Златото на Перперикон

Култът към бог Дионис е бил една от характерните особености на Родопите. Другата е добивът на злато и сребро, скъпоценните метали, на които древната планина е изключително богата. А един от най-големите рудници в античния свят се е намирал само на 2 км от Перперикон, до днешното с. Стремци. И днес посетителят остава изумен, влизайки през десетината запазени входа в достъпните сега на повече от 500 м галерии. Цял един хълм буквално е пробит с гъста мрежа от тунели. На повечето места в тях човек се движи изправен и съвсем спокойно може да се загуби в лабиринта от галерии. В епохата на плейстоцена това е било коритото на подземна река с изключително богати на самородно злато пясъци. По-късно тя е била затрупана и постепенно се е образувала единна скална маса. Работата на бъдещите златотърсачи и миньори се е състояла в разбиване на чакъл на тази скала и в промиването му край близката река.

по-голяма снимка

Изнасянето на натрошената каменна маса е ставало през десетки вертикални изкуствено пробити комини, край които личат дупки за подемните механизми, макари. Същевременно комините са служели и за вкарване на кислород в подземните хоризонтални галерии. Разбитата скала е промивана със специални съоръжения , а следите от изхвърления ненужен чакъл(т.нар.отвали) личат и днес. Впрочем повечето от околните рекички са златоносни. Съвсем не случайно единственият оцелял през вековете древен топоним е на протичащата под Перперикон река Перперешка.

по-голяма снимка

Оказва се, че името на Перперикон по интересен начин се свързва с добива на злато. Археологическите находки сочат, че рудниците при с. Стремци са били разработени в последните векове на старата ера и после са били изоставени. Но през епохата на средновековието, в 11-13 в., те са били отново възстановени и добивът на злато - подновен.
Точно от византийската епоха е единственото съхранено през вековете име на свещения град. В пълния си вид то е Хиперперакион, но древните историци бързо го съкращават - Перперакион или Перперикон. Думата трудно се поддава на пряк превод. "Хиперперос", "хиперпюрос" на гръцки език означава "свръхогнен", "надогнен". Интересно е, че във византийския гръцки език тази дума не съществува. За сметка на това тя е част от езика на Аристотел и е свързана с принасянето на жертви върху олтара. Тук не може да не се направи асоциация с храма на Дионис и с изпълнявания там обряд, в който огънят играе важна роля.
Но историята предлага и други възможности. В 1082 г византийският император Алексий Комнин провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и скоро е отсечена монета със съдържание 21.1/3 карата. Тя получава и ново име - "хиперперон" или известната на всички "перпера". Днес не е ясно откъде идва това наименование. Някои смятат, че то е свързано с топенето и пречистването през огън на златото. Император Алексий обаче бил известен любител на античното наследство и често използвал термини от древните времена, включително свързани с култовете към езическите божества.

по-голяма снимка

Очевидно е едно - връзката между името на града и наименованието на новата златна единица. Дали императорът е нарекъл важната крепост на измисленото от него име на паричната единица заради откриването в близост на голямо количество злато? Или пък това е било древното име на свещения град, незапазено по други извори и пряко свързано с култа към Дионис? В такъв случай златната монета е била наречена на наименованието на старинния град. Дано бъдещите археологически проучвания хвърлят светлина върху този важен въпрос.