Вукова реформа

Под Вукова реформа или Вукова книжовна реформа се разбира реорганизацията в периода 1814-1868 г. на ползвания дотогава за просветни цели славяносръбски език, посредством замяната му с народния източнохерцеговински говор като сръбски литературен език, ведно със съставянето на сръбска азбука и правопис.
Сръбската книжовна реформа носи името на автора на първата "Граматика на сръбския език" и на първия "Сръбски речник" на говоримия народен език. Редом с това, Вук Караджич събира и издава народни песни и описва народните обичаи, изявявайки се като летописец на своето време, като също превежда на сръбски Новия Завет.
За начална година на Вуковите книжовни стремежи се смята 1814 г., която е първата след окончателния разгром на първото сръбско въстание. През предходната 1813 г. Вук напуска Белградския пашалък и се мести във Виена. В столицата на Австрийската империя, Вук научава немски език, като се запознава и попада под влиянието на Йерней Копитар. Копитар съзира във Вук онзи човек който може да проведе книжовна реформа в тогавашния сръбски език. За първи път в своя "Сръбски речник", Вук използва реформираната от него кирилица.
През 1827 г. Вук издава и своя "Първи сръбски буквар". През 30-те години на 19 век сръбският реформатор окончателно довършва делото си по въвеждането за сръбска книжовна норма на източнохерцеговинския йекавски изговор. Във второто издание на "Сръбски речник" (1852), неговото съдържание набъбва до около 47 000 думи, събрани в едно по-широко езиково пространство, за което му помага Джуро Даничич. Двамата с Вук са сръбските книжовници подписали Виенския книжовен договор.
Вук Караджич не е първия реформатор на сръбския език. Преди него подобен опит, но неуспешен, пробва Доситей Обрадович. Не без значение за успеха на Вуковата книжовна реформа изиграва благоприятната политическа конюктура за това в Княжество Сърбия и съседната нему велика сила - Австрийската империя, която по времето на Вук активно подкрепя и насърчава сърбите опитвайки се да ги противопостави на нарастващия унгарски национализъм в империята, и мъчейки се да ги приобщи към хърватите, които още от средновековието са в тесни връзки с унгарците посредством хърватско-унгарската уния. След унгарската революция, за лоялното си отношение към централната имперска власт, сърбите са възнаградени със създаването на Войводство Сърбия и Тамишки Банат.
Най-изявен противник на Вуковата книжовна реформа бил Милован Видакович, който също като Вук имал програма за създаване на сръбски литературен език.

о време на управлението на Михаил Обренович, книжовната реформа на Вук окончателно е приета за норма в младото сръбско княжество. Предходната година турците са изгонени окончателно от страната, като е и превзета с щурм от участниците във Втората българска легия Белградската крепост. В 1868 г. - годината на окончателната победа на Вуковата реформа в Сърбия е убит нейния млад княз. През 1875 г. по този повод Христо Ботев пише във вестник "Знаме":
„ ... Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие. “


Отношението на българите към трескавата Вукова книжовна деятелност било за времето си крайно отрицателно по редица причини. Първата от тях е, че по този начин се отчуждавали българите както от самото Княжество Сърбия, така и от така назованото отвъддунавско Войводство Сърбия и Тамишки Банат от останалите си сънародници. Второ, те намирали и припознавали тогавашния т.нар. славяносръбски или с други думи този своеобразен руско-българо-сръбски език като отколешно свой, отколкото взетото от Вук под Виенско давление източнохерцеговинско наречие като стандартен език, което било по-близо до, или по-скоро хърватски диалект.
Още през 1815 г. Михаил Герман проявил интерес към сръбските книжовни работи. Видният българин и сръбски държавен деец се обявил твърдо против Вуковите напъни за реформи на сръбския правопис и литературен език. Когато Вук Караджич изпратил своя превод на Новия завет на новия правопис в Петербург, Михаил Герман осуетил предначинанието, защото намерил, че Вуковият превод и език са лоши. Вместо този Вуков труд, Герман съдействал без знанието на автора да бъде отпечатан на руски език друг Караджичев ръкопис - "Жизнь и подвиги княза Милоша Обреновича" (Вук бил в конфликт с Милош Обренович, защото на вуковия сподвижник Караджордже Петрович, Милош след убийството изпратил главата на турския султан през 1817 г. в знак на васалната си преданост). Тази постъпка на Герман вбесила Вук, и той за да си отмъсти съчинил кратка биография на Герман с която обаче не успял да разклати положението му пред сръбския княз. В последен опит за дискредитиране, Вук писал на Милош да се пази от тия българи - Герман и сродникът му Марко Теодорович, които като несърби могли да повредят на сръбската кауза, щото и Марко пред него лично заявявал, че българският народ е по-голям и по-знатен от сръбския и т.н и т.н. В отговор на Вук, Герман в едно свое писмо до княз Милош се заканил на куция Вук:
„ Вук Степанович не престает нападать на мне, но скоро мыслим да му пребием и другу ногу ... “