават и по този начин да предизвикват възвишеното в много голама степен. Хердер също счита, че един поет непременно трябва да въздейства върху хората, да вълнува. За съвременните му поети той мисли, че създават „мъртви стихове”. Защо това е така? Защото те са се отдалечили от това, до което песните на древните наради стоят близо. Той казва, че колкото по-див, а под това разбира по-жизнен и по-свободен е един народ, толково по-живи и по-свободни са неговите песни. Счита, че една от характирните черти на древните песни е драматичното. Това ги отличава от съвременните. Духът, който изпълва древните песни и примитивният им и наивен, но велечествен характер, дълбочината на впечатлението, което извиква всяка мощно казана дума. Древните народи възпроизвеждат сетивно, ясно и живо предмета, за който искат да се изкажат. Те не се губят в понятия, в техния език дори не съществуват думи с абстрактно значение. В древните песни мисълта се изразява чрез словото, а словото напълно се покрива с мисълта. Ако един съвременен поет иска да напише добро стихотворение, той трябва да се поучи от песните на древните народи. Едно стихотворение трябва да носи духа на своя автор. Грешката на съвременното изкуство е, че работи с правила, поетите измислят изкуствено страсти, които нямат – затова и съвременната поезия, счита Хердер е скована и несигурна. Хердер разграничава два вида поети: 1-ви тип – разсъдъчен тип поезия – поетът трябва да долови и обмисли своя предмет е съдържанието на стихотворението, да ги разтългува и подреди, „като че всички букви да му вече отпечатани в душата, а той дава в своето стихотворение цялостен израз на своите мисли”. Поетите от първия тип обмислят продължително време да пишат. Тези стихотворение се характеризират с дълбочина и трайност на впечатлението. 2-ри тип – когато се изисква от стихотворението чувства, поетът се отдава изцяло на „щастливия час” на момента. Някои поети се опитват да свържат двата типа поезия. Това може да направи геният след продължително време на овладяване. Хердер говори за елизията и инверсията като много подходящи да създаването на жива и изразителна поезия. Елизията (изпускането) на гласни или думи е много подходяща за поезията, тъй като струпването на езиковите частици много често пречат на хода на мисълта. За инверсиите в стихотворенията казва, че те не са похвати, наложени от една несъвършенна муза, както се счита обикновено. Те са присъщи на старинните песни и са плод на естествената сила на въображението. Той счита, че песните на древните народи могат да научат на много неща новите поети, като ученето не се състои само във външната страна – езика и формата, но и в тона.