Минават дните, сменят се сезони
и всичко следва своя кръговрат.
Но сякаш неподвластна на закони
е моята любов във този свят.
Очите ми не спират да докосват
овала бял на твоето лице.
От него нежни тръпки омагьосват
копнеещи за милване ръце.
Това ли е пределът на мечтите
или начало само е за мен?
С очите си те гледам. И в очите
се ражда утро и залязва ден.
Оставаш връх. Превзет. Непревзимаем.
Умората ми ражда огнен плам.
Извикал бих: “Любов ми дай назаем,
та всичката докрай на теб да дам!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар