Много голяма привлекателна сила има един дял от езикознанието, а именно етимологията, науката за първоначалното, истинското значение на думите, или науката за произхода и състава на думите.
Най-старото обяснение на народното име българин намираме при Генесия (10 век). Като говори за балкански княз, чието племе произлизало от аварите и хазарите, той твърди,че така племето се нарекло по името на един негов господар- Булгар. Същото повтаря в началото на 11 век и друг византийски писател- Лъв Дякон.
Според персийския писател Мирхонд българите произлизат от един син на Кумана (Яфетов), който много обичал лова. Като открил един ден весели полета и приятен климат в областта на по-късните българи, той се заселил там и Бог му дал двама сина- Булгар и Бертас. Когато двамата порастнали те си избрали места, които започнали да обработват. Жителите на тези места станали техните потомци.
През 13 век неизвестно как в Западна Европа възниква тезата,която за пръв път казва, че българите са получили своето име от река Волга. Общо прието е и до днес, че първият, който привежда името българин с названието на река Волга е византийският писател Никифор Григор. През 17 и 18 век особено помогна да се разпространи етимологията на българин от река Волга съчинението на Мавро Орбини „Il regno degli slavi”.
Произволно е тълкуването на българин от името на главния град на българите , който се казвал Болгард и чието име значело „Голям град” или че българин е видоизменение на болярин.
Турско-татарската теория на Тунман-Енгел се придържа към хипотезата за произхода на името българин от името на река Волга, без да се опита да покаже как са се извършили фонетичните изменения. Шльоцер в „Нестор” дава кратко обяснение на името българи : „Че древните българи са съставяли силен народ, и са живели на Волга, това е ясно доказано. За това никой не се и съмнява, че са получили името си от тази река.”. Българите са разделени на Волошки и Камски.
От Волга тълкува българин и Карамзин, с разликата, че според него самата Волга се е казвала някога Булгар, както били твърдяли и арабските историци.
Както в Тунмановата школа, така и в тази на Венелин, въпреки противоположните възгледи относно езика на прабългарите,се приема, че името българин идва от името на Волга. Критиката обаче вече не се задоволява да покаже фонетичното сходство на двете имена, но и се стреми да открие смисъла им. Волга трябва да има някакво значение като име на славянска река. В това е убеден Венелин, който в две свои произведения се занимава с етимологията на името българин- в „Древни и някогашни българи” и в една специална статия за списание „Телескоп”.
Шафарик пък предполага, че името българи идва от bul и gari, но какво значи едното и другото не казва. Той категорично отблъсква сближението на българи с Волга. Според него тези две имена никак не са сходни и българин по никакъв начин не може да се образува.
Иловайский и Флоринский, представители на славянската теория, се придържат към старите тълкувания. Иловайский приема, че българин произлиза от Волга= влага. Другият, Флоринский, достига до заключението на Иларион Стоянов, Раковски, Славейков и др., че коренът на името българин е благ.
При свещенника Иларион Макарополски в едно приложение към превода на „Православно учение” намираме критика на мнението, че българин произлиза от Волга. Според него българин значи щастлив, т.е. има под власт щастието.
Двайсет години по късно и Раковски, който отъждествява бъларите с белги, не може да открие и най-малък татаро-унгарски остатък в езика ни, и става защитник на Иларионовата етимология. Според Раковски истинският корен е бъл или бър, така че българи или берги значи тези, които „берат земеродните плодове”. Според Раковски обаче има връзка и между българин и булгар, защото „първите арии-орачи” не са мляли житото, а го ядяли сурово или го варели цяло, после го чукали на булгур и го варели.
Според В. Томашек пък името булгар значи просто „смесен” и произлиза от турския глагол bulghamak („меся, разбърквам”). Маджарския турколог Вамбери също смята, че името булгар е от същия тюркски корен и значи буквално – „бунтовнически, въстаннишки”. Томашековото обяснение на българин в смисъл на смесен е склонен да приеме и проф.В.Н.Златарски в „История на първото българско царство”.
За многобройните етимологии на името българин от средните векове до края на 19 век на български има един ценен труд- „Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името българин” от д-р Иван Шишманов в сборник за народни умотворения, наука и книжнина. В нея са отбелязани по ред най-старите тълкувания от 10 до 18 век и свързаните с тях народни етимологии, както и етимологиите от гледище на различните теории за произхода на българите (урало-финска, турско-татарска, славянска). Етимологиите се критикуват въз основа на което проф. Шишманов заключва, че българин е турско име и значи буквално човек от Волга.
Всъщност етимологическото обяснение на името българин не е лесна работа. За народността на Аспаруховите българи има различни мнения. Привържениците на остарелия и днес съвсем изоставен възглед, че прабългарите са били фини, не са многобройни. Те не успяха да наложат етимологическото обяснение на името българин от някоя финска дума. Според Робърт Роесие името bulgar значело „водни хора”, защото на самоедски be, bi, bu значи „вода”, а ger, gar, gir в някои фински езици означава „хора”. Аналогично според Роесие маджарин значи „земни хора”. Все пак това обяснение на името българин не е никак вероятно, защото цялата финско-самоедска теория на Роесие се оказва несъстоятелна. Ред български думи, които имат съответствия в другите славянски и индо-европейски езици като лопата, сирак, бара, са според него от фински или самоедски произход. Очевидно този учен не е познавал достатъчно български и славянските езици, за това си служи с румънските заемки вместо с първичните български или славянски думи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар