За живота, смъртта и себепознанието

В своите "Мисли", Блез Паскал дава много сполучливо описание на духовната нищета на онези хора, които не се замислят за смисъла на своето съществуване и за момента на смъртта, който очаква всички ни. Ето как разсъждава един подобен човек:

"Аз не знам кой ме е създал на света, нито какво е светът, нито какво съм аз; намирам се в страшно неведение спрямо всичко; не знам какво са тялото ми, сетивата ми, душата ми и дори тая част от мене, която мисли това, което казвам, която размишлява над всичко и над себе си и не познава себе си, както и всичко останало. Аз виждам тия ужасни пространства на Вселената, които ме окръжават, и се намирам прикован в един кът от този огромен простор, без да знам защо съм поставен на това място, а не на друго, нито защо това кратко време, което ми е дадено да живея, ми е отредено в тоя, а не в друг къс от цялата вечност, която ме е предшествувала, и цялата тая вечност, която ще ме последва. Аз виждам от всички страни безкрайности, които ме ограждат като атом и като сянка, траеща само един безвъзвратен миг. Всичко, което ми е известно е, че трябва да умра скоро, но това, което ми е най-неизвестно, е същата тая смърт, от която не ще смогна да избягам.
Както не знам откъде идвам, също тъй не зная накъде отивам; аз знам само, че, когато изляза от тоя свят, ще падна завинаги или в нищото, или в ръцете на един разгневен Бог, без да знам коя от тия два вида участи ще ме сполети. Ето моето състояние, пълно с немощ и несигурност. И от всичко това аз заключавам, че трябва да прекарам всички тия дни на живота си, без да търся и мисля за това, което трябва да ми се случи. Може би бих могъл да намеря някое разрешение на съмненията си; но аз не искам да си давам труд, нито да сторя крачка за да го потърся. Гледайки с презрение на тия, които се измъчват от тая грижа, аз искам да срещна без разсъждение и страх такова велико премеждие и да се изоставя безволно на смъртта, без да знам каква е моята бъдеща и вечна участ."
Блез Паскал, "Мисли"

Макар, с тези думи Паскал да изобразява хората, живели през седемнадесети век, днес те звучат много по-актуално отколкото тогава. Съвременният човек, който изцяло е потопен в сферата на сетивното, който посвещава цялото си време и усилия единствено на задоволяването на желанията и страстите на своето тяло, няма време дори да се погледне от страни, за да види собственото си невежество по отношение на самия себе си. Всъщност тези, чиято единствена цел е преследването на мимолетни удоволствия, с право не се замислят върху проблема за смисълът на живота и смъртта, защото ако биха се замислили дори само за миг, биха се ужасили от празнотата и нищетата на собственото си съществуване.