(Посветено на мен и жена ми)
Растат годишните ни кръгове
и клони търсят се сами.
Копнежи от пръстта изтръгваме,
докле от свода дъжд ръми.
И ние, в корените вързани,
цъфтим и раждаме мечти.
И вечно към Небето бързаме –
Липа и Ясен, аз и ти.
От светлина благословени,
от птичи песни – пълни с мир,
презряхме ветрове студени
с копнеж, бълбукащ в нас безспир.
А иде пролет по-различна,
в която, въпреки пръстта,
ще литнем горе като птички
във царството на Любовта.
Ще литнем горе, на Небето,
жужащо от безброй звезди.
И там – прегърнати и слети –
ще пием живите води
Няма коментари:
Публикуване на коментар