...Обичат ли се хора
Те са щастливи
И грозни изглеждат
В бойни одежди...
***
...Кагато слънцето посипе блясък по земята
С отвесно падащи, горящи ме лъчи
Щурец неспирно търка си крилата
Разкъсвайки със свойта песен тишината
Ела Любов - изпепели ме...
***
...Ти лежиш очаквайки зад лаврово дърво
И всичко беше тъй приятно:
Ти си жена и скитник - като мен
И аз те чувствам необятна
И коленичам победена от твойта красота...
***
...Аз имам мъничко момиче мило,
Изваяна е като малко цвете - любимата ми Клея...
О, не бих я заменила за цяла Лидия,
Нито дори за острова чудесен - за Лезбос...
***
...Видях едно мило
И нежно момиче
Да къса цветя...
***
...Прегази ти сърцето ми
Тъй както в планината
Овчарите нехайно
С краката си прегазват
Самотен карамфил
И пада на земята
Окървавен
Червеният му цвят...
***
...Тъй както сладка ябълка
Навръх дърво, червена -
Забравиха ли я берачите?
О, не...не са могли
Да я достигнат...
***
...Макар, че ти си моя най-любима,
Жена по-млада ти си избери:
На мен - по-старата - не ми прилича
Със тебе да живея...
***
...Не знам какво да правя:
Във мен живеят две души...
***
...Най-после ти дойде...Добре направи.
Копнях за тебе,
В душата ми желание запали ти -
И цяла изгорях...
***
...Добре дошла, добре дошла, Гюрино,
Дано да можеш дълго да се радваш ти при мене,
Тъй дълго, колкото ний с тебе бяхме разделени...
***
...Аз няма никога да се опитам
Небето да докосна: не, не съм
Достатъчно висока...
***
...О, дъщеря на Зевса,
Чисти Грации розовопръсти,
Чакам ви - при мен елате...
***
...О, сладка мамо, вече нямам сили
Совалката си бързо да премятам,
Умирам от любов: едно момиче тъй красиво
Ми прати Афродита нежната...
***
...Жена щастлива ти си.
Най-после изпълниха се твоите мечти:
Момичето, което искаше е вече твое...
***
...Не - аз не съм злопаметна, не крия злоба,
Моята душа е кротка...
***
...Залязоха луната и звездите.
Нощта напредва.
Вече е среднощ.
Минават часовете.
Аз напразно очаквам.
И лежа сама...
***
...О, моя Дика, изплети венец
От клончета и мента
И с пръстите си нежни накичи
Косите си, които аз обичам.
Защото - знае се - богините блажени
С добро око поглеждат на молбите,
Които красота и цвете увенчават,
Но те обръщат гръб на тези,
Които им се молят без цветя...
***
...( И ето - тя завинаги си тръгна )
Не лъжа - бих желала да умра.
Тя плачеше, когато ме напусна.
Течаха топли нейните сълзи:
"Ах, колко съм отчаяна, Сафо.
Кълна ти се - не искам да си ида."
Отвърнах и: "Иди си с радост, мила,
И спомняй си за мене със добро,
Защото съм привързана към тебе.
Аз искам пак сега да ти припомня
Красивите и нежни часове,
Които ние двете преживяхме...
От рози, виолетки, минзухари,
Венци плетеше многоцветни ти до мене
И кичеше се с тях.
С венци, изплетени от цветовете,
Обвиваше ти нежната си шия...
Върху косите си благоухания
Разливаше - от мента и босилек,
Или на мекото легло до мене,
Отпусната почиваше блажено...
***
...На боговете равен ми се струва,
Мъжът до тебе, който седнал е небрежно
И слуша те тъй сладко да говориш
И да се смееш нежно-шеговита.
Но аз, щом отдалече те съгледам,
В уплаха - бледна - изведнъж изтръпвам.
Сърцето трепва във гърдите ми,
Гласът ми става сух и сякаш спира.
Езикът ми засъхва - нежен пламък
Под кожата ми тънко запълзява.
Очите ми покрива нежен мрак,
Бучение в ушите си усещам.
Студена пот челото оросява,
Нозете ми се покосяват, ставам
по-бледна от изсъхнала трева,
Свят ми се вие, сякаш че умирам...
***
...Бедрата и бяха обвити
С тънка туника - скъпа, ладийска...
***
...Зефирът милва
Свежата повърхност на водата
И шушне в клоните на ябълката.
А от листата, нежно тръпнещи,
Полека сън дълбок се стича...
***
...Звездите край блестящата луна
Отново крият своя светъл образ,
Когато тя изгрява пълнолика
И лее сребърен светилник
Върху земята...
***
...Сега да очаровам приятелките си -
Ще пея тия песни с хубав глас...
***
...Онез на които желая добро,
Те ми създават най-много злини.
...това във душата сама си го знам...
***
...И вече от любов...
Когато аз те гледам срещу мене,
Знам: "Ермиона никога не е била тъй хубава"
И смело те сравнявам със златокосата Елена.
Сравняват ли се смъртни със Богини?
Не знам това, но зная друго -
Че като гледам хубостта ти,
Сърцето ми олеква, отлитат всички грижи...
***
...Подобно буря разтърсва любовта душата ми:
Тъй вятърът планински събаря дъбове...
***
...И аз си мисля - ни едно момиче,
Което е видяло на слънцето лъчите,
Не ще е като тебе тъй красиво...
***
...Моминство, моминство, де си ти? Защо ме оставяш?
Никога вече, никога вече, няма при теб да се върна...
***
...От Саридон
Тук мисълта ми често се завръща.
Когато заедно живяхме,
За Аригнота беше ти Богиня,
И твойта песен бе за нея всичко.
Сега блести тя сред лидийските жени -
Като розовопръстата луна на залез
Превъзхожда всичките звезди.
Като луна блестяща, чиста,
Която свойта светлина разлива
Върху соленото море и пъстрите поляни.
Тогава чистата роса блести
И розите разтворени ухаят,
И кичестите цветове в полето.
Но след като тъй много скита тя,
Си спомни пак за милата Атида,
Сърцето и в желание потръпва,
Скръбта тежи в душата и, и тя
Зове ни със пронизващ глас за среща,
И тоя зов загадъчен и таен,
Нощта хилядократно преповтаря
И ехото далечно го донася
През морските вълни, които ни делят...
***
*
Тъй както смазват хиацинта
под краката си пастирите по склона
и лежи в пръстта аленото цвете...
*
Вечер ти винаги връщаш отново
това, което светлата зора разпръсва,
връщаш агнето, връщаш козата,
връщаш детето при майката.
*
Ерос ме разлюлява и подкосява нозете ми,
неудържимо, сладко-горчиво, подмолно
чудовище.
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар