Любов, дали напълно те открих?
Дали изцяло вникнах в твойте тайни?
Описах те със думи в нежен стих.
Събрах в искри лъчите ти безкрайни.
Ти светеше в очите на жена
и в дланите напукани гореше.
Ти беше блян и бяла пелена.
И всичко чисто в мен, Любов, ти беше!
Но днес, когато веят ветрове
и вече не дочувам глас на птица,
когато ми досаждат врагове,
аз търся те, Любов. Като светица.
Аз търся те с разкъсано сърце,
което иска всякак да прощава!
Аз търся те със милващи ръце,
готови да докоснат и жарава!
Аз търся те - осъдена на смърт -
готова да умре и да възкръсне.
Крила ми дай, защото нямам път
и изгрев ми бъди във вечер късна.
И даже в моя сетен полет с теб
крилата ми да полетят към бездна,
утеха дай на бедния поет, -
че и тогава няма да изчезнеш...
Скрита вечност
Ще грейнеш и от гроба. Ще пламтиш
и мигом ще те видят всички хора.
И ти над тях, Любов, ще полетиш -
най-истинска, като звезда в простора!
А друг след мен по твоите следи
щастлив ще тръгне, за да те открива!
Бъди, Любов! Пребъдвай и бъди!
Усмихната и слънчево красива!
Няма коментари:
Публикуване на коментар