за САФО

Сафо, най-прочутата поетеса на древността, е живяла на о. Лесбос около VІІ-VІ в. пр.Хр. Единственото сигурно сведение за нея е аристократичният й произход, както и фактът, че поради политически размирици на острова е била в изгнание за 10 години в Сицилия. Писала е лирическа поезия, изпълнявана в съпровод на лира, с музика, която сама е създавала. Стиховете й са се носели от уста на уста, била е известна и почитана още приживе, а след смъртта й името й се превръща в легенда. Приписвани са й всевъзможни биографични факти, както в древността, така и до днес, като сведенията за брака й, самоубийството поради любов към по-млад мъж или прословутата й школа за неомъжени девойки почиват на слухове, анекдоти, театрални пиеси с тема живота й или просто предположения, без да бъдат потвърждавани от никакъв достоверен източник. Авторитетът й на поетеса през класическата епоха е безспорен - Аристотел я нарежда сред мъдреците, а Платон я нарича "прекрасна"; двата града на о. Лесбос, Ерезос и Митилена, спорят за честта да са нейно родно място, секат монети с образа й. През елинизма поезията й е събрана от филолозите на Александрийската библиотека в девет книги, а Сафо е включена в канона на деветимата големи лирически поети. През късната римска епоха обаче текстовете й започват да се преписват и изучават все по-рядко и постепенно се изгубват. Днес от Сафо са запазени само едно цяло стихотворение, няколко по-големи фрагмента и откъслечни фрази и стихове, цитирани в съчинения на други антични автори. Откритията обаче продължават. Разкопките в египетския град Оксиринх, където поради сухия климат са запазени голям брой папируси от времето на късния елинизъм, обогатяват с немалко текстове библиографията й. Най-скорошната находка е едва от 2005-та година - стихотворение на Сафо, разчетено върху папирусни късове, намерени случайно в корема на една мумия в Кьолнския университет.


Сафо (на еолийски диалект Ψάπφω, Псапфо), наричана още "божествената Сафо". едревногръцка поетеса, ползваща се с голям авторитет през Античността и включвана в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция.

Основната част от стиховете на Сафо днес са изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и три цели стихотворения. Според древните автори, които са разполагали с произведенията ѝ, темата на много от тях е хомосексуалната любов. От там думаталесбийка (по името на нейния роден остров Лесбос) се е превърнала в нарицателно.
Сафо произлиза от заможно семейство с политическо влияние на Лесбос, но политическите теми не намират голямо отражение в поезията ѝ. Тя е женена за богаташа Керкил от остров Андрос и е известно, че има поне една дъщеря на име Клеида. В началото на 6 век пр.н.е. живее по политически причини в изгнание в Сиракуза. По това време тя вече е толкова известна в гръцкия свят, че при пристигането ѝ в града там е издигната нейна статуя. Завръща се на Лесбос през 581 пр.н.е. и според някои източници доживява до дълбока старост.
В древността и през средните векове тя е била известна (според легендата) за това, че се е хвърлила от скала заради несподелена любов към моряк на име Фалон. Тази легенда датира от римско време, когато се споменава от Овидий иЛукиан, и със сигурност не е с християнски произход.
Философът Максим от Тир през 3 век пише, че Сафо е била "дребна и смугла" и че нейните взаимоотношения с приятелките ѝ са били подобни на тези наСократ:
Какво друго беше любовта на жената от Лесбос, ако не Сократовото изкуство на любовта (стига да е позволено да сравняваме нея, по-древната, с нещо по-ново)? На мен ми се струва, че те са практикували любов всеки по своя начин, тя - тази на жените, той - тази на мъжете. Защото, казват, и двамата обичали мнозина и били запленявани от всичко, което е красиво. Това, което за него били Алкивиад, Хармид и Федър, за жената от Лесбос били Гирина, Атис и Анактория [според други източници името е Анагория].
Голямо ново литературно откритие, Миланският Папирус,cds.colleges.org.367 намерен в обвивката на мумия и публикуван през 2001, показва голямото уважение, което поетът Посидип от Пела, известен автор на епиграми (3 век преди Христа), изпитва към "божествените песни" на Сафо.

Според епиграма в Палатинската антология (9.506), приписвана на Платон:
Клавдий Елиан пише в „Пъстри истории“ (Ποικίλη ιστορία), че Платон наричал Сафо мъдра. Хораций пише в своите Оди, че лириката на Сафо е достойна за свято възхищение. Една от поемите на Сафо, „Струва ми се равен на боговете“ (Φαίνεταί μοι κἠνος ἴσος θέοισιν), е известна с това, че е преведена от римския поет от 1 век пр.н.е. Катул в неговата "Ille mi par esse deo videtur" (Catullus 51).