Показват се публикациите с етикет САФО. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет САФО. Показване на всички публикации

Сафо - любовна болка

Л ю б о в н а    б о л к а


На боговете равен ми се струва,
до тебе който седнал е небрежно
и слуша те тъй сладко да говориш
и да се смееш нежно-шеговита.

Но аз, щом отдалече те съгледам,
в уплаха - бледна - изведнъж изтръпвам.
Сърцето трепва във гърдите,
гласът ми става сух и сякаш спира.

Езикът ми засъхва - нежен пламък
под кожата ми тънко запълзява.
Очите ми покрива нощен мрак,
бучене в ушите си усещам.

Студена пот челото оросява,
нозете ми се подкосяват, ставам
по-бледна от изсъхнала трева,
свяст ми се вие, сякаш че умирам.

Сафо - фрагменти

...Обичат ли се хора
Те са щастливи
И грозни изглеждат
В бойни одежди...

***

...Кагато слънцето посипе блясък по земята
С отвесно падащи, горящи ме лъчи
Щурец неспирно търка си крилата
Разкъсвайки със свойта песен тишината
Ела Любов - изпепели ме...

***

...Ти лежиш очаквайки зад лаврово дърво
И всичко беше тъй приятно:
Ти си жена и скитник - като мен
И аз те чувствам необятна
И коленичам победена от твойта красота...

***

...Аз имам мъничко момиче мило,
Изваяна е като малко цвете - любимата ми Клея...
О, не бих я заменила за цяла Лидия,
Нито дори за острова чудесен - за Лезбос...

***

...Видях едно мило
И нежно момиче
Да къса цветя...

***

...Прегази ти сърцето ми
Тъй както в планината
Овчарите нехайно
С краката си прегазват
Самотен карамфил
И пада на земята
Окървавен
Червеният му цвят...

***

...Тъй както сладка ябълка
Навръх дърво, червена -
Забравиха ли я берачите?
О, не...не са могли
Да я достигнат...

***

...Макар, че ти си моя най-любима,
Жена по-млада ти си избери:
На мен - по-старата - не ми прилича
Със тебе да живея...

***

...Не знам какво да правя:
Във мен живеят две души...

***

...Най-после ти дойде...Добре направи.
Копнях за тебе,
В душата ми желание запали ти -
И цяла изгорях...

***

...Добре дошла, добре дошла, Гюрино,
Дано да можеш дълго да се радваш ти при мене,
Тъй дълго, колкото ний с тебе бяхме разделени...

***

...Аз няма никога да се опитам
Небето да докосна: не, не съм
Достатъчно висока...

***

...О, дъщеря на Зевса,
Чисти Грации розовопръсти,
Чакам ви - при мен елате...

***

...О, сладка мамо, вече нямам сили
Совалката си бързо да премятам,
Умирам от любов: едно момиче тъй красиво
Ми прати Афродита нежната...

***

...Жена щастлива ти си.
Най-после изпълниха се твоите мечти:
Момичето, което искаше е вече твое...

***

...Не - аз не съм злопаметна, не крия злоба,
Моята душа е кротка...

***

...Залязоха луната и звездите.
Нощта напредва.
Вече е среднощ.
Минават часовете.
Аз напразно очаквам.
И лежа сама...

***

...О, моя Дика, изплети венец
От клончета и мента
И с пръстите си нежни накичи
Косите си, които аз обичам.
Защото - знае се - богините блажени
С добро око поглеждат на молбите,
Които красота и цвете увенчават,
Но те обръщат гръб на тези,
Които им се молят без цветя...

***

...( И ето - тя завинаги си тръгна )
Не лъжа - бих желала да умра.
Тя плачеше, когато ме напусна.

Течаха топли нейните сълзи:
"Ах, колко съм отчаяна, Сафо.
Кълна ти се - не искам да си ида."

Отвърнах и: "Иди си с радост, мила,
И спомняй си за мене със добро,
Защото съм привързана към тебе.

Аз искам пак сега да ти припомня
Красивите и нежни часове,
Които ние двете преживяхме...

От рози, виолетки, минзухари,
Венци плетеше многоцветни ти до мене
И кичеше се с тях.

С венци, изплетени от цветовете,
Обвиваше ти нежната си шия...
Върху косите си благоухания
Разливаше - от мента и босилек,
Или на мекото легло до мене,
Отпусната почиваше блажено...

***

...На боговете равен ми се струва,
Мъжът до тебе, който седнал е небрежно
И слуша те тъй сладко да говориш
И да се смееш нежно-шеговита.

Но аз, щом отдалече те съгледам,
В уплаха - бледна - изведнъж изтръпвам.
Сърцето трепва във гърдите ми,
Гласът ми става сух и сякаш спира.

Езикът ми засъхва - нежен пламък
Под кожата ми тънко запълзява.
Очите ми покрива нежен мрак,
Бучение в ушите си усещам.

Студена пот челото оросява,
Нозете ми се покосяват, ставам
по-бледна от изсъхнала трева,
Свят ми се вие, сякаш че умирам...

***

...Бедрата и бяха обвити
С тънка туника - скъпа, ладийска...

***

...Зефирът милва
Свежата повърхност на водата
И шушне в клоните на ябълката.
А от листата, нежно тръпнещи,
Полека сън дълбок се стича...

***

...Звездите край блестящата луна
Отново крият своя светъл образ,
Когато тя изгрява пълнолика
И лее сребърен светилник
Върху земята...

***

...Сега да очаровам приятелките си -
Ще пея тия песни с хубав глас...

***

...Онез на които желая добро,
Те ми създават най-много злини.
...това във душата сама си го знам...

***

...И вече от любов...
Когато аз те гледам срещу мене,
Знам: "Ермиона никога не е била тъй хубава"
И смело те сравнявам със златокосата Елена.

Сравняват ли се смъртни със Богини?
Не знам това, но зная друго -
Че като гледам хубостта ти,
Сърцето ми олеква, отлитат всички грижи...

***

...Подобно буря разтърсва любовта душата ми:
Тъй вятърът планински събаря дъбове...

***

...И аз си мисля - ни едно момиче,
Което е видяло на слънцето лъчите,
Не ще е като тебе тъй красиво...

***

...Моминство, моминство, де си ти? Защо ме оставяш?
Никога вече, никога вече, няма при теб да се върна...

***

...От Саридон
Тук мисълта ми често се завръща.

Когато заедно живяхме,
За Аригнота беше ти Богиня,
И твойта песен бе за нея всичко.

Сега блести тя сред лидийските жени -
Като розовопръстата луна на залез
Превъзхожда всичките звезди.

Като луна блестяща, чиста,
Която свойта светлина разлива
Върху соленото море и пъстрите поляни.

Тогава чистата роса блести
И розите разтворени ухаят,
И кичестите цветове в полето.

Но след като тъй много скита тя,
Си спомни пак за милата Атида,
Сърцето и в желание потръпва,
Скръбта тежи в душата и, и тя
Зове ни със пронизващ глас за среща,
И тоя зов загадъчен и таен,
Нощта хилядократно преповтаря
И ехото далечно го донася
През морските вълни, които ни делят...

***
*
Тъй както смазват хиацинта
под краката си пастирите по склона
и лежи в пръстта аленото цвете...


*
Вечер ти винаги връщаш отново
това, което светлата зора разпръсва,
връщаш агнето, връщаш козата,
връщаш детето при майката.


*
Ерос ме разлюлява и подкосява нозете ми,
неудържимо, сладко-горчиво, подмолно
чудовище.
***

Сафо - Някои казват конницата, други - пехотата, трети...


Някои казват конницата, други - пехотата, трети
- флотът е най-прекрасното нещо на тази земя.
А аз ви казвам: най-прекрасно е това,
което обичаме.
И не е трудно да го обясниш на всекиго.
Ето Елена например, най-първата
по красота сред смъртните, остави
достойния си мъж
и отплува с кораба за Троя.
И нито за детето си помисли,
нито за своите мили родители.
Твърде лесно
Киприда* я подмами...
...податливо е човешкото сърце.
Така сега си спомням за Анактория,
заминала далеч.
Сиянието на лицето й, изящната й стъпка
- това бих искала да видя, повече от
всички лидийски** колесници и вoйните,
влизащи в битка.


* Киприда - епитет на Афродита, която според мита е родена на о. Кипър и е особено почитана там (б.пр., Я.Б.).** Лидийски - Лидия, богата държава в Мала Азия, VІІІ-VІ в. пр.Хр. (б.пр., Я.Б.).

за САФО

СафоСафо, най-прочутата поетеса на древността, е живяла на о. Лесбос около VІІ-VІ в. пр.Хр. Единственото сигурно сведение за нея е аристократичният й произход, както и фактът, че поради политически размирици на острова е била в изгнание за 10 години в Сицилия. Писала е лирическа поезия, изпълнявана в съпровод на лира, с музика, която сама е създавала. Стиховете й са се носели от уста на уста, била е известна и почитана още приживе, а след смъртта й името й се превръща в легенда. Приписвани са й всевъзможни биографични факти, както в древността, така и до днес, като сведенията за брака й, самоубийството поради любов към по-млад мъж или прословутата й школа за неомъжени девойки почиват на слухове, анекдоти, театрални пиеси с тема живота й или просто предположения, без да бъдат потвърждавани от никакъв достоверен източник. Авторитетът й на поетеса през класическата епоха е безспорен - Аристотел я нарежда сред мъдреците, а Платон я нарича "прекрасна"; двата града на о. Лесбос, Ерезос и Митилена, спорят за честта да са нейно родно място, секат монети с образа й. През елинизма поезията й е събрана от филолозите на Александрийската библиотека в девет книги, а Сафо е включена в канона на деветимата големи лирически поети. През късната римска епоха обаче текстовете й започват да се преписват и изучават все по-рядко и постепенно се изгубват. Днес от Сафо са запазени само едно цяло стихотворение, няколко по-големи фрагмента и откъслечни фрази и стихове, цитирани в съчинения на други антични автори. Откритията обаче продължават. Разкопките в египетския град Оксиринх, където поради сухия климат са запазени голям брой папируси от времето на късния елинизъм, обогатяват с немалко текстове библиографията й. Най-скорошната находка е едва от 2005-та година - стихотворение на Сафо, разчетено върху папирусни късове, намерени случайно в корема на една мумия в Кьолнския университет.


Сафо (на еолийски диалект Ψάπφω, Псапфо), наричана още "божествената Сафо". едревногръцка поетеса, ползваща се с голям авторитет през Античността и включвана в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция.

Основната част от стиховете на Сафо днес са изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и три цели стихотворения. Според древните автори, които са разполагали с произведенията ѝ, темата на много от тях е хомосексуалната любов. От там думаталесбийка (по името на нейния роден остров Лесбос) се е превърнала в нарицателно.
Сафо произлиза от заможно семейство с политическо влияние на Лесбос, но политическите теми не намират голямо отражение в поезията ѝ. Тя е женена за богаташа Керкил от остров Андрос и е известно, че има поне една дъщеря на име Клеида. В началото на 6 век пр.н.е. живее по политически причини в изгнание в Сиракуза. По това време тя вече е толкова известна в гръцкия свят, че при пристигането ѝ в града там е издигната нейна статуя. Завръща се на Лесбос през 581 пр.н.е. и според някои източници доживява до дълбока старост.
В древността и през средните векове тя е била известна (според легендата) за това, че се е хвърлила от скала заради несподелена любов към моряк на име Фалон. Тази легенда датира от римско време, когато се споменава от Овидий иЛукиан, и със сигурност не е с християнски произход.
Философът Максим от Тир през 3 век пише, че Сафо е била "дребна и смугла" и че нейните взаимоотношения с приятелките ѝ са били подобни на тези наСократ:
Какво друго беше любовта на жената от Лесбос, ако не Сократовото изкуство на любовта (стига да е позволено да сравняваме нея, по-древната, с нещо по-ново)? На мен ми се струва, че те са практикували любов всеки по своя начин, тя - тази на жените, той - тази на мъжете. Защото, казват, и двамата обичали мнозина и били запленявани от всичко, което е красиво. Това, което за него били Алкивиад, Хармид и Федър, за жената от Лесбос били Гирина, Атис и Анактория [според други източници името е Анагория].
Голямо ново литературно откритие, Миланският Папирус,cds.colleges.org.367 намерен в обвивката на мумия и публикуван през 2001, показва голямото уважение, което поетът Посидип от Пела, известен автор на епиграми (3 век преди Христа), изпитва към "божествените песни" на Сафо.

Според епиграма в Палатинската антология (9.506), приписвана на Платон:
Клавдий Елиан пише в „Пъстри истории“ (Ποικίλη ιστορία), че Платон наричал Сафо мъдра. Хораций пише в своите Оди, че лириката на Сафо е достойна за свято възхищение. Една от поемите на Сафо, „Струва ми се равен на боговете“ (Φαίνεταί μοι κἠνος ἴσος θέοισιν), е известна с това, че е преведена от римския поет от 1 век пр.н.е. Катул в неговата "Ille mi par esse deo videtur" (Catullus 51).