Чудесно е, когато имаш пристан,
на който да се връщаш в бурен ден.
Да видиш топлина в очите чисти
на някого, от тебе запленен.
Да чака той, докато се завърнеш, -
където и да се намираш ти.
Ръка да ти даде, да те загърне
и с обич нежна да те приюти.
В морето със надежда да се взира,
за да измоли всички чудеса.
Когато уморена се прибираш -
да гали дълго твоята коса.
Пред твоите нозе да коленичи -
да ги дари с целувка-благослов.
Да бъдеш най-любимото момиче!
Да бъдеш най-желаната любов!
Чудесно е, когато имаш пристан -
не ще те плашат бури и вълни.
Но днес, когато грее пламък искрен,
в морето не излизай... Остани!
Няма коментари:
Публикуване на коментар