| |
Не можело със закон да се регулира развитието на езика, цитира vesti.bg образователния министър Сергей Игнатов, който вероятно не е чел документа, защото не е на египетски.
Игнатов не върви да е съгласен със законопроект на политически противник, това е ясно. Но защо пък хора на словото са на нож с регулацията на езиковите процеси, която е проблем, нетърпящ отлагане, и то не от вчера?
Самият професор Васил Райнов, директор на Института за български език, например разправя пред Агенция "Фокус" надълго и нашироко защо закона няма да го бъде, като дори привежда "необоримия" довод: "Английският език защо не желае да направи правописна реформа? Защото, ако някой реши да направи правописна реформа, трябва да направи реформа за английски-английски, за американски английски, за австралийски английски и т.н." Професорът говори още за рефлекси на голяма и малка носовка, за пълния член, дето бил "граматично недоразумение", за фонетичния правопис, сякаш нещо в законопроекта на Корнезов цели да разклати историческите устои на книжовната ни реч, да ни отроди до наследеното словно богатство или - не дай боже! - да ни "направи" език по англо-американски образец!
Лов на вещици прозира пък зад словоизлиянията на Бойко Пенчев, литературовед, преподавател в СУ. Като "популистка заигравка" определя Пенчев законотворческия акт на Корнез в статия във в. "Дневник", законът бил атакистки, понеже искал "да затвори вратата за предавания не на португалски или суахили, а на турски" (според текста на чл. 6, ал. 7 българският език е задължителен "при предаванията, съобщенията, рекламите по радиото и телевизията и публикациите в печата"). Ама, г-н Пенчев, СЕМ може да разрешава предавания на език, различен от българския, пише в следващата алинея, да бяхте стигнали и до нея...
Законопроектът "великодушно е разрешил употребата на диалектни думи и израза, но само "в литературните произведения и журналистиката", продължава "анализът" на литературоведа, "не и в дома на баба Пена от Бусманци, за която се беше загрижил един депутат от ГЕРБ, и той мераклия да кове закон за езика", тълкува Пенчев. Само дето законът има за цел да регулира речевото ни поведение в публична среда - по радиото и телевизията, в печатни и електронни медии, в училището, в университета, на работното място, пък у дома с баба си можем и на диалект да си говорим, нали така?
Ако оставим настрани дребните заяждания, законопроектът на г-н Корнезов наистина си има трески за дялане, и ние услужливо ще му подадем брадвичката.
Да започнем от самото начало.
Чл. 2. Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
Не, драги законотворецо, не "право и задължение", а "задължение и право"! Поне това дължим на поколенията учители, писатели, езиковеди, журналисти - ревнители за чиста и богата българска реч, поне това - да вменим на българина задължението да знае родния си език!
Чл. 9. Изрази и думи от други езици се заменят с български, които възпроизвеждат техния смисъл.
Не мисля, че процесът подлежи на администриране, той е функция на живата реч и с подобна тежка задача следва да се нагърбват хора, компетентни в съответната област, да речем - компютърните спецове да предават със средствата на нашия език чуждите понятия, когато е възможно. Самият език "изхвърля" ненужното, никой вече не казва сейфам файл, казва се запазвамфайл, нали? Затова предлагам да се добави: които възпроизвеждат техния смисъл, в случаите, когато това е възможно.
Чл. 10. Използването на диалектни изрази и думи е допустимо в литературните произведения и журналистиката.
В кои журналистически жанрове обаче? Нима е допустимо в репортаж, новина, кореспонденция да се ползват думи като окошарен, опандизен, укумуш, сефте и подобни турцизми, жаргонизми и така нататък. Затова предлагам да се уточни: в литературните произведения и някои журналистически жанрове като есе, очерк и др.
Чл. 22 (2) Пет от членовете се избират от общото събрание на академиците и член-кореспондентите на Българската академия на науките измежду специалистите по българско езикознание и литература; пет от членовете се избират от общото събрание на Съюза на българските писатели; трима се избират от Академичния съвет на софийския университет измежду специалистите по българско езикознание и литература; двама членове се избират от Съюза на българските журналисти и двама от Съюза на юристите.
Хубаво, академици, писатели, журналисти (че аз половината отсега ги знам!), аучители, г-н Корнезов, учители по български език няма ли да има в тая комисия?
И сега стигаме до любимата ми част:
Чл. 25. За нарушаване на закона виновните лица се наказват с глоби съгласно Закона за административните нарушения и наказания.
Че то търпи ли се това "две в едно" (виж снимката), дето Би Ти Ви редовно ни го "поднася", а?!
Има и още "достойни" за наказания - вижте във фейсбук на страницата на Общество за приемане на закон за българския език.
Няма коментари:
Публикуване на коментар