Ясен Ведрин ИЗВЪРВИ МЕ, ЛЮБОВ!

Извърви ме, любов! Аз съм твоята дълга пътека!
Десет чифта обувки готова да скъсаш на ден.
Има връх недокосван сред облаци бели. И нека
ти откриеш го първа, вървяла тъй дълго по мен.

Извърви ме, любов! Само пътникът истински люби,
като тръгне да търси звезда или бистър поток.
Ще намери мечтите си, щом до една ги изгуби,
като вяра, която се скита в ръцете на Бог.

Извърви ме, любов! Безконечното бързо се свива.
И пределите топлят очите с добри рамена.
Премаляла до смърт, да си спомниш, че още си жива -
за безценното даже готова да плащаш цена.

Извърви ме, любов! Само аз ти напомням за вечност!
Като кръгове, в изгрев и залез, над пламнала степ.
И накрая - докоснала моята близка далечност -
в моя път превърни се. И аз ще потегля по теб!

ПРЕХОДНО И ВЕЧНО от Ясен Ведрин

ПРЕХОДНО И ВЕЧНО
от Ясен Ведрин на 25 юни 2011 г. в 11:00
Всеки избор е зов от следи.
Всяка стъпка на път ни повежда.
Няма смисъл от нищо преди.
Хоризонтът за нас е надежда.

И съдбата е просто сега,
като бързей от мигове кратки.
За един ще изгрее в дъга,
а за друг ще проблясва в догадки.

Всеки своята памет твори,
без да може от нея да трие.
После в спомени - бели искри -
иска себе си сам да открие.

Като изгрев - от детството свят.
Като залез - от болки обръгнал.
Няма как да отидем назад.
Тъй далечен е, който е тръгнал.

Даже сянката чезне сама,
щом нощта като сън я обгърне.
Тъй редуват се - ден и тъма,
без да може човек да ги върне.

Ако мислим, че кръг ни върти,
скоро виждаме дълга спирала.
Остаряват познати черти.
Тук-таме... и косата е бяла.

Сред търкулнати бързи лета,
като въглен от стара жарава -
само вечната Тя, Любовта -
неизменна в душите остава!(От "Търсач на бисери")

Ясен Ведрин ИМА АНГЕЛИ

(Посветено на Наталия от “Море от Любов”)
Има ангели. Всякога слизат отгоре.
И сърцето ги вижда, ако силно се взре.
Те размахват крилата си бели в простора
и не може със тях Любовта да умре.
Има ангели светли сред водите солени.
Те ни милват със своите нежни перца.
Те събират ни, щом сме от зло разделени
и ни правят невинни, като малки деца.
Има ангели. Слепи били са очите,
но проглеждат от полъх на бели крила.
И целуват се устни, до вчера сърдити.
И докосват се, пълни със прошка чела.
Има ангели в мрака на нашите връзки.
Виждат нашата болка. Чуват нашия зов.
И след миг ни заливат с благодатните пръски
на едно чудотворно море от Любов.
Има ангели. Ти си от тях. Благодатна.
Заредена със огън и приказна власт.
Да събираш, където раздяла внезапна
е отнела искрата на всеки от нас.
Бели ангели! Има ги! Вече го зная!
Те пристъпват красиви и носят цветя.
А зад тях, възхитително нежна от Рая,
идва всякога Тя...
                                  Любовта

Ясен Ведрин ДРУГИЯТ

ДРУГИЯТ
Бях другият. Останал сам. Без тебе.
Рани те той. А аз стоях встрани.
Сега един мехлем ти е потребен -
забрава за отминалите дни.
Ела при мен и дай ми свойта горест.
Ела и всички болки изплачи.
Утеха ще ти бъда. И прозорец,
от който бликат слънчеви лъчи.
Ела при мен! Аз зная, ти пострада
и той без милост всичко порази.
В началото цъфтя със смях и радост,
но в края ти останаха сълзи.
Ела при мен. Сълзите ни ще смеся.
Аз плаках от любов, а ти - в печал.
Но заедно събрани - те са песен,
която още никой не е пял.
А ние с тебе можем да запеем
и нещо ново в нас да се роди.
Ела при мен! Сърцето те копнее!
Ръката нежни стихове реди!
Тъй дълго във живота си те чаках!...
Бях другият. Без шанс и без мечти.
Но днес, когато си сама във мрака -
ела, любов! Ела при мене ти!

Ясен Ведрин БЪДИ, ЛЮБОВ!

Любов, дали напълно те открих?
Дали изцяло вникнах в твойте тайни?
Описах те със думи в нежен стих.
Събрах в искри лъчите ти безкрайни.
Ти светеше в очите на жена
и в дланите напукани гореше.
Ти беше блян и бяла пелена.
И всичко чисто в мен, Любов, ти беше!
Но днес, когато веят ветрове
и вече не дочувам глас на птица,
когато ми досаждат врагове,
аз търся те, Любов. Като светица.
Аз търся те с разкъсано сърце,
което иска всякак да прощава!
Аз търся те със милващи ръце,
готови да докоснат и жарава!
Аз търся те - осъдена на смърт -
готова да умре и да възкръсне.
Крила ми дай, защото нямам път
и изгрев ми бъди във вечер късна.
И даже в моя сетен полет с теб
крилата ми да полетят към бездна,
утеха дай на бедния поет, -
че и тогава няма да изчезнеш...
Скрита вечност
Ще грейнеш и от гроба. Ще пламтиш
и мигом ще те видят всички хора.
И ти над тях, Любов, ще полетиш -
най-истинска, като звезда в простора!
А друг след мен по твоите следи
щастлив ще тръгне, за да те открива!
Бъди, Любов! Пребъдвай и бъди!
Усмихната и слънчево красива!

Ясен Ведрин ЩЕ ТЕ ЗАПОМНЯ

Ще те запомня - приказно вълшебна,
дошла със чудеса и нежни тайни.
На мъжката ми самота - потребна
и светъл край за пътища безкрайни.
Ще те запомня - нежна и любяща
в дихания, в съзвучие родено.
Отпивайки те като огън в чаша -
най-истинското вино, най-червено.
Ще те запомня. Ти ми беше ласка.
Мехлем за рана - черна и кървяща.
След тъжните ми викове - безгласна.
Пред моите падения - изящна.
Ще те запомня! Ти ми беше всичко!
Пречист олтар. Възглаве и завивка.
След хилядите болки - ти едничка
ми стана радост, песен и усмивка!
В гърдите си като пожар те нося!
Със твоя лик целуна ме съдбата.
Един едничък дар от Бога прося -
щастлива да си с мене на земята

Ясен Ведрин ПРИСТАН

Чудесно е, когато имаш пристан,
на който да се връщаш в бурен ден.
Да видиш топлина в очите чисти
на някого, от тебе запленен.
Да чака той, докато се завърнеш, -
където и да се намираш ти.
Ръка да ти даде, да те загърне
и с обич нежна да те приюти.
В морето със надежда да се взира,
за да измоли всички чудеса.
Когато уморена се прибираш -
да гали дълго твоята коса.
Пред твоите нозе да коленичи -
да ги дари с целувка-благослов.
Да бъдеш най-любимото момиче!
Да бъдеш най-желаната любов!
Чудесно е, когато имаш пристан -
не ще те плашат бури и вълни.
Но днес, когато грее пламък искрен,
в морето не излизай... Остани!

Ясен Ведрин НЕ БИХ ЖЕЛАЛ

Не бих желал повторно да те губя -
подобно ключ, часовник или шал.
Поискаш ли отново да се влюбиш,
спомни си, че за тебе съм горял.
Тогава любовта ти възродена
ще има ключ за моето сърце.
При мен ще влезеш, моя скъпоценна!
При мен ще дойдеш с пламнали ръце!
Душата ми ще хвърка до полуда!
Как бързо с тебе времето лети!
Че ти самата си часовник чуден
и радостта стрелките ти върти.
Че привечер - щастлива, отмаляла,
до мене ще заспиш в съня си тих.
А аз ще те загърна нежно с шала
на думите, превърнати във стих.
Ще бъдеш ключ за малката ми къща.
Ще бъдеш мой часовник в радостта.
Ще бъдеш моят шал - да се загръщам
и с обич да посрещам утринта.
Не бих желал повторно да те губя -
подобно ключ, часовник или шал.
Невлюбен - в теб отново бих се влюбил!
Дал себе си - отново бих се дал

Ясен Ведрин ПОПИТАЙ МЕ, ЛЮБОВ!

Попитай Огъня с искрите
защо във стихове пламтя!
Ще каже той:
“Във мен е скрита
магията на Любовта!”
Попитай скитащия Вятър
защо полъхва ме в нощта!
Ще каже той:
“Трептя в крилата,
с които литва Любовта!”
Попитай Водопада буен
защо докосва ме с мечта!
Ще каже той:
“Във мене плуват
копнежите на Любовта!”
Любов, попитай мен самия
и потърси от теб следа...
Аз мигом ще ти се разкрия
във Огън, Вятър и Вода

Ясен Ведрин НЕ БИХ ТИ ДАЛ..

.
Не бих ти дал ни миг от скръб и болка.
Не бих ти дал ни горест, ни печал.
Обичам те! Сама не знаеш колко!
Горя за теб! Дори съм изгорял!
Не бих ти дал житейските досади,
които вледеняват всеки плам!
За мене ти си щастие и радост!
На твоите мечти ще се отдам!
Не бих ти дал дори едничка мисъл,
с която да си някъде встрани...
За мене ти си скъпоценен бисер!
Подаръкът на всичките ми дни!
Не бих ти дал дори една минута,
с която да почувстваш старостта!
За мене ти си ласкава кошута,
загърната във шепот от листа!
Не бих ти дал дори една причина
за бръчица, въздишка или стон!
В сърцето ми царуваш ти, княгиньо,
и моята любов е твоят трон!
Не бих ти дал! Защото имам тебе –
най-чудното сред всички чудеса!
Дано докрай остана ти потребен –
подобно изгрев, песен и роса

Ясен Ведрин БРИЗЪТ ЗА ДУШИТЕ НИ

Искаш ли прегръдките на бриза
в блясъка на синята вода?
Виж! Издува бялата ми риза!
Вика ни във свойта свобода!
Изборът сега за нас е ясен.
Бризът във душите ни шепти.
Аз ще бъда гларус гръмогласен.
Чайка бързокрила ще си ти.
Ще те гоня с думи поетични.
Стихове на теб ще посветя.
И тогава ще узнаят всички,
че съм влюбен и към теб летя.
Най-накрая – сгушени във бриза,
ще притихнем в синьото почти.
Гларусът – със бялата си риза.
Чайката – със своите мечти.
Гларусът – със мъжката си сила.
Чайката – със женска красота.
Боже мой! Любов ни е сплотила!
Бризът за душите ни е тя!

Ясен Ведрин ВСЕ ТАКА ТЕ ОБИЧАМ

Все така те обичам. Не си променена.
Твоят поглед разпалва жарта.
Светят въглени. Топло е вътре във мене.
Огнен порив извиква страстта.
Все така те докосвам. И меките длани
се превръщат в гнездо на мечти.
В него малки врабчета се сгушват събрани.
Чуруликат. И радост трепти.
Все така те целувам. И в мен се разлива
дъх на вино от млада лоза.
Боже мой! Колко искам да бъдеш щастлива!
Моя радост и моя сълза!
Все така съм до теб. Облегни се, любима!
Силни още са мойте ръце!
Нека изгрева срещнем, понеже ни има -
плът до плът и сърце до сърце!

Ясен Ведрин - ОБРИЧАНЕ

Аз искам с поглед да те облека,
когато други с поглед те събличат.
Аз искам Вярност да те нарека
пред тия, що в невярност се отричат.
Аз моля се да бъдеш моят връх,
когото да изкачвам дълголетно
и там да стана цветето от мъх,
което ти обикваш неусетно.
Аз моля се да станеш мой поток,
във който жадни устни да наквася!
Бъди ми дар от Истинския Бог,
какъвто Той на влюбени поднася!
Бъди ми в мрака огнената жар,
с която всички чувства да разпаля!
Бъди ми обич - песенен олтар,
достъпен, та с ръце да го погаля!
Аз днес ти се обричам в благослов!
Подобно лист душата ми полита!
Вземи ме! Нарисувай ме с любов!
Мечтите ми са твоята палитра!

Ясен Ведрин КАКВО БИ БИЛ СВЕТЪТ?

В какво ли би превърнал се светът
без твоята усмивка лъчезарна?
Какъв би бил житейският ми път
без обичта ти искрена и вярна?
Дали дъждът от сивото небе
тогава ще вали, за да удави
влечуги, птици, хора, зверове,
градини, къщи, ниви и дъбрави?
Или земята ще разтърси длан,
за да избликнат огнени стихии
и в кратера на някой нов вулкан
ще страдам вечно, без да те открия...
Какво би бил светът? - въпрос студен,
а топлината още ни вълнува.
Усмихвам се и знам, че си до мен.
Това ми стига, за да съществува

Ясен Ведрин - СТИХ НА КОЛОВОЗА

С едно желязно постоянство
към теб пътувам като влак.
Скъсявам дългото пространство
във часове на дълъг мрак.
Междинни спирки не признавам
и моя крайна цел си ти,
макар със болка да долавям
как силно вятърът свисти.
Как иска сякаш да ме върне
на някакъв си стар перон,
където чувство се обърна
и предвеща ми Рубикон.
Макар, че хиляди маршрути
предлагат свой щастлив финал,
броя аз сетните минути
до своя търсен идеал.
С едно желязно постоянство,
пленен от коловоза нов,
летя към приказното тайнство,
наречено от нас - любов.

Ясен Ведрин - ЛИПА И ЯСЕН

(Посветено на мен и жена ми)
Растат годишните ни кръгове
и клони търсят се сами.
Копнежи от пръстта изтръгваме,
докле от свода дъжд ръми.
И ние, в корените вързани,
цъфтим и раждаме мечти.
И вечно към Небето бързаме –
Липа и Ясен, аз и ти.
От светлина благословени,
от птичи песни – пълни с мир,
презряхме ветрове студени
с копнеж, бълбукащ в нас безспир.
А иде пролет по-различна,
в която, въпреки пръстта,
ще литнем горе като птички
във царството на Любовта.
Ще литнем горе, на Небето,
жужащо от безброй звезди.
И там – прегърнати и слети –
ще пием живите води

Ясен Ведрин - НЕСТИНАРКА

С любовта си ще разпаля огън.
Болките си аз ще му предам.
И тогаз ще лумне всяко “сбогом”,
всеки укор, всеки грях и срам.
А в дима с гъдулка ще засвиря
селските моми да запленя.
На мегдана всички ще примират.
Право казвам – всички до една...
И докле с очи ме запленяват,
с вежди вити, с дивни гласове,
ще посоча черната жарава.
Там изгарят мойте грехове...
А след туй – запънал лък в гъдулка,
ще запея аз за любовта:
“Тази ще да бъде моя булка,
що пристъпи боса във жарта!
Тя ще да е нестинарка моя!
Моя радост, лик и благослов!
Ще ли да пристъпите във зноя,
който пламна с моята любов?”
...Селските моми се изпокриха,
гледайки с уплашени лица.
Но една пристъпи – смела, тиха –
майката на моите деца..

Ясен Ведрин - ЛЮБОВ

Минават дните, сменят се сезони
и всичко следва своя кръговрат.
Но сякаш неподвластна на закони
е моята любов във този свят.
Очите ми не спират да докосват
овала бял на твоето лице.
От него нежни тръпки омагьосват
копнеещи за милване ръце.
Това ли е пределът на мечтите
или начало само е за мен?
С очите си те гледам. И в очите
се ражда утро и залязва ден.
Оставаш връх. Превзет. Непревзимаем.
Умората ми ражда огнен плам.
Извикал бих: “Любов ми дай назаем,
та всичката докрай на теб да дам!”

Ясен Ведрин - УСМИВКА

Светът е тъй неузнаваем
във тези нощни часове.
Едно спокойствие витае,
една илюзия зове…
Приемам нейната молитва.
Съшивам си крила от блян.
И моята усмивка литва
в един безкраен океан.
Там - някъде в далечината -
проблясва твоят ореол
сред царството на красотата
намерил ложе и престол.
Усмивката ми коленичи
и свива своите крила.
Очаква своето момиче,
очаква твоето “ела”.
…А клепките сълзят в умора.
Илюзия пред тях блести.
Очаквам в сън да се повтори
мигът - наречен “Аз и Ти”

Ясен Ведрин - ЗВЪННАЛИ ЧУЧУРИ

Душата ми, чешмичка във ръжда,
забравила какво са бистри струи,
сега - отново пълна със вода,
очаква с трепет в менци да нахлуе.
Душата ми се моли сто лета
най-истинският извор пак да бликне.
А, бистра и прозрачна, радостта
във глътките на пътник да откликне.
Пристигна той - задъхан, уморен...
И пак щастливи звъннаха чучури.
А всъщност – любовта се върна в мен,
тъй дълго спала под скали и мури.