С любовта си ще разпаля огън.
Болките си аз ще му предам.
И тогаз ще лумне всяко “сбогом”,
всеки укор, всеки грях и срам.
А в дима с гъдулка ще засвиря
селските моми да запленя.
На мегдана всички ще примират.
Право казвам – всички до една...
И докле с очи ме запленяват,
с вежди вити, с дивни гласове,
ще посоча черната жарава.
Там изгарят мойте грехове...
А след туй – запънал лък в гъдулка,
ще запея аз за любовта:
“Тази ще да бъде моя булка,
що пристъпи боса във жарта!
Тя ще да е нестинарка моя!
Моя радост, лик и благослов!
Ще ли да пристъпите във зноя,
който пламна с моята любов?”
...Селските моми се изпокриха,
гледайки с уплашени лица.
Но една пристъпи – смела, тиха –
майката на моите деца..
Няма коментари:
Публикуване на коментар