(РЕЛИГИЯ НА СТРАСТИТЕ)
Потвърдено. Комунизъм, освен теорията за комунизма (М) е нямало никъде по света, както и у нас.
Развитието му получава различни форми на изкривяване, доближаващи се до източника на квалифициран преврат в умовете на хората, които ни го предлагат. Изучаващи базовите неща свързани с идеологията на комунизма и завръщайки се по родните си места, семената вече са поразени от заболяване, което се разпростира повсеместно, настъпателно и безкомпромисно.
Пораженията плъзват и получават необходимата им храна в умовете на хората, които са жадни власт, липсва им смелостта, образованието, интелекта, или възможностите, които са заменени с насилието като проява на малодушие, всяващо смут и неразбиране за страничния наблюдател.
Но при неангажиращ и донякъде обективен преглед на случващото се, наследниците се оказват в свят на задължаваща ги и устойчива психическа травма, която е декапсулирана (освободена) в стойностен свят, където всичко е променено до неузнаваемост. Потърпевши са не само комунистическите представители, напротив, те повлияват за броя на жертвите.
Особеностите на тази нека я наречем драма, са свързани с обезличаване на духовните и материалните /ценности и/ качества, последователно при доказването на мироглед, виждане, усет, които са неестествени, без да са съобразени с човешкте ни възможности като реализация, променени също до неузнаваемост.
Наследниците, които са поддатливи и се предават драматично за личността, получават човешкото подсъзнание като рушител, декреатор, опропастител, намерени чрез пренасяне напрежението на съответните му места, или изобретяването им. Религията ако я няма, се ражда (виж долу). Заражда се обаче братството на човешкото равенство от първи разред - разполагането.
Събират се равни и опропастяват територията на която са, пространството (което може и да не е териториално), областта, измерението. Наситили се /на него/ поглеждат встрани. Укриването на погледите им прави от хищническите навици все повече настървени да виждаме за постъпки, които се разпростират над поддатливите. Жаждата е основният аргумент като искане за реванш над заобикалящата среда, която е потърпевша. А постъпките се превръщат в закономерност.
Това провокира/настървява идеята (като нагласа) за безнаказаност, докато навиците се намират удостоени. Възможности всякакви.
Което се случва независимо от желанието на потърпевшите и е сигурно, че имайки навици, има и потърпевши, приемници/получатели на заявките, има и извършители. Извършва се действие като променлива във времето и пространството. Комунизмът в този му вид е инициатор, извършител. Представлява активната част.
От първи разред, деянията преминават към пълномощници, както и към пълноправни приемници. Така ситуацията позволява на болестта разпространението, както и по обратен ред свързването в тангента на капсулацията, която е окончателна и в нейната (материална) среда, се намират избраните от избрани декапсулирани в първата фаза, тази на произхода.
Отключени тайните (на мозъка) пренареждат идеята в стройна с/ма на замисъла. Видимо хаотични движенията се събират в потенциал, който е измерим - наличен. От анархия резултатите пренасочват вниманието към консолидация. Човешките маси получават потенциал - изчистен заряд. Възможната употреба се донастройва по логика на баланса, който се получава организиран от тайните в мозъка и представлява безкрайно количество на заряд, извлечен по качествен път.
Говорим за стройна система на замисъла, която по своя произход (внушена) в човешките умове като качество с неизвестен произход, има произход, но няма история. Не може да се напише, не може да се докаже, не може да се посочи. Намра се в поднебесното (ни) духовно царство. Поднебесната сила на разума реализира потенциал.
Оттук поднебесната сила се свързва с поднебесния разум. По множествен път страстите се събуждат в число на възбуда за всеки от нас. Числото му е безкрайно. Страстите са жестоки и кръвожадни (виж долу), затова крият лицето си в парадигми на логика, считайки мястото за удобно, а компромисите достатъчни. Страстите са дълбоки, течащи, мазни, крещящи, огнени и лукави, наивно възбудени, пакостливи*, играещи като малки деца със своите си неща, със своите си играчки. * пакостливи = до смърт.
Поднебесната сила на разума се удовлетворява от земния ад. Слизайки в умовете на хората като идея, този буквално се настанява. Удобството е безкрайно. Нека не забравяме, че човеците са духовни същества и удобни за манипулация. Реализиран по такъв начин, "адът" започва да търси сигнали и да излъчва сигнали. Вътреутробно. Сигналите нека ги наречем - страсти. Страстите са онези от малките палавници, които са намерили почва и "променени до неузнаваемост", променят приемника по същия начин, чрез уеднаквяване.
Преминали през катарзиса самостойно тези ще отстояват промяната винаги като реакция със същия потенциал - на рефлекса. Променлив, изменчив, среднощен, пладнешки, утринен, от урва, щерна, дъбрава, блато, тръстика, гора, гръмотевица, женско и мъжко, изпод земя, кладенец, пясък и пръст, глух като ням, тежък на сън, в болести бродещ, звероличен и нападателен, лъжлив, безобразен - изглежда ли ви познато?!
Със страстите, човек не може да се пребори сам!
Страстите, които са духове свързани с ада, който е земният ад - от поднебесното царство, на нас ни позволяват* да разгледаме състояние, което се развива отвътре на мисълта и е трудно пряко да се посочи за откриваемо. Защо? * - евентуално.
Защото въпросът за наблюдението е изключен като рефлекс, който се отнася до егото на човек (в заобикаляща го среда). Страстите като наречени бесове и във вид на преплетени духове, намерени извън човешкото тяло, се разхождат по пътищата, без да причиняват вреда. Те са духовни, реактивни, приложни за всяка възникнала ситуация. Тоест, очакващи. Те са безобидни до такава степен, че силата на човек се укрива до комуникацията с тях. До възприемането им човек е свободен. Друг е въпросът, че човек се усеща излъган в измамна среда и не го забелязва. Усетът се преиначава. Нататък е лесно. Вероятно се досещате за лъжата, която е "преоблечена" като истина. Така е - по дрехите ще ги познаете, винаги е така. Почти :)
Но стрелите на страстите причиняват вреда само като последствие! Каза се. Или при допира си до тях, човек получава от просветлението на ада за намеренията, или за навиците на страстите към постъпките, които /ще/ го представляват. Силата (демонската) получава възможност светкавично да проникне и рефлективно да претендира за собственост - което се каза. Задълбочава се всяка проява на вътремозъчните сигнали във вид на регенерация, креативно, които намират ментален за тях резонанс в заобикалящата среда. Средата е чужда, враждебна и несъответна на страстите, които ще се стремят към покоряването й. Практика.
Задълбава се в мозъчната среда, която е приемник на всякакви странности.
Мозъкът на човек е устроен от заложените инстинкти (генетични, душевни, без да са духовни - там е друга територия), които се доразвиват по невронен път до обемни, поведенчески решения сходни на логиката - детската, постепенно преобразувана от възрастта /и опита/ в окончателен вид, който ни представлява. Това е по всяко време докато сме в обемен свят и времето е различно завсеки от нас. Намерени в него усещаме разликата, или поне като спомени. Някои от възрастните си остават деца. Докато бесовете на страстите управляват поведенческите ни навици през цялото време. Ние ги усещаме като нашепване, или като вътрешни гласове, подбудителство, но си остават странични за страничния, или опитен наблюдател.
Затова са необходими законите, за удържане с повлияването чрез травма, или управлението чрез сигнали. Приложната психология е проста, наивистично използвайки данни от вътремозъчната регенерация в обяснение за надсетивни предмети при комуникацията с друг свят - невеществен свят. Всичко е опит. Допускане до първична злина. Или където страхът се изправя до страх от последващата злина, която е отнемаща качества равностойно (по презумпция), възпитателно, също така и погрешно. Злина. Къде е злината като болестно състояние? Потвърдено.
Мозъкът практически е устроен към злост и само външните фактори определят тенденцията, или я доразвиват. Това се случва с човек, който се усеща свободен и търсенията му се сплотяват от преживяното. Контролът, който си го налагаме ни въздържа в орбитата на равновесието, затова и се измислят законите. А според тях се работи.
Вътрешното пространство на човек, си остава непроменено!
Не искам да знам как се работи според/чрез "комунистическите закони", но ако погледнем детайлно и безпристрастно никога няма да се завърнем там, но и никога няма да го забравим. Птицата Феникс е идея на травмата, ако това означава нещо. За всичко ще ни трябва и разум, ако изобщо ни трябва.
По същество комунизмът се създава от нищото (от духовния свят, на внушението), чиято теория ни показва нагледно декапсулация /от първи разред/, чиито приоритети започват с обземане на тенденцията в посока към разширяване, както и всичко останало съпровождащо дейността, процеса. Това е част от историята на човешкия свят в заблудата на лъжа, която е безкомпромисна.
Детайлите на компромисна съпричастност са достъпни за всеки от наблюдаващите, но никога няма да срещнем признание лично от потърпевшите, които са инициатори, изпълнители, имайки се за здрави (необсебени). Което не е точно така.
Достигнали до властта по един, или друг начин (което не трудно), се получават отклоненията в поведенческата постройка, изначало изискуема в суматоха, която е материална и по условие неграмотна, защото е изостанала в социален план от научната обосновка. Науката обаче е с по-особен характер, за духовете е интуитивна, докато земните й производни са целесъобразни. Това е достатъчно. Няма научно обоснован комунизъм, освен опитите теорията му да бъде превърната в практика, със същите резултати (виж бесове). Копи пейст. Нещо повече. Изоставането на мисълта, нейното забавяне се превръща в отклонение чрез обсебване, процесно което се възприема за безусловно. Това е разгледано в книгата "КЛЮЧ", за инерционната поддатливост на плътта - ИПП. Черното се преиначава на бяло за сенките представляващи го. Когато виждаме се протягат и ангели на властта в толеранси, очакващи отговори. Материята на мозъка.
Милионите жертви със сигурност ни показват, че идеята е работеща, особено що се отнася до реализацията на способността безусловно и безкомпромисно да се приемат идеи, които добре опаковани представляват завършен факт. Но едва дали само човешкият фактор ни дава преценка за социален експеримент, какъвто е комунизмът. Отдалечаването от вярата (според мен също) допринася за това, безусловното възприемане на идеи посочени от неизвестните същества (ангели), да бъдат възприети за правилни. Нека не се забравя, че говорим от името на милиони погубени от бездушно стоените страсти, които очакват. И не че страстите нямат душа, дух (превъплътяват се), но реакцията им към другите същества е поименна, кръвожадна при наличието на тяло и променлива без посока на бяс, който очаква. Винаги ще се раждат наивните хора на този свят, чиито навици определят живота на стария. Защо? - защото навиците са производни.
Адските барабани на комунизма като реализация, по същество се доказаха от историята на пострадалите.
Болестта се превърна в традиция и фамилна черта за цели фамилни стада, които са обзети и повлияни.
Комунизмът се превърна от религия на бесовете в религия на страстите, производни в пространството на живота.
Това позволи превръщането на личностната регресия в обществен потенциал, плод на заблудата, която е съобразяваща начините на съзерцание с възможностите за повлияване.
Тук се появяват (мислители и) идейни творци на комунистическата религия, които са превърнали теорията в практика, чиято перспектива освен съобразяваща се, налага идеята на компромиса като лукавост, или идеята на насилието като реализация. Последната се прилага навсякъде, защото изисква нищожен потенциал и още по-малко умствен багаж, сходни с представите за еднаквост. Така от различните хора се направиха еднакви стада към единствен, погубващ ги резултат.
Няма еднаквост, когато хората са различни, уважаващи разликата, която е допълваща ги и отричаща винаги силата на еднаквост, която да бъде аморфна. Силата резонира в комуникацията. Няма случайно число.
Вместо посяването на смут и раздори заради разликата, която е неприкосновена, хората й посегнаха. А човек се ражда един път. Излъгани, хората търсят посоката и намират единствено оправданието. Защото на комунизма не му е заложено да се предава, докато сам е религия на предателството. Издайнически въпрос.
Опорочен социалният суверенитет и държавната власт, преминават в ръцете на изцяло неспособни да се справят с реализацията като предмет в извънредна за мозъка ситуация, построена върху измама.
Човеците са измамени, излъгани. Това е така, защото отговорите идват от пропастта на известните ангели, които се реят безгрижно. Тенденцията е бесовете върху приемника да се реализират чрез земните пясъци във вид на измама, където пясъчните закони са правилата, а времето констатира реализацията.
Проблемът на комунистческте закони е в тяхното раждане. Родени от комунизъм, те са родени от комунизъм. Религията обърната срещу религия допринася последната да е губеща, или първата да спечели. Съчетаването (плагиатството) не допринася за конкретна промяна, когато се извършва от същите хора, които са обладани. Религията по презумпция е пострадала, което е задължително. Оформят се религиозните кръгове, нямащи нищо общо с религията като донор. В България (а и не само) няма да видим духовност в религията с прозрачност към ангелите на Бога, заменени от поднебесните ангели. Измамата се реализира от личности, на по-късен етап при обществени анти прояви, които са изразител на вътрешен /религиозен/ потенциал и на външната декларация, от която зависят останалите. Комунизмът самостоятелно като част, детайлно не може да се премахне, защото в недрата му обитават поднебесните ангели на измамата, страстни и съпричастни към всяка човешка проява. Последната, която ни е представена като наслада успокоява (донякъде) бесовете, но и привлича останалите към /само/задоволяване. Познато за страст - вътрешна и външна.
ЗАРАЗНО (И СМЕШНО)
Човешкият фактор опорочава идеята на комунизма. Това беше укрито от хората и дадено на свинете. На своите си хора, или на техните ангели. Изградиха се тайни общества. Ларж категория (виж страсти).
Така преиначени от християнството, ценностите послужиха на подземните духове, за да напакостят на милиони в идеята на измамата. Създателите на комунизма - паднали ангели на властта, все още обземат умовете на (комуникацонно) умопобъркани хора, или се крият зад тях и поглеждат за нови приемници на традицията - Зорница.
Обширната територия на СССР послужи за реализация на бесовете в пълен размер, докато страстите изпълняваха предназначението си и като капиталистически, и като демокрация, социални проекти, загрижени и безгрижни за резултатите.
КОМУНИЗЪМ - ТЕОРИЯ (виж бесове)
Смелостта им (на "комунистите") идва единствено от "братския съветски народ" на СССР, която смелост след IIСВВ се изразява в избиване и унищожаване на елита на нацията ни, който е отразяващ възможностите за живот в лагерите на смърта, които като гъби никнат в страната. Там те намират крайната спирка на живота си в полза на обществото на България. Манталитетът се променя през годините и след това, вече реализацията се преичанава по познатия начин - през образователната с/ма, която потвърждава човешките навици, изопачава историята ни, както и отделя части от територията и погубва хора, които са разпродадени.
Религията се противопоставя на религията, което обезличава последната. Отъджествяват се двете в консолидирано множество бесове, които са неразделни приятели против Бога, забравили Бога, Единственият.
Пожелават си място на власт против ангелски сили и власти, които са тук, на Земята и продължават безкрайно към Космоса. Земните страсти обаче, си остават единствено тук. Разлката е окончателна.
Човешките качества по такъв начин се оценяват с човешките постижения и завиждат на личното качество, като същевременно му посягат чрез навиците и унищожават природата, която е прима креатор.
Няма еднакви хора, души и човешки умове, което се каза, но точно това е условието за прибавяне върху стойности, които се разрушават в агонията чрез посягане там, където е тайна.
Комунистическата идея пребъдва като освободен бяс, който е рационален, стремителен и осъществяващ заложбите на човека към злост, материалните страсти и антиморалните подвизи на плътта, когато целта е еднаква.
От приятели на религията комунистите незабелязано се превръщат в поклонници на разврат, нямайки лошо това, особено ако не се прикриваше от законите (за целта) на измамата с власт, вече страстното им пространство и реализация.
Благодаря за вниманието! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар