Светът е тъй неузнаваем
във тези нощни часове.
Едно спокойствие витае,
една илюзия зове…
Приемам нейната молитва.
Съшивам си крила от блян.
И моята усмивка литва
в един безкраен океан.
Там - някъде в далечината -
проблясва твоят ореол
сред царството на красотата
намерил ложе и престол.
Усмивката ми коленичи
и свива своите крила.
Очаква своето момиче,
очаква твоето “ела”.
…А клепките сълзят в умора.
Илюзия пред тях блести.
Очаквам в сън да се повтори
мигът - наречен “Аз и Ти”
Няма коментари:
Публикуване на коментар